Eдин победител с шампанско в ръка обикаля снежния, самотен парк

Споделете статията:

Винаги съм бил огромно възхищаващ се фен на спорта. И на състезанията като цяло. И от малък обичам да гледам какви ли не надпревари (включително и любимия ми крикет, но за това някой друг път ще разкажа) и да си представям – изключително егоистично – че аз получавам медалите накрая. Има един дребен проблем – аз съм много добър в гледането на спорт, но изключително слаб в практикуването му. Оказа се, че е доста изморителен и натоварващ – за разлика от телевизионното му излъчване.

И затова като разумно дете, реших да си избера спорт, който помоему нямаше да ми коства много енергия за практикуване и лесно мога да стана шампион. И така избрах Формула 1. Да – точно така – онова с бързите коли, които се състезават по едни големи писти. Това беше разумният избор, защото много наподобяваше стоенето пред телевизора, само че за разлика от мен пилотът освен да е съсредоточен в картината пред себе си, трябва и с ръцете да мърда нещо си там – кормило.

И така всяка неделя, когато започваше Формулата по телевизията, аз сядах да гледам и да си се представям като победителя, как изпреварвам без проблеми, как влизам в бокса, как правя обиколка след обиколка и накрая как отварям шампанското на стълбичката.

Разбира се всичко това продължи до момента, в който не седнах пред истинско кормило в истинска кола и 4 провалени шофьорски изпита по-късно вече бях сигурен, че няма да съм световен шампион във Формула 1. И с това постепенно и интересът ми към този спорт намаля.

Десетилетие по-късно се оказах в самоизолация и макар денят ми да е изключително социален в интернет, то извън мрежата някъде на 6 – 7 ден установих, че ми липсва да се разхождам. И затова реших (без да съгласувам с властите), че мога всеки следобед на път за магазина, да минавам през парка и да правя по няколко обиколки на парка. Хей така да ми се проветри главата. И някак докато правех обиколките на парка, самотен и снежен (паркът, не аз – аз съм си добре), се сетих за Формула 1. И за безкрайните обиколки, които те правят. И осъзнах, че най-вероятно в момента няма състезания. И съответно единственият, който върти обиколки съм аз. И отново си се представих като победител, с шампанско в ръка. Като шампион.

Едно кратко просвирване ме извади от моето шампионско настроение. Явно бях привлякъл вниманието на полицаите с моите безцелни обиколки и бях повикан за проверка. Набързо обясних как цял ден съм пред екрана, как в нас няма никой и не общувам с никой и просто имам нужда всеки ден да правя по една обиколка повече. И че така съм се зарекъл, че докато може да се излиза, всеки ден ще правя една обиколка на парка повече.

–        Днес колко направи – попита ме смеещият се полицай.

–        6.

–        Значи утре – 7 така ли?

–        Да.

–        А ако това продължи дълго и над 100 дни, ще правиш ли 100 обиколки?

–        Ако се налага, да.

Полицаите почнаха да ми се смеят. Върнаха ми документите и ми казаха – Хайде, отивай си вкъщи и утре ще те проверим как си с обиколките.

И ето на следващия ден аз бях „до магазина“ по дългия път, включващ обиколки на парка, но някъде в далечината виждах една патрулна кола. Направих си седемте обиколки и отидох към нея – бяха моите приятели от вчера. Директно ме попитаха:

–        Подобри ли си времето на обиколка?

–        Не… Ама успях да направя седем.

–        Хайде, казаха те – утре те чакаме за осем.

И така макар много отдавна да се бях отказал от мечтата си да съм автомобилен състезател, изведнъж вече се оказах всеки ден на пистата, подобрявайки рекорд след рекорд, следен изкъсо от новите ми треньори, съдии и публика, гледащи строго и справедливо от колата.

Та, благодаря ви – на вас двамата, заради които ако се наложи (и ако ми позволят) скоро ще правя по 100 и повече обиколки на парка. И на всички останали, които за да мога в останалото време, когато не съм шампион във Формула 1, да си работя спокойно от дивана – всички вие доктори, полицаи, администратори, продавачи, шофьори, ел, парно ВИК и интернет техници. Вие сте моите герои.

А аз ви обещавам един ден като това свърши и застана на подиума на Формула 1, шампанското да е за вас.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: