Популистки набези и манипулации, сиромахомилството и човешката суета, провалиха надеждите на хората с увреждания

СИСТЕМАТА ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА НИ УБИВА!!!

„Мая Манолова настоя за спешен ремонт на Закона за хората с увреждания, [който] ощетява над 33 000 души“, четем в заглавие на мащабна публикация в сайта на националния ни омбудсман. „Текстовете на Закона за хората с увреждания, които поставят хората с най-висока степен на увреждане и право на чужда помощ пред различен достъп до финансова помощ според вида на пенсията, трябва да бъдат преразгледани и променени.“

Това са заключения на омбудсмана, споделени по време на учредителното събрание на Съвета за наблюдение на и за хората с увреждания, който ще си позволя да коментирам по-нататък. Същевременно министърът на труда и социалната политика Бисер Петков твърди, че „160 хиляди човека с увреждания получават по-благоприятен размер по новите правила“. Неприятно ми е да кажа, но министърът е по-прав от Мая Манолова, макар и двамата да не казват цялата истина: НОВИЯТ СТАР ЗАКОН ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ НЯМА ДА ГИ НАПРАВИ ПО-БОГАТИ ИЛИ ПО-ВКЛЮЧЕНИ.

Като правозащитник от мен се очаква да съм по-благосклонна към защитника на гражданските права, отколкото към представителя на изпълнителната власт, но в случая би било непочтено да се отрече истината, изречена от министъра. По новия закон размерът на финансовата подкрепа се изчислява спрямо линията на бедност (348 лв. за 2019 г.), а не спрямо минималния гарантиран доход (75 лв.), както беше преди. Това само по себе си предпоставя „по-благоприятен размер“ на индивидуалните помощи. Освен това, законът съдържа стройна логика и прави опит за въздаване на  справедливост – онези, които имат най-висок процент загубена работоспособност, т.е. имат тежки увреждания, получават най-голям размер на финансова подкрепа, която намалява с намаляващите проценти в експертното решение на ТЕЛК. Ключът тук е отново ТЕЛК!

                        Новината е,че системата си остана непокътната!

Това обаче не притеснява омбудсмана Манолова. Тя реагира на недоволството, изразено от група хора с над 90 процента загубена работоспособност и право на чужда помощ, които поради наличие на някакъв трудов стаж получават пенсия по инвалидност, по-висока от социалната. Една такава пенсия  зависи от продължителността на трудовия стаж и размера на осигурителните вноски, но независимо от нейния размер хората получават и месечна финансова подкрепа „30 процента от линията на бедност“, т.е. 104 лв. през 2019 г. Има голяма доза справедливост – но не и политическа логика в контекста на индивидуалното подпомагане в зависимост от потребностите – на хората с над 90 процента загубена работоспособност и право на чужда помощ, които получават социална пенсия (132,74 лв. от 1 юли 2019 г.)  да се предоставя финансова подкрепа в размер на 57 процента от линията на бедност, т.е. 198 лв. на месец. Разликата от 94 лв. подразни „по-богатите“ – ако съдим по публикацията в сайта на омбудсмана, това са 33 хил. човека – но пропуснаха да отбележат, че никой не може да забогатее с тези пари, а разпиляни на калпак, лишават мнозина от възможността да ползват качествени технологии, да имат достъп в жилището си, да получат истинска лична помощ, да бъдат независими.

 

Кое е смущаващо в изказването на Мая Манолова? Именно тя се присъедини – както и много други, но не достатъчно, за да бъдем убедителни – към настояването на майките на деца с увреждания за въвеждане на индивидуална оценка на потребностите и подкрепа на всеки в зависимост от нуждите на човека. Именно тя подкрепи недоволството от политиките „на калпак“, които харчат много пари и не помагат на никого. Сега не става ясно за какъв точно ремонт на Закона за хората с увреждания ще пледира омбудсманът Манолова, но ако съдим по тона на изказването й, можем да очакваме застъпничество за повече харчове „на калпак“, така щото онези с по 104 лв. на месец финансова подкрепа днес да започнат да получават по 198 в близкото бъдеще, което не може да стане по-светло, ако всичко се сведе само до тази поправка.

