Мехмет Юмер: новият кмет на Истанбул Екрем Имамоглу не може да генерира вятъра на промяната

Господин Юмер, навършиха се 3 години от преврата в Турция. Междувременно Истанбул падна. Сгромоляса ли се управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на местните избори в Турция, или не? Вашите първи коментари след победата на Имамоглу бяха, че той е „част от системата“…

 

Политическата обстановка, която се зароди след опита за преврат на 15 юли 2016 г. в Турция имаше по-силен пагубен ефект за страната, в сравнение с военните преврати през 1960 г., 1971 г., 1980 г. и 1997 г. Режимът, който се утвърди в Турция след неуспешния опит за преврат, причини повече репресии на преследваните, отколкото всички преврати взети заедно дотогава. В Турция гоненията и масовите чистки след 15 юли 2016 г. доведоха до радикални промени в обществото, а с референдума за поправки в конституцията през 2017 г. де факто се смени и режимът. Именно това е терминът – режим, а не управление. Последиците от този режим повлияха не само на политическия, но и на социолно-икономическия живот на страната. Де факто дискурсът на властта коренно се смени, гражданският статут и правата на инакомислещите хора бяха смачкани, огромна част от хората бяха изхвърлени извън публичната сфера и белязани като Другите. Това ерозира и тяхната самоличност.

Фактът, че новият режим подчини и опозицията е много показателен. Точно затова казвам, че новият кмет на Истанбул Екрем Имамоглу не може да генерира вятъра на промяната, който турското общество очаква. Защото той също използва дискурса на властта, не показва съпричастност с десетките хиляди души, хвърлени в затворите след опита за преврат, нищо не казва в защита на журналистите в затворите, които са близо двеста души и т.н. Това показва, че дори Първия да бъде свален от витрината, то режимът, изграден от него, ще продължи да съществува, поне в обозримото бъдеще. Дискурсът на новия режим е толкова силно утвърден, че опозиционните партии се принудиха да правят политика, възприемайки този нов дискурс. От тази гледна точка, настоящият режим ще продължи и след Ердогановата ера. С други думи, режимът, който беше изграден след 15 юли 2016 г. не е обвързан персонално само с един лидер, това е своеобразно ново начало, преломен исторически момент в най-новата турска история. Която и партия да идва на власт отсега нататък тя ще е длъжна да се съобразява с новите реалности, освен ако не се смени отново управленският модел, т.е. Турция не се върне към парламентарно управление.

Ще дам един конкретен пример, за да стане по-ясно какво имам предвид. Тези дни депутатът от Републиканската народна партия Вели Аабаба съобщи, че е бил отменен концертът на турската изпълнителка Памела, която е трябвало да вземе участие на културен фестивал в град Малатя между 17-21 юли. Причина за отмяната на концерта била, че по време на предизборната кампания изпълнителката използвала слогана на Екрем Имамоглу „Всичко ще бъде по-хубаво!“. Депутатът Аабаба заключава: „Лидерите се сменят, но манталитетът – не.“

 

Знаем, че ПСР запазва влиянието си в консервативните части на Анадола. Мнозина казват обаче, че тези региони постепенно се обезлюдяват и вече не играят решаваща роля за политическото бъдеще на страната. Коментаторите наблягат на разликата между „бели турци“ – „черни турци“: кой е електоралният контекст на днешния Ердоган?

 

Разделението „бели турци“ и „черни турци“ съществува отдавна и обозначава светския елит на страната, който твърдо стои на позициите на секуларизма, от една страна, и периферията на Анадола, откъдето черпи сили Ердоган. Тази периферия го изтласка нагоре и гласуваше за него през последните седемнайсет години, а в замяна той ги вкара във властта. Голяма част от тях вече се устроиха в големите градове и това промени електоралния ландшафт на водената от Ердоган Партия на справедливостта и развитието.

Но тук по-важният акцент според мен e, че напоследък президентът Ердоган става все по-уязвим от икономическите проблеми, инфлацията, нарастващата безработица, обедняването на хората, задлъжняването на частния сектор, търговският и бюджетният дефицит. Това са сред най-коментираните теми в Турция в момента. Към тях трябва да прибавим и проблемите във външната политика, особено доставките на С-400 от Русия и заплахите от санкции, които Америка се готви да упражни. Друг съществен проблем остава добивът на природен газ в Източното Средиземноморие и санкциите на Европейския съюз. В този контекст можем да кажем, че след изборите за кмет на Истанбул Екрем Имамоглу зае своето място в резервната кабина като бъдещ политически лидер, който евентуално да замени Ердоган. На пръв поглед това може да звучи оптимистично, но по-задълбоченият поглед показва, че разликата между него и Ердоган при условията на новия режим би била много бледа. И това няма нищо общо с личностните качества на Имамоглу, а с реалните политически параметри на новия режим. В резултат на огромните чистки в армията, която беше пазителка на кемалистка Турция, новият режим още по-силно консолидира властта си. При новите реалности се надига антизападното говорене, антинатовската реторика и противопоставянето срещу Евроатлантизма за сметка на гравитирането около Евразийството. Докато всичко това се случваше, Републиканската народна партия, която издигна Имамоглу, остана безмълвна и се примири с разрушаването на демократичните устои на републиканска Турция и правовата държава.

