Джинджифил вместо хрян за Песах. Хаг Самеах!

Споделете статията:

След малко започва Песах. Празникът на свободата, който продължава осем дни и е може би най-важният празник в еврейския календар. Заедно с всички останали празници разбира се. Песах е специално време за много хора. Защото се ядат нетрадиционни неща – като мацата – безквасния хляб, който символизира хем робството, хем излизането от робството. Или кафяви яйца, или специална следка смес от фурми, вино и мед, която символизира тухлите, с които са работили робите.

За мен Песах е денят на хряна. Дори не съм сигурен как точно се членува тази дума. Защото не обичам хрян. Не колкото чушки. Чушките ги мразя и те трудно биха попаднали на моята чиния. Към хряна имам други чувства. Не го разбирам. Не знам защо съществува. Освен за Песах. Не си представям как днес ще закуся филия с хрян. Или (понеже съм здравословен) мюсли с горски плодове и хрян. Или пък да вечерям спагети с хрян… Просто не го разбирам и затова и нито знам как изглежда, нито къде се продава, нито как се готви.

Освен за Песах, когато една от задължителните храни на трапезата е хрян. По принцип се води горчив зеленчук, ама в моята чиния и навсякъде в скобки пише хрян. Като от онези неща, дето са по избор ама задължителни. И затова въпреки моето крайно не разбиране кому е нужен хрян, се отправих към големия супермаркет в търсене на този зеленчук (което също не знам дали е правилно. То е просто хрян).

И екипиран с маска, ръкавици, качулка, слушалки (не че ми трябват, ама пък ми се слушаше нещо) и слънчеви очила поех дълбоко въздух и влязох в големия супермаркет и се отправих към първия срещнат служител с думите – Извинете имате ли хрян?

Тя ме погледна учудено и се отдели на още един метър дистанция, сякаш тъпите въпроси са по-заразни от болестта наоколо – и каза – видяхте ли при зеленчуците. Аз отвърнах – Не. Тя каза – вижте и ако няма там, значи е на друго място.

Мъдро – казах си и започнах да обикалям рафтовете и табелите в търсенето Му. И изведнъж – тъкмо когато се бях отчаял – го видях – с големи букви – ХРЯН. Даже не трябва да се мери, направо взех корена и бегом към касата.

 

И ето с огромна усмивка (която под маската и очилата няма как да се види) сложих моя хрян на лентата. Зад стъклото касиерката обаче навъсено каза:

– Това защо не сте го премерили?

– Това е хрян. Той не се мери – отвърнах сякаш да покажа дълбоките си познания. Ако се бях замислил най-вероятно щях да й кажа и латинското име на растението.

– Това е джинджифил. Вие младите му викате джинджър. И се мери.

Погледнах я, а усмивката под маската замръзна. И казах:

– Това въобще не е вярно. Това е хрян. Беше сред други себеподобни хрянове, в кошничката за хрян под табелката хрян. И затова не се мери.

Тя свъси очи и ме погледна още по-сърдито, взе парчето неясен продукт, помириса го и каза:

– Младежо, ако нещо мирише на джинджифил, изглежда като джинджифил и най-вероятно на вкус е джинджифил, сега не ме карай да ти го режа пред теб, но на табелката името е Георги, джинджифил ли е или Георги.

– Погледнато реално най-вероятно е Джинджифил, който се казва Георги.

– Ето това, г-не е Джинджифил, който се казва Хрян. Така че ако обичате, се върнете и го претеглете и пак елате на касата.

Не знаех какво да кажа. От една страна. Бях влязъл само и единствено за хрян и щеше да е тъжно да си тръгна с празни ръце. От друга – за какво ми е джинджифил. Но се върнах. И го претеглих. И го платих на касата.