                                  Жалко и много тъжно, но никой не е търсил системни промени !

За онези, които вече са забравили подробности от миналогодишните протести на майките, съпроводени с платки, шатри и блокади, ще напомня, че в началото исканията на тези жени бяха не за повече пари, а за нова система. Тогава всички им повярвахме – в това число и аз самата – защото наливането на едни пари в прогнила и неработеща система не облагодетелства никого освен държавната администрация, която предпочита да претака хартии по познат начин. Неслучайно мотото на протестите беше „Системата ни убива“, а по-късно и хора без увреждания облякоха фланелки с надпис „Системата ги убива“.

Далеч преди окончателното приемане на новия-стар Закон за хората с увеждания стана ясно, че никой не е търсил системни промени – ТЕЛК-ът си остана като единствен ключ към всички „благини“ на държавата, а индивидуалната оценка е прах в очите на хората и европейските партньори, които очакват от България да прилага разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с уреждания. Именно заради Конвенцията и нейния чл. 33 беше създаден Съвета за наблюдение – с крайно неясен мандат и съмнителни компетенции. Новият орган има задачата да осъществява наблюдение за прилагане политиките за защита правата на тази уязвима група от обществото у нас, както и да съблюдава изпълнението на Конвенцията на ООН за хората с увреждания. На 28 юни 2019 г., омбудсманът обяви резултатите от избора на представители на НПО в Съвета за наблюдение. Според специално създадената от омбудсмана комисия за преброяване на гласовете за тези представители, най-много подкрепа са получили Васил Долапчиев (член на Националния съвет за хората с увреждания от Съюза на слепите), Весела Одажиева (от групата на протестиращите майки), Ива Поповска (от групата на протестиращите майки) и Илиана Малинова (член на Националния съвет за хората с увреждания от Българската асоциация на лицата с интелектуални затруднения). За сведение на неосведомените, въпросният национален съвет е консултативен орган към Министерски съвет за формиране на политиките в сферата на уврежданията. Как да очакваме от тези хора, които участват пряко в правенето на политиките, обективна, компетентна и безпристрастна оценка на същите тези политики? Как да очакваме от тях произнасяне по съответствието на малките групови домове, наричани с различни имена като услуги в общността, с Конвенцията, въпреки заключителните констатации на Комитета на ООН по същата конвенция, че въпросните социални услуги не са нито инструмент за деинституционализация, нито са в съответствие с Конвенцията? Кога ще надигнат глас срещу механизма на личната помощ – разработен от самите тях – при който лимитираните часове и ниската часова ставка (на ниво часовата ставка на минималната работна заплата) обричат хората с тежки увреждания и зависимост от помощ на семейна грижа или настаняване в специализирана институция – отречена от Конвенцията, независимо от мащаба или наименованието? Има още камара проблеми, по които омбудсманът, както и Съветът за наблюдение, би трябвало да заемат ясна и недвузначна позиция, защото „социалната закрила“ в Конвенцията върви заедно с „подходящ жизнен стандарт“ (за последния изобщо не се говори!) и представлява само една от всичките 50 разпоредби на този изключително важен международен правен акт, ратифициран от България още през 2012 година.

За да се разбере, че системата ще продължи да убива хората с увреждания, претендиращите да я управляват или „наблюдават“ трябва да бъдат почтени, образовани и компетентни, за да устояват на популистките набези и манипулации, на сиромахомилството и човешката суета, която подхранва желанието да се харесат на всички! На хоризонта не се вижда тази фигура, затова всичко ще си продължи по старому, до следващото протестно лято на недоволните от системата въпреки повечето пари.

 

 

 

 

Avatar

Капка Панайотова

Капка Панайотова е просветен поборник и мрежар за човешки права на хората с увреждания в България. Освен учредител и директор на Центъра за независим живот, тя е съпредседател на Европейската мрежа за независим живот и дългогодишен анализатор към Академичната мрежа от експерти по уврежданията.