Бъдете просто едни добри хора, добри човеци, казва тибетският монах Тубтен Уангчен

 

Тубтен Уангчен е член на Тибетския парламент в изгнание от 2011 г., където е един от двамата представители за Европа, преизбран е през 2016 г. Пристига в България в рамките на кампанията „Диалог за мир“, провеждана в 30 европейски държави, с призива за диалог между Н.С. Далай Лама и Си Дзинпин.

За първи път посещава Испания през 1981 г. като придружител на Н.С. Далай Лама и участва в различни конференции и семинари, свързани с тибетската култура и история. Скоро Тубтен Уангчен получава испанско гражданство и става един от първите испански граждани от тибетски произход.

 

 

Господин Тубтен Уангчен, в момента сте на Европейска обиколка „Диалог за мир“[1] с определена мисия, a България е 27-та от 30-те държави, които посещавате, но бих искала да поговорим специално за дейността на Тибетския парламент в изгнание. Тъй като това е тема, която не е много позната у нас. И така, с какво всъщност се занимава един парламент в изгнание?

На първо място искам да благодаря за интереса от Ваша страна и за това интервю. Знаете, че по принцип темата за човешките и граждански права е много важна. Когато говорим за човешките права, това е наистина особено важна тема. Ние с вас сме едни човешки същества, но много хора по света, както знаете, не живеят добре. Дали страдат, дали са измъчвани, виждате, че навсякъде по света има много страдания. Ние всъщност по-скоро се радваме на технологическия прогрес, на богатствата, на този вид развитие. И ето тук трябва да се запитаме в какво се състои този проблем – с човешките права? Проблемът е в липсата на равновесие. Всеки говори за човешки права, но в крайна сметка не се прави нищо. Просто да говорим ей така е много лесно, но това да вършим дела, да правим неща… Няма никаква стойност, когато не се прилагат думите на практика. Знаете, че теория и практика са съвсем различни неща, но в крайна сметка такава е нашата природа. Нито Бог, нито Буда, нито Аллах са успели да променят нещата. Нали така? И всъщност ние сме отговорни да намерим отговорите на тези въпроси. Докато се стремим към голямо икономическо развитие, ние изгубваме стойностните неща, ценностите. И достигаме до т.нар. духовна криза. И всеки ден ние тичаме и сме се засилили към материално забогатяване. И както виждате – дали в църквата, дали по света, ние все повече сякаш се изгубваме и изпразваме. Но в крайна сметка ние не трябва да губим вярата. Все още по света имаме добри послания, които ни вдъхновяват – това са посланници като Далай Лама. Той говори и за световния мир; защо да не обединим – казва той – всички религии? А след това и да засилим, да увеличим именно стойностите на човешките права. Да можем да възпитаме правилно младите. И аз мисля, че ние сме само в самото начало, а не в края, сега тепърва започваме. Имайте предвид, когато вие попитахте каква е ситуацията с Тибетския парламент… Да, нашият Парламент е в изгнание, но именно в това се състои и демокрацията. Знаете, че нашето правителство е в Дхарамсала, в Индия. Индия е единствената държава, която ни позволи да изградим наше правителство в изгнание, прие то да бъде установено там. В други страни това изобщо не е възможно, и в България, смятам, че също не е възможно, защото всички се страхуват от китайското правителство. И затова мога да кажа, че индийското правителство беше много вежливо и учтиво спрямо нас. Именно Далай Лама е човекът, който даде демокрацията на Тибет. Както знаете, Далай Лама отдавна напусна политическата власт, защото се посвети по-скоро на духовността, но това не означава, че той е престанал да мисли и да се бори за народа на Тибет. Така че нашето правителство е избрано по един демократичен начин, а също и Парламентът. Всъщност нашият парламент се състои от 45 депутати и те са избрани по свободен начин от хората, които живеят извън, а и в Тибет също. Ако трябва да кажа как са разпределени те: в Индия и Непал са 40; 1 в САЩ и 1 в Канада, 1 в Австралия.; също имаме 2-ма в Европа. Виждате, че са само 2-ма в Европа и аз съм единият от тези двама. За мен са гласували 20 хил. души, за да имам правото да бъда депутат.

