В очакване на принадлежност: Българската държава трябва да направи повече, за да защити хората без гражданство

 

Българската неправителствена организация Фондация за достъп до права – ФАР стартира кампания за запознаване на обществото с темата за лицата без гражданство, пребиваващи в България. Организацията представя историите на Инширах, Сагер, Уинфред, Тахер и Христо, които живеят в страна ни от години и нямат статут на граждани в никоя държава по света. Всички те обаче са избрали за живот България и я смятат за своя родина, но за да са пълноправни граждани, имат нужда от съдействието на институциите и от законови промени. България е въвела процедура за признаване на статут на лице без гражданство,  който обаче не осигурява основни права като правото на  достъп до пазара на труда, здравеопазване и адресна регистрация.

Наскоро българското законодателство предвиди възможност след получаване на статут на лице без гражданство, да се придобива разрешение за “продължително” пребиваване. Добрата страна е, че това дава право на легално пребиваване на лицата без гражданство и предимството е, че няма да бъдат третирани като нелегални имигранти. От друга страна обаче, този вид разрешение за пребиваване изправя лицата без гражданство пред редица ограничения, които ги лишават от възможността да имат усещане за принадлежност и участие в социалния живот наравно с останалата част от обществото. Съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, чужденците с “продължително” пребиваване нямат достъп до пазара на труда и не могат да сключват трудов договор. Има някои изключения от това правило, но лицата без гражданство не попадат сред тях. Притежателите на разрешение за “продължително” пребиваване не попадат и в обхвата на здравноосигурителната система и не могат да бъдат здравноосигурени.

 

Кампания с пет лични истории запознава обществото с темата за лицата без гражданство

 

Към призива се присъединява и Крис Наш*, директор на Европейската мрежа за лица без гражданство* – европейски алианс от над 140 граждански организации, академици и изтъкнати адвокати: “Представете си живот, в който не притежавате паспорт и не принадлежите на никоя държава. Лицата без гражданство срещат множество трудности и битки на ежедневно ниво, които много често остават незабелязани. Историите на Сагър, Уинфред, Инширах, Тахер и Христо са силни примери за измеренията на този проблем на човешко ниво. Надяваме се, че техните гласове ще бъдат чути и ще помогнат българското правителство да приоритизира като спешно засилването на защитата на хората без гражданство, в синхрон с добрите международни практики и препоръките на българските организации членки на нашата мрежа.”

 

“Призивът ни е българската държава да проведе до край положителните промени в сферата на достъпа до права на хората без гражданство у нас, което би помогнало на хората без гражданство да изградят живота си наново и да имат принос към обществото”, посочва Валерия Иларева, председател на Фондация за достъп до права – ФАР. “Необходими са съответни изменения в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и в Закона за здравното осигуряване, така че хората без гражданство у нас да могат да работят и да заплащат своите здравни осигуровки, което ще им позволи да водят достоен и пълноценен живот.”

Историите

 

Инширах е гинеколог, родом от Палестина, на 57 години. Завършва образованието си като гинеколог в България преди около 30 години, след което се връща в Газа и започва като акушер-гинеколог в най-голямата болница там, а след това става началник на цялото отделение. Както всички палестинци, Инширах е без гражданство. Политическата ситуация там я принуждава през 2018 година да се завърне в България. Кандидатства за статут на бежанец, а не за статут на лице без гражданство, защото по Закона за чужденците в Република България хората, подали молби за статут на лице без гражданство по време на процедурата по разглеждане на молбата им, нямат право да работят, да имат здравни осигуровки и изобщо да получат макар и временно разрешение да останат на българска територия. В сравнение, търсещите убежище по Закона за убежището и бежанците имат тези права.

Сагър идва от Кувейт, където е роден без гражданство и без документи. В България завършва медицина в Медицинския университет в София и живее тук вече 12 години. През септември 2018 г. решава да се възползва от новата процедура за предоставяне на статут на лице без гражданство и подава молба. На 3 януари 2019 г., когато се явява в Дирекция “Миграция” да провери движението по молбата си за статут на лице без гражданство, Сагър е задържан внезапно и без допълнителни обяснения. Отведен е в Центъра за задържане на нелегално пребиваващи имигранти в Бусманци, където престоява до 15.02.2019 г. Освобождаването му се случва с правната помощ на ФАР, но и към този момент Сагър не е получил статут и правната борба и чакането продължават.

Уинфред живее в България от 1980 година насам, без прекъсване. Завършил е Техническия университет в София, с идеята да се завърне в Танзания, където го очаквали в компанията, изпратила го да се образова тук. Загубил е танзанийското си гражданство поради сложна политическа ситуация в страна през 80-те години и факта, че не е роден танзаниец, а малавиец, но за последното няма официална регистрация на раждането му в Република Малави. Няма държава, в която може да бъде върнат. Също така, както много хора без гражданство, е бил задържан с цел връщане и после отново освобождаван в България общо пет пъти от 1998 г. насам. Мечтата на Уинфред е да отвори училище, където да учи децата на математика, за да предава знанието си на младите поколения. Уинфред е пример за човешкия потенциал, който България пропуска, като не дава документи и право на легално пребиваване на стотици хора.

 

Тахер е на 17 години и е палестински бежанец от Сирия. Тахер и семейството пристигат в България по програма за презаселване на бежанци. Пет месеца след пристигането си в България получават статут на бежанци, който им дава правото да учат и работят, а следващата стъпка е получаване на гражданство. Тахер приравнява училищната си степен, като ходи на вечерно училище, учи успешно български език, и има желание и правна възможност да учи и да работи.

 

Христо е на 59 години и живее в България от 27 години. Роден е в град Баня Лука в днешна Босна и Херцеговина, с майка българка и баща босненец. Остава сирак още като малък и никога не получава документ за гражданство. Съпругата и двете му деца са убити във войната в Югославия и през 1992 г. той бяга към България. Пресича сръбско-българската граница пеша, без документи. Започва работа в София, на пазара Илиянци. През 2015 г. го задържат за четири месеца в Бусманци. Благодарение на правната помощ на ФАР и подкрепата на кмета на село Чешнегирово, Пловдивско, където живее в момента, получава адрес. В него се заражда надежда, че ще получи документ, но все още това не се е случило.

*Европейската мрежа за лица без гражданство (www.statelessness.eu) е граждански алианс от организации и експерти, посветени на проследяването на въпроса за лицата без гражданство е Европа. В момента в мрежата членуват над 140 организации в 40 държави. Европейската мрежа за лица без гражданство е основана като координиращо тяло и ресурс от експерти за организации, работещи за доказване на правото на националност. ЕМЛГ стъпва на вярването, че правото на националност трябва да бъде уважавано и че правата на лицата, които нямат националност, а именно – лицата без гражданство, трябва да бъде защитавано.

*Крис Наш e директор на Европейската мрежа за лица без гражданство – европейски алианс от над 140 граждански организации, академици и изтъкнати адвокати:

Видеата с Инширах, Сагър, Тахер и Уинфред може да видите на YouTube канала на ФАР.

 

 

 

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.