Предприетите до момента мерки съответстват на нормативните актове, свързани със съблюдаването на човешките права

 

От обявяването на извънредното положение с решение на Народното събрание от 14.03.2020 г. във връзка с борбата с разпространението на коронавируса у нас насам започнаха да се появяват меко казано опасни внушения за тоталитаризъм и прояви на авторитарно управление, заради наложените безпрецедентни противоепидемични мерки. Още по – опасното е, че появата на такива внушения се дължи в повечето случаи на мнения, изказани от хора, които нямат юридическо образование или такива, които нямат познания в областта на конституционното, наказателното и административнонаказателното право, както и в областта на защитата на правата на човека.

Като адвокат, работещ именно в тези сфери, не мога да не изразя притеснението си във връзка с тези внушения.

Исторически много авторитарни режими са възникнали, скрити под маската на извънредното положение, но в съвременна Европа подобен сценарий е в сферата на научната фантастика.

Предприетите към настоящия момент противоепидемични мерки със заповед на министъра на здравеопазването не са нито нищожни, нито незаконосъобразни. Това е така, защото той е единственият орган на власт, който има правомощия за предприемането им на територията на цялата страна. Самите противоепидемични мерки, от своя страна, се състоят в последователно ограничаване на индивидуални права с оглед запазване на колективното здраве. И това също не е незаконосъобразно. Напротив, както според Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, така и според практиката на Европейския съд по правата на човека, при преценка за наличието на нарушение на основни човешки  права, следва да се търси баланса между личния и обществения интерес. В конкретния случай, категорично и без никакво съмнение ограничаването на правото на свобода на събранията и сдружаването, например, е в обществен интерес и надали съществува разумен съд, който да отсъди обратното.

От друга страна, основните аргументи на източниците на горните внушения за нарушаването на човешки права към настоящия момент, произтичат от тезата, че съгласно Конституцията на Република България основни права могат да се ограничават само при обявено от Народното събрание извънредно положение със закон, а не с решение. Визираният текст е нормата на чл. 57, ал. 3 от Конституцията. Но макар, теоретично конституционните норми да имат непосредствено действие, то практически не е точно така, тъй като правоприлагането и определянето на взаимовръзките между различните по йерархия нормативни актове, в т.ч. и международни, за всеки конкретен случай са дейности, които са значително по – комплицирани от простото буквално тълкуване на конституционна разпоредба.

Впрочем, следва да се отбележи, че няма никаква правна пречка Народното събрание да обяви извънредно положение с решение. И в конкретния случай това е оправдано, тъй като законодателните процедури са тежки и бавни, което поставя в опасност защитавания обществен интерес. Отделно от това, взетите от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки на практика не са въведени в пряка връзка и въз основа на решението на Народното събрание. Това се случи въз основа на законова делегация за това.

Подобни са мерките в Италия, която също е страна по Европейската конвенция за защита правата на човека. На територията на страната са предприети много по – строги мерки за ограничаване разпространението на COVID-19, отколкото за момента в България. Тези мерки включват забрана на събранията и свободното движение, вкл. и в рамките на същия град, с изключение на случаите от първа необходимост. Правоприлагащите органи имат правомощия да спират гражданите и да изискват от тях предоставяне на писмена декларация относно причината да не бъдат в дома си. Всички търговски обекти, с изключение на хранителни магазини, аптеки и финансови институции са затворени. Същото се отнася и за баровете, ресторантите, ски зоните, училищата, културните и спортните центрове, както и за гражданските и религиозните церемонии.

Нека да дадем един пример сходен пример с друго заболяване, познато в България, а именно сезонният грип. Всяка година в рамките на епидемиите от такъв се затварят училища за определен период от време. Това също е противоепидемична мярка, която се взима по реда на Закона за здравето. С нея също се ограничава основно човешко право, уредено в Европейската конвенция за защита правата на човека, а именно правото на образование. Но досега не е имало внушения във връзка с тези мерки.

Като обобщение, следва да се има предвид, че в теорията и практиката се отграничават абсолютни човешки права и такива, които подлежат на ограничаване при определени условия. Абсолютни и поради това неотменими човешки права са правото на живот, забраната за изтезанията, презумпцията за невиновност, правото на справедлив съдебен процес, свободата на словото и мисълта и свободата на вероизповеданията. За всички останали права следва да се прилагат критериите, установени от Европейският съд по правата на човека, според чиято практика лимитирането на основни човешки права, които не попадат в категорията на абсолютните, е възможно при съблюдаването на три критерия – първо, възможността за лимитиране да е предвидено в закон (в случая, това е Законът за здравето, предвиждащ възможността за предприемане на противоепидемични мерки); второ , ограничението да преследва законна цел (опазване на общественото здраве) и трето, то следва да се допусне, когато е необходимо в едно демократично общество и е пропорционално на преследваната цел (забраната за събирания, например, категорично е необходима и пропорционална на целта да бъде опазено общественото здраве, тъй като е установено, че COVID – 19 се предава чрез попадане в дихателната система на заразен секрет). Липсата на който и да било от тези три елемента ще доведе до неоправдано ограничаване на упражняването на основни човешки права, дори и те да са от категорията на отменимите такива.

Към настоящия момент единствено остава без отговор въпроса дали прокуратурата не превишава правомощията си с предприетите проверки, свързани със свободната стопанска инициатива и ценообразуването на продуктите.

Очаква се в много близко време да бъде издаден и Закон за обявяване на извънредно положение. Дали ще се стигне до реално нарушаване на основни човешки права и свободи, предстои да видим, но по отношение на предприетите до момента мерки, то те се намират в съответствие с нормативните актове, свързани със съблюдаването на човешките права.

Бел. ред. Законопроектът може да видите тук