Стигнах в къщи и си казах – тази година май ще е първата ми без хрян. С джинджифил. Но после пък ми стана мило. Все пак това е единственият джинджифил с име. И ще е грехота да го похабя. Днес в крайна сметка си купих хрян – в буркан (и да, различно е от джинджифил). Хрянът ще отиде за Песах. А джинджифилът… Не знам. За сега ще сме си приятели. После може би ще го пусна на свобода. Все пак това празнуваме днес.

От мен и от моя нов приятел г-н Хрян, джинджифилът.

След малко започва Песах. Празникът на свободата, който продължава осем дни и е може би най-важният празник в еврейския календар. Заедно с всички останали празници разбира се. Песах е специално време за много хора. Защото се ядат нетрадиционни неща – като мацата – безквасния хляб, който символизира хем робството, хем излизането от робството. Или кафяви яйца, или специална следка смес от фурми, вино и мед, която символизира тухлите, с които са работили робите.

За мен Песах е денят на хряна. Дори не съм сигурен как точно се членува тази дума. Защото не обичам хрян. Не колкото чушки. Чушките ги мразя и те трудно биха попаднали на моята чиния. Към хряна имам други чувства. Не го разбирам. Не знам защо съществува. Освен за Песах. Не си представям как днес ще закуся филия с хрян. Или (понеже съм здравословен) мюсли с горски плодове и хрян. Или пък да вечерям спагети с хрян… Просто не го разбирам и затова и нито знам как изглежда, нито къде се продава, нито как се готви.

Освен за Песах, когато една от задължителните храни на трапезата е хрян. По принцип се води горчив зеленчук, ама в моята чиния и навсякъде в скобки пише хрян. Като от онези неща, дето са по избор ама задължителни. И затова въпреки моето крайно не разбиране кому е нужен хрян, се отправих към големия супермаркет в търсене на този зеленчук (което също не знам дали е правилно. То е просто хрян).

И екипиран с маска, ръкавици, качулка, слушалки (не че ми трбяват, ама пък ми се слушаше нещо) и слънчеви очила поех дълбоко въздух и влязох в големия супермаркет и се отправих към първия срещнат служител с думите – Извинете имате ли хрян?

Тя ме погледна учудено и се отдели на още един метър дистанция, сякаш тъпите въпроси са по-заразни от болестта наоколо – и каза – видяхте ли при зеленчуците. Аз отвърнах – Не. Тя каза – вижте и ако няма там, значи е на друго място.

Мъдро – казах си и започнах да обикалям рафтовете и табелите в търсенето Му. И изведнъж – тъкмо когато се бях отчаял – го видях – с големи букви – ХРЯН. Даже не трябва да се мери, направо взех корена и бегом към касата.

И ето с огромна усмивка (която под маската и очилата няма как да се види) сложих моя хрян на лентата. Зад стъклото касиерката обаче навъсено каза:

– Това защо не сте го премерили?

– Това е хрян. Той не се мери – отвърнах сякаш да покажа дълбоките си познания. Ако сде бях замислил най-вероятно щях да й кажа и латинското име на растението.

– Това е джинджифил. Вие младите му викате джинджър. И се мери.

Погледнах я, а усмивката под маската замръзна. И казах:

– Това въобще не е вярно. Това е хрян. Беше сред други себеподобни хрянове, в кошничката за хрян под табелката хрян. И затова не се мери.

Тя свъси очи и ме погледна още по-сърдито, взе парчето неясен продукт, помириса го и каза:

– Младежо, ако нещо мирише на джинджифил, изглежда като джинджифил и най-вероятно на вкус е джинджифил, сега не ме карай да ти го режа пред теб, но на табелката името е Георги, джинджифил ли е или Георги.

– Погледнато реално най-вероятно е Джинджифил, който се казва Георги.

– Ето това, г-не е Джинджифил, който се казва Хрян. Така че ако обичате, се върнете и го претеглете и пак елате на касата.

Не знаех какво да кажа. От една страна. Бях влязъл само и единствено за хрян и щеше да е тъжно да си тръгна с празни ръце. От друга – за какво ми е джинджифил. Но се върнах. И го претеