19 тревожни въпроси и 19 спокойни отговори помагат в спора за Националната стратегия за детето

 

Покрай разгорещените страсти „ЗА“ и „ПРОТИВ“ Националната стратегия за детето 2019-2030 се изписаха много текстове, които сякаш още повече раздалечиха мненията, за да се убеди всеки в собствената си правота. Общото изглежда е загрижеността за детето, но всеки интерпретира тази загриженост по различен начин. Противниците, предимно родители са притеснени, защитаващите стратегията, предимно професионалисти ги обвиняват в липса на познания и некомпетентност.

Налице е липса на каквато и да било чуваемост между двете страни.

За мен като професионалист това не е нещо ново – гледната точка на родителите рядко е била вземана под внимание от страна на професионалистите, независимо от факта, че те също са родители. Разграничението между тези две групи винаги е било факт, гласът на родителите е пренебрегван с години.

През 2018 година бяхме свидетели на протеста на майките на децата с увреждания по отношение на политиките, които се провеждат. Месеците на техния протест бяха съпроводени от дълбоко мълчание на голямата част от професионалистите, които противно на всякаква логика не излязоха с открита подкрепа, ако някои все пак го направиха беше прекалено късно. Родителите на деца с увреждания също така бяха обвинявани в некомпетентност и странични интереси

и в крайна сметка бяха използвани, за да не се промени нищо по отношение на политиките за хората с увреждания.

Днес реакцията на професионалистите е различна. Високомерното мълчание от времето на протестите на майките на деца с увреждания е заменено от разумни доводи, които целят да оборят ирационалните страхове, но доверието, ако изобщо някога е съществувало, вече го няма.

Обвиненията се сипят от всякакви страни, гарнирани с напълно безпочвени и безмислени твърдения до степен, в която човек, който не е запознат със същността на тези въпроси, сериозно може да се обърка. В цялата бъркотия се развява знамето на Норвегия, като удобното обяснение за всички злини, свързани с деца.

А проблемите всъщност са си наши. И ние, като професионалисти, родители и граждани, сме тези, които са призвани заедно да намерим решения.

Със сигурност ще е добре да се сближат позициите между спорещите, като се уважат различните гледни точки – тези на уплашените родители и тези на професионалистите. Със ситурност не е решение да се противопоставят едни родители на други – тези, по-умните на другите, заблудени от фалшиви новини, защото за всички тях е вярно, че искат добруването на своите деца.

 

Този текст има за цел да помогне в тази посока като да се опита да отсее вярното от невярното и е организиран като въпроси и отговори.

 

Имат ли основания родителите да се притесняват, че децата им могат да бъдат отнети чрез телефон 116 111?

Не, това е телефон от типа на телефон 112, няма спешни екипи, които оказват незабавна помощ на място, но има възможността за консултиране и информация на деца, преживели насилие.

Имат ли основание родителите да се притесняват за децата си, че могат да бъдат изведени от родното семейство, ако родителят не е упражнил насилие?

Да, това може да се случи, ако родителите изпаднат в неспособност да полагат грижи напр. останали са без жилище и работа; нямат подкрепа от страна на свои близки или някой се разболее. Системата за закрила първо ще потърси близки и роднини, но няма механизми да подкрепи самия родител да се справи с временната криза. Системата за социално подпомагане е всичко друго, но не и възможност за получаване на подкрепа, още по-малко бърза и за справяне с кризисна ситуация. Социалните помощи се получават след подаване на заявление и оценка, се изплащат в месеца, следващ заявлението. Правото на месечни помощи по ППЗСП е обвързано с такива условия, че получаването е почти невъзможно. Месечни помощи по ППЗЗД никога не са били изплащани, а всеки социален работник ще отговори без да се замисли, че такива помощи не съществуват. Възможностите за настаняване на родител с дете, при жилищни проблеми са крайно ограничени и начините за справяне на социалните работници обикновено са по отношение на осигуряването на подслон за детето – настаняне в семейство на близки и роднини, приемно семейство, резидентна грижа или институция. В случая жилищното устройване на родителя не е грижа на системата за закрила на детето. Затова може да бъде вярно и твърдение като това: „Отидох в Социални грижи да ги помоля за помощ, а те настаниха детето в приемно семейство“

Справянето на един родител, който е изпаднал в кризисна ситуация изисква време и възможност за подкрепа „тук и сега“ – системата не разполага с възможности нито за осигуряване на подслон, нито за финансова подкрепа, освен при много малките деца – с настаняване на майката и детето в Звено „Майка и бебе“. Ако родителят се грижи за по-голямо дете би могъл да получи подслон в Център за временно настаняване за период от 3 месеца, но местата за цялата страна са 617, от които 510 в София. Общините не разполагат със свободен жилищен фонд, а в случаите, когато имаше желание за намиране на решение с построяване на социални жилища, местните общности реагираха с бурни протести.

Затова спешното решение е оцеляването на детето. При липса на други  възмогности, родителят сам би се съгласил детето му да бъде настанено на сигурно място, вместо да гладува с него на улицата.

Отделите „Закрила на детето“ /ОЗД/ са административни структури на Агенция за социално подпомагане, тази принадлежност е една от причините да се стига до подмяна на реалната ситуация на семействата, особено ако става въпрос за бедност, защото по условие тази агенция би следвало да се справи с такива случаи. Ситуацията в социалните доклади не се описва като резултат от бедност, обикновено родителят „няма родителски капацитет“. Вътре в това общо понятие влиза всичко – липса на жилище, на постоянни доходи, на разбиране за нуждите на детето, на възрастови или здравословни проблеми. Подкрепата, освен закъсняла, много рядко включва възможност за комплексни мерки и родителят е оставен сам да се справи със ситуацията.

Детето, а много по-често децата се извеждат от семейството с административна заповед, последвана от решение на съда. На теория законодателят се е погрижил да има добра регулация чрез съдебното решение, но практиката е различна – много рядко съдията се явява арбитър между различни мнения, по-често съдебното решение повтаря решението на ОЗД и валидизира предложената мярка за закрила.

Родителят ще получи ли копие от документите, които се изготвят по случая на неговото дете, когато има мярка за закрила, напр. от оценката, която се изготвя?

В повечето случаи – не, системата и доставчиците на услуги ще твърдят, че това са вътрешни документи, но родителят трябва да се запознае със съдържатието срещу подпис. Родителят не е страна в договора, който се сключва при настаняване на детето в приемно семейство напр. Той остава външен наблюдател, от който се очаква единствено да се самопоправи.

Какво е нужно, за да се върнат децата в родните си семейства?

За да си върне детето, родителят трябва да поиска промяна на мярката за закрила, като докаже, че има жилище и доходи, при изискване за наличие на трудов договор. Изскванията при реинтеграцията в семейството са в пъти повече, от тези преди извеждането. След подаденото заявление от страна на родителите се изготвя оценка на родителския капацитет – преценката обикновено се опира на факти като наличие на жилище и доходи, без да може да се оцени реалната възможност за предоставяне на грижи за детето, за което става въпрос. Случаите на провалена реинтеграция са достатъчно много, че се затвърждава убеждението на специалистите, че родителите не могат да се справят, но истината е, че те не са подкрепени в този процес. Едно сравнение на процедурите за подкрепа на приемните сродители при настаняване на дете – предварителна подготовка, обучение, супервизия и напълно отсъстващата подкрепа за родното семейство при връщане на детето, дават яснота какви са реалните приоритети на системата. Ситуацията при реинтеграция е много по-сложна и предполага много повече работа, особено при дете, което е било изведено за повече от 6 месеца.

Ако родителят не успее да се справи в рамките на 6 месеца и не поиска промяна на мярката за закрила, системата стартира процедура по осиновяване. В периода от 6 месеца вместо подкрепа, много често се случва точно обратното и причината е именно възможността за осиновяване без съгласие на родителите. Промяната в Семейния кодес /СК/ в сила от 2009 година за осиновяване без съгласие на родителите трябваше да се отнася само за най-тежките случаи на родителска незаинтересованост, но към настоящия момент това е основният начин, по който се осиновяват деца, както в България, така и в чужбина. .

Ако изведените деца са повече, може ли децата да бъдат разделени в различни приемни семейства?

Да, това се случва твърде често, защото обикновено приемните семейства имат възможност да приемат едно или максимум две деца. Прави се всичко възможно децата да са в едно населено място и се стимулират връзките между тях.

Възможно ли е родителят да не разбере, че детето му е осиновено?

Да, защото никой няма да го уведоми лично – нито за вписването на детето в регистъра за осиновяване, нито за стартиране на самото осиновяване. Достатъчно е да има изпратено писмо на постоянния му адрес. Ако не е намерен там, писмото ще бъде залепено но видно място в социалната служба – това ще е достатъчно, за да се приеме, че е спазена процедурата. В случая не се търси резултат – родителят да е наясно какво ще се случи с детето, а се спазва процедурата.

При наличие на добри контакти на детето и на родителя докато детето е изведено, до осиновавяне няма да се стигне, но излизането от алтелнативна грижа е много трудно.

Могат ли деца, изведени от родните си семейства да попаднат в Норвегия?

Да, както и в много други държави, които приемат деца от България с акт на международно осиновяване. Но, доколкото ми е известно повече деца се осиновавят в Италия, Испания, САЩ. Процедурата е детайлно разписнана в СК. България е единствената държава от ЕС, в която се случва международно осиновяване – за сравнение в Румъния има забрана от преди старта на реформите по деинституционализация там. България, чието население се стопява с най-бързи темпове в световен мащаб, без проблеми разрешава осиновавяне на децата си в чужбина и това изглежда не притеснява никого, вероятно защото става въпрос за осиновяване основно на деца от ромски прозход, нищо по-различно от всенародната радост от новината, че ромите от Столипиново се изнасят в Германия.

Вярно ли е, че се извеждат само бели деца, а децата на ромските семейство остават при родителите си?

Не, по често се извеждат деца от ромски произход поради различни причини, често свързани с последици от бедността и липсата на подкрепа. Деца от ромски произход са тези, които по-често се осиновяват в чужбина.

Може ли да се осинови дете извън установената система?

Да, като се използва акта на припознаване. Това не е престъпление, а вратичка в законодателството, за затвярането на която очевидно няма интерес. Използва се предимно в България от хора, които не желаят за бъдат оценявани и обучавани като кандидат осиновители.

Използват ли се сините стаи за разпит на деца с цел те да бъдат изведени от семействата си?

Не, това са специализирани помещения, в които се разпитват деца, преживели или свидетели на престъпления. Тези помещения са създадени, за да се осигури защита на детето, което иначи би следвало да даде своите показания в съда, пред човека, който е упражнил насилие. Ако насилието е упражнено от някой от родителите или роднините, детето може да бъде изведено от семейството.

Верни ли са твърденията, че родител или близък не може да упражни тежко насилие, особено сексуално над дете?

Не, твърде често се доказва, че такъв тип насилие е извършено в рамките на семейния кръг или от близък, който детето познава.

Вярно ли е, че педофили има повече в западните държави като Норвегия, напр?

Не,  сексуални предпочитания към деца има навсякъде по света и те са инкриминирани. В западните държави разкриваемостта на тези престъпления е по-голяма и нетърпимостта на обществото към тези хора – също, за разлика от ситуацията в България.

Верни ли са твърденията, че има пари за приемните семейства, но не и за родните?

Да, за приемна грижа има предвидени повече средства – за заплата на приемния родител и за издръжка на детето, което е настанено.

Верни ли са твърденията, че ако може да се подпомогне родното семейство, вместо на приемното, то би могло да се справи?

Да, в много случаи би могло, при това има нормативна възможност по ППЗЗД за месечно подпомагане, но тя не се използва. Причината е основно в притесненията от това, че много родители могат да кажат, че ще си изоставят децата, за да получат тази помощ. Втората причина са антиромските настроения в общественото пространство и убедеността на хората, че ромите живеят от социални помощи.

Може ли да бъдат преустановени контактите на детето с един от родителите при развод?

Да, независимо от решението на съда, може да се стигне до такъв резултат. По-често потърпевши са бащите.

Може ли да има различна практика, съгласно разричните нормативни документи?

Да, напр. баща, който упражнява роителските права е осъден за домашно насилие над едно от децата си – наложена е глоба по Закона за защита от домашното насилие. Децата са изведени с полицейска закрила и с административна заповед по Закона за закрила на детето са настанени при майката. Бащата подава сигнал, че майката е отвлякла децата и те са при нея извън времето на присъдения режим на свиждане – Семейния кодекс. Следва връщане на децата, отново с полицейска закрила при бащата /случаят е реален/.

Вярно ли е, че патронажната грижа цели да се извеждат повече деца от семействата?

Не, тези дейности са като съществувалите преди време детски консултации към някогашните поликлиники, ако все още някой си ги спомня. Не се наричат по същия начин, защото да си признае някой, че е съсипал добре работеща структура, се изисква политическо мъжество. Разбира се, става въпрос за много по-съвременна организация на работа и повече специалисти, но по същество това е подкрепа за родителите и основно за децата в най-важния период от тяхното развитие. Философията на всички дейности от обхвата на периода на ранното детско развитие е свързана с подрепа на родителите. Ако има рискове, то те са в нагласите на професионалистите по отношение на родителите.

Има ли финансови интереси при предоставяне на дейностите по закрила на детето?

Да, упражняването на професионална дейност би следвало да бъде заплатена. Заплатите в социалната сфера са едни от най-ниските между всички хуманитарни дейности и те са неадекватно ниски на фона на отговорността, която носят хората, които работят. Има рискове за клиентите, които получават услуги от формиране на завидимост.

Има ли различни от интересите на клиентите при предоставяне на социалните услуги?

Да, от страна на общините и другите доставчици – възможност за осигуряване на работни места, финансирани основно като държавно делегирани дейности; Дейностите са разписани като целящи социално включване на клиентите, но това много рядко се случва. Сигуацията не е по-различна от тази в системата на образованието с делегираните бюджети, системата на здравеопазването, с клиничните пътеки или друго осигурено финансиране. Рискът, клиентите да останат заложници на тези интереси в социалната система е много по-голям от този в другите системи, затова е нужна различна регулация, която да включва участие на клиентите. Законът за социалните услуги, приет наскоро не дава никакви гаранциии в тази връзка, той изцяло е разписан в интерес на доставчиците на услуги.

Въпросите и отговорите могат да са още много – написах тези, по които видях да се дискутира в мрежата.

До този момент сме свидетели на яростно отстояване на територии, в които сякаш е напълно невъзможно да се направи среща за доброто на децата, за които всички твърдят, че са загрижени.

Истината е, че

родителите нямат нужда да бъдат компетентни по професионалните въпроси, те са родители и са важни за детето тъкмо в тази си роля. Тази роля трябва да бъде уважена от страна на професионалистите, но не декларативно, а реално в практиката.

От страна на професионалистите, тъкмо защото са компетентни, би следвало да има отговори за страховете на родителите, но не само с обяснения от типа руски сайтове, лошо наследство от БКП и ДС или фалшиви новини. Защото проблеми в системата за закрила на детето има и те са достатъчно много, за да се притесняват родителите, когато видят, че новият стратегически документ се отнася за всички деца. Иначе нищо ново няма, всичкото описано страшно си беше факт и преди, но някак си се отнасяше за едни други родители.

Колкото до текста на стратегията или на законите – страшното не е там, страшното е в практиката и нагласите, които водят до неузнаваема подмяна на добрите намерения.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Надежда Денева

Надежда Денева е дългогодишен работник в сферата на социалните услуги