 

 

 

Аз се осведомих за дейността на Тибетското правителство в изгнание и на Парламента от сайта на Централната тибетска администрация[2]. Това, което прави впечатление за мен, като западен човек, в приоритетите и дейностите и на двете е, че те наистина постигат това равновесие, за което говорите. В обвързването на въпросът за базовите човешки ценности с образованието и с другите дейности. И за мен това е нещо много специално като достижение, като практика. Как се постига това и каква е ролята на будизма като основна нагласа на съзнанието на тибетците?

Всичко това се случва, пак искам да кажа, благодарение на Далай Лама и на неговата визия, на неговото напредничаво мислене. Той има невероятно сърце и невероятен ум. Той е като мен на ръст, колкото мен висок, обаче той има много повече мъдрост в себе си, повече познание. Всеки ден Далай Лама ни дава съвети и напътствия как да мислим, по какъв начин да правим нещата. Той ни кара да разберем кое е положителното, кое е отрицателното. Той споделя: отрицателното просто го оставете настрана, а положителното – там се насочете и към него се стремете. И правете повече неща, които са положителни. И най-вече да бъдете повече търпеливи, и да имате добро сърце. Вместо всеки ден да казвате: “Буда, Буда, Буда“, по-добре е да действате, да практикувате, да правите нещо. Също така трябва да бъдете реалисти и с широко отворено съзнание, да бъдете по-малко фанатици; да бъдете толерантни, да уважавате и другите религии и традиции. Всичко това, за което говоря, са все ценности, към които трябва да се стремим.

Разбира се, успоредно с това Тибетското правителство в изгнание е записало като основна цел на образованието – „създаването на отговорна човешка личност“, което според мен е удивително. Това ли е обучението на сърцето, за което говори Далай Лама?

Ние казваме за Тибет: за съжаление, ние сме една държава, която е била завзета при нахлуването на китайците там. Големият ни късмет обаче е, че ние имаме нашия Далай Лама. Нито американците, нито българите, нито германците имат техен Далай Лама. И затова именно образът на човека, образът на Далай Лама все едно се въплъщава в културата, в това, което е Тибет. Далай Лама говори за четири ангажимента, за четири неща, които трябва да се спазват. Първото нещо е да опознаем универсалните човешки ценности, Второто – трябва да обединим всички религии, за да можем да хармонизираме нещата и да доведем един общ мир. Пак казвам, не трябва само да се молим, а да действаме, да се обединим. И на трето място – Далай Лама е от Тибет. Той не спира да ни напомня, че едно от задълженията ни е, че не трябва да забравяме за проблемите на Тибет и трябва да работим в положителна насока за тяхното разрешаване. А когато говоря за Тибет, не говоря за Тибет просто като за съществуването му като държава или нещо друго. Имам предвид и друго – когато просъществува Тибет, тогава и самата философия, свързана с него, ще е ценна за целия свят. Тази стара философия ще допринесе навсякъде за положителни неща по света. Всъщност, както знаете, тя от Индия се разпространява към Тибет и всъщност Далай Лама иска всичко да се върне отново там, откъдето е тръгнало. Разбира се, тази философия и сега се намира и в Индия, но да може отново да започне своя кръговрат. Това са основните особености и постановки, за които говори Далай Лама и към които се стреми.

 

 

 

Тибетците водят борба за оцеляването и съхранението на своята култура и идентичност в много отношения. Кое обаче е най-трудното в тази битка?

Коя е най-голямата трудност ли? Едното от нещата, за които знаем, това е голямата борба спрямо Китай. Както виждате, във всяка наша стъпка, когато и както и да се борим, нашата борба е мирна борба. Какво е при нас оръжието – това са истината, ненасилието и справедливостта. И всъщност, когато ние говорим за тези неща, това за нас е борбата, но в същото време е и препъни камъкът, спънката в борбата с Китай. Това е така на международно ниво, защото никой не иска да изгуби търговските си отношения с Китай, а ние се превърщаме точно в препъни камък. Имайте предвид, че Китай не спазва човешките права и свободи, това е несправедливостта, за която говоря. В крайна сметка техните бизнеси, да, те ще съществуват, но няма дълго време да просъществуват. За нас най-голяма трудност и спънка е именно борбата с китайското правителство, защото те са огромна сила. Ние искаме да водим диалог с тях, но знаете, че китайското правителство не иска подобно нещо. Нито ООН, нито пък международната общност се опитва, т.е. няма достатъчно кураж да се говори, и да се изкаже истината такава, каквато е. Получава се едно затишие, пълна тишина. А знаете ли, когато мълчите, това е опасно. /смее се/

В тази битка обаче вие оставате себе си, запазвате собствените си ценности, което също е начин да се съхраните. И съвсем накрая – един от големите фокуси на действията на Тибетското правителство в изгнание и Парламента е образованието на младите тибетци. Нали?