Най-вероятният кандидат, който може да заеме мястото на Ердоган, е Екрем Имамоглу. Ако това се случи, с други думи, ако някой ден Имамоглу заеме президентския пост, това би увеличило легитимността на новия режим. Това би означавало Турция да се върне към периода след преврата от 1980 г. и да започне един десетгодишен процес на нормализиране на страната. Така формално ще има по-добро управление, в сравнение със сегашното, което може да бъде подкрепено дори от репресираните по време на извънредното положение, обявено след опита за преврат. От една страна, ще бъде изпуснато напрежението, насъбрало се в хората, а, от друга, пред света ще се демонстрира, че е налице процес на демократизиране.

 

Докато още се броиха бюлетините, с вас говорихме за вероятно решаващата роля за резултатите на кюрдския фактор. Кюрдите извън кюрдските региони в Югоизточна Турция твърдо гласуват за Републиканската народна партия. Днес виждаме рязка промяна на обществените нагласи. Бихте ли казали какво бъдеще очаква Реджеп Тайп Ердоган?

 

След внушителната победа на Екрем Имамоглу на местните избори сред обществото се създаде такова силно позитивно настроение, което създаде впечатлението, че вече едва ли не е настъпила турската пролет. Мнозина изтълкуваха не без основание това като началото на края на Ердоган. Защото управлението на Ердоган, което продължава от 2002 г. досега вече сериозно е компрометирано и е във фаза на омаломощаване. Ердоган загуби подкрепата на голяма част от турското общество. В замяна на това тези 54 процента, с които Екрем Имамоглу спечели Истанбул, никак не са за подценяване. Но ние трябва да виждаме не това, което ни се иска, а реалността такава, каквато е.

Последните изборни резултати може да бъдат анализирани по два начина.

Първо, приемаме, че проблемите с човешките права в Турция са временна аномалия и, че системата е задръстена от произволното управление на президента Ердоган. Да речем, че заради заплаха за сигурността на страната след опита за преврат Ердоган е бил принуден да въведе извънредно положение, при което са били налице отклонения от принципите на правовата държава. Но Ердоган използва това обстоятелство, за да увеличи правомощията си и създаде президентска република. Следователно стигаме до заключението, че отговорност за сегашната ситуация в Турция носи президентът Ердоган и ако той бъде отстранен чрез демократични избори, страната отново би се върнала в демократичната рамка. Така стотиците хиляди граждани, които са преследвани, ще получат свободата си, изгонените от работа пак ще бъдат възстановени на длъжност. Един такъв развой на събитията наистина би означавал началото на края на Ердогановата ера. Това би бил демократичен процес, защото Републиканската народна партия на Имамоглу и нейните коалиционни партньори действително получиха подкрепата на прокюрдската Демократична партия на народите, което формира общ демократичен блок. Този демократичен блок показа на изборите в Истанбул, че е в състояние да победи недемократичната коалиция „Народен алианс“, в която участват Партията на справедливостта и развитието на Ердоган и Партията на националистическото движение на Девлет Бахчели. Така че на следващите парламентарни и президентски избори, които може да са в редовния срок през 2023 г., но може да има и предсрочни избори, е твърде вероятно подкрепата за Ердоган драстично да намалее и той да загуби властта си.

Вторият поглед върху събитията в южната ни съседка ни кара да мислим, че единственият източник на проблемите в Турция не е само Ердоган и неговият коалиционен партньор, Девлет Бахчели. Извън тях съществува едно военно крило със силни позиции в армията. В такъв случай, режимът в Турция не би могъл да се смени само с падането на Ердоган от власт. Защото това не е временно явление. Тук говорим за държавен строй, при който освен управляващите, опозицията също е възприела дискурса на официалната власт. Всички политически партии са принудени да се съобразяват с новите правила на играта. Тези правила бележат както вътрешната, така и външната политика на страната. В резултат на това Турция се отклони от прозападния си курс на развитие и започна да се сближава с Русия. Друг важен момент в съвременна Турция е, че артикулирането на проблемите, свързани с малцинствените права на кюрдите се тълкува като сепаратизъм и подкрепа за тероризма. При това положение логично възниква въпросът какво би се променило, ако Ердоган падне от власт?

В заключение можем да кажем, че към настоящия момент няма солиден довод, който да ни вдъхва надежда, че ако Ердоган загуби властта си, в Турция ще се възцари демокрация. За да повярваме в това, първо трябва да чуем какво мислят опозиционните партии по някои жизненоважни вапроси, например каква е позицията им относно състоянието на човешките права, политическите затворници, изгонените от работа стотици хиляди души по време на извънредното положение, отдалечаването от НАТО и Европейския съюз?

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).