Александър Оскар: Историческата истина е, че трудовите лагери са били репресивна мярка срещу българските евреи!

Споделете статията:

Господин Оскар, на сайта си БАН отбелязва  “Шалом” като присъствала на националната кръгла маса*  претендираща да съобщи истината за еврейските трудови лагери. Същевременно, още на същия ден Вие, като неин председател, излязохте с остри думи: „Институтът за исторически изследвания към БАН позволи фалшиво тълкуване за лагерите за принудителен труд“. Присъствахте ли наистина? Бихте ли пояснили основанията си за тези тежки обвинения към Института за исторически изследвания при БАН?

Александър Оскар: Отделни членове на „Шалом“ присъстваха на кръглата маса, но организацията не беше организатор, нито партньор. Тези членове, които присъстваха, не бяха включени като лектори и имаха само кратка възможност да се опитат да изложат своето мнение по време на сесията за въпроси и отговори. Фактът, който се опитваха да изложат, е същият като в официалната позиция на “Шалом”. А именно, че темата на кръглата маса е нерелевантна. Историческата истина е, че трудовите лагери са били репресивна мярка срещу българските евреи. Твърдението, че лагерите са били част от “спасителен план”, не може да се защити с факти. Участниците в семинара се опитаха да направят това чрез цитиране от няколко внимателно подбрани архивни документа. Както изглежда никой от организаторите не е бил заинтересуван да чуе тези, които са били в лагерите и техните деца – вероятно защото това би оборило тяхната теза. Поради всички тези причини ние сме силно разтревожени и разочаровани, че Българската академия на науките излага на риск собственото си име и името на България, като се асоциира с изкривяване на историята на Холокоста в България.

Нека обясним защо толкова малко се знае за лагерите за принудителен труд през Вт.св.в. в България? Дори вие от Шалом, едва през 2018 година започнахте да поставяте паметни знаци на местата където мъжете евреи са полагали робски труд –  Неделино и Брезник. Интересува ме каква е научната и публична среда, която прави възможно фалишифицирането на фактите за българския Холокост.

Вярно е, че няма много научни разработки и изследвания за реалността на трудовите лагери за българските евреи по време на войната.

Председателят на “Шалом” доц.д-р Александър Оскар е носител на орден за Граждански заслуги(2019)

Има редица причини за това, включително, че по време на комунизма  преследването на евреите по време на Втората световна война не беше много популярна тема. Оттогава може да се каже, че много хора предпочитат да се фокусират върху спасяването на българските евреи от депортиране, а не върху случилото се с тях по времето на антисемитските закони и мерки. За съжаление, именно липсата на широка обществена осведоменост за реалността на лагерите отвори пътя за изкривяване на историята.

След три дни ще отбележим  Международния ден за възпоменание жертвите на Холокоста, ден за уважение и памет към жертвите на нацистката идеология. Ето, че историци от най-важната институция –БАН, както и от Великотърновския университет, заедно със зам.министри на културата и образованието, заявяват, че не, в България евреите не са били подложени на Холокост! Мантрата за  50-те хиляди души, които дължат живота си на цар Борис, който не е позволил депортирането им за газовите лагери, превзе в последните години официалния дискурс по въпроса. На форума дори бе казано, че имаме българин, който е спасил повече евреи от Оскар Шиндлер! Как си обяснявате това?

Александър Оскар: Трудно е да се обяснят тези опити за изкривяване и ни остава само да гадаем какви са мотивите. Изглежда, че има малцинство, което по собствени причини иска да пренапише историята, за да превърне цар Борис III в герой, спасил евреите, и не само него, но и  висшите членовете на пронацисткото правителство на онова време. Oсвен това за някои е много удобно да бъде видяна само светлата страна на картината – спасяването – без да признават реалността на преследването на евреите от режима, нито факта, че над 11 000 евреи от “новите земи” на териториите от Северна Гърция, Вардарска Македония и град Пирот, тогава под управлението на Царство България, са депортирани и убити в  Треблинка. Отричането, че в България е имало Холокост, противоречи на определението, използвано от Яд Вашем. Холокостът включва много повече от лагерите на смъртта. Но някои искат умишлено да изкривят истината, за да превърнат виновните в герои и е напълно легитимно да се постави под въпрос защо искат да направят това.

М.България е член от 2018 година на престижното семейство от държави  на Международната асоциация за възпоменание на Холокост(IHRA). Това означава,че сме поели ангажимент за изучаването на Холокоста, борбата с антисемитизма и езика на омразата. Не застрашава ли членството ни в IHRA подобни прояви?

За България беше голямо постижение да стане член на МАВХ. МАВХ е организция, в която сериозно се работи  за укрепване, усъвършенстване и насърчаване на образованието, възпоменанието и изследванията за Холокоста по целия свят. Делегациите, включително тази от България, са съставени от хора, искрено отдадени и ангажирани да постигнат това. Най – важното е, че тяхната дейност и дейността на МАВХ трябва да бъде подкрепяна. Това означава да  се приемат и популяризират всички аспекти  и истини за  Холокоста.  По – тревожен от  въпроса за членството в МАВХ е въпроса за риска България да бъде разглеждана като страна, в която изкривяването на Холокоста съществува и може да се увеличава. Всеки един от нас и институциите на всички нива трябва да се противопоставяме на всеки опит, които увеличава този риск.

*На 17 януари 2020 г. в Централния военен клуб се проведе национална кръгла маса на тема „Еврейската трудова повинност по време на Втората световна война – спасителен план или репресивна мярка”. Организатор е Институтът за исторически изследвания на БАН и Независимото историческо дружество.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).