Да, образованието за нас е основно нещо.

Бих искала да попитам вече през личната Ви история – знам, че сте имал труден период в живота си – как се променят животът и съзнанието на едно дете, което е преживявало на улицата, което е било бежанец…

Моята история е кратка. Често казват: той има много интересен живот, щом е от Тибет. Да, аз съм роден в Тибет – дали за добро или за зло, защото, виждате, в случая аз съм изгубил нещо и съм тръгнал по нов път. Аз мисля, че вече споделих по време на срещите в София, че когато бях малък, моята майка беше убита по време на войната с Китай. След това баща ми реши да стане изгнанник и напуснахме Тибет. Оставихме всичко зад гърба си – това, което имахме като собственост, къщата, всичко. Така че какво всъщност тръгна напред – тръгнахме ние – тялото ми и душата. Изкачвахме се, слизахме, изкачвахме се по Хималаите, пак слизахме надолу, пак нагоре и накрая стигнахме до Катманду. И нямахме нищо с нас. Единственото, което ни беше останало, беше да просим, нямахме дори подслон и трябваше да спим по улиците. След това, както казах, стигнахме до Индия. Там – същото, нямаше какво да ядем, нямаше нищо. Единствено трябваше да се молим и да просим. С помощта на индийското правителство, Далай Лама направи училище за тибетците и аз, благодарение на това, успях да вляза в там и успях да науча много неща. След това станах монах и бях наблизо до самия Далай Лама в манастира. И това някакси ме погълна, започнах като гъба да попивам нещата и да научавам все повече и повече от Далай Лама. Той ни учи и казва как трябва да се мисли, как трябва да се следва и как да се прилагат нещата. Не като много други политици, които само говорят ли, говорят, обаче не се ангажират. Далай Лама е точно обратното – той е човек, който говори и след това изпълнява това, което говори. А сега това е и моя отговорност – аз да говоря на моя народ и да работя за нещата, които са свързани с моя народ.

Вие тогава сте постъпили всъщност в светско училище, организирано от тибетското правителство…

От тибетското и индийското правителство.

Кое е най-важното нещо, което научихте там?

Имайте предвид, че имахме преподаватели както от Тибет, така и от Индия. Тогава учих тибетски, хинди и английски. Получихме много духовни съвети, също така училището ни научи как да оцеляваме и това в една приятелска среда. И най-вече там се научихме да бъдем щастливи и да бъдем добри хора.

Има ли нещо, което искате да отправите като послание специално към нас, българите?

Знаем, че вие сте един изстрадал народ, минали сте през много трудности. А сега вече се наслаждавате на вашите свободи. И вие сте си имали вашата епоха, вашия диктатор, но сега е различно. Да, България не е толкова развита държава, но в същото време не е и държава от Третия свят, нали така? Много неща оттук нататък може да се развиват в България – но имате много работа във връзка с  урбанизацията (градоустройството) и администрацията, на които е хубаво да обърнете внимание. И трябва да подобрите образованието и особено за гражданите – когато говорим за различните свободи, за мира, за спокойствието – на тези неща трябва да обърнете сериозно внимание. Това да бъдете щастливи най-вече и да не губите вяра, да не губите надежда. Продължавайте напред. Всеки ден е едно ново начало, един нов ден. Имайте предвид – животът има начало, има и край, не продължава до безкрайност. Бъдете просто едни добри хора, добри човеци и когато дойде последният ви ден, да можете спокойно да затворите очи и да бъдете в мир със самите себе си.

Много ви благодаря.    

28.10.2019 г.

превод: Славена Илиева

[1] https://www.facebook.com/pg/Dialogueforpeacetibet/about/?ref=page_internal – ФБ страница на кампанията „Обиколка за мир“

 

[2] https://tibet.net/ – официален сайт на Централната тибетска администрация

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Теодора Тутекова

Теодора Тутекова е активист от "Приятели на Тибет в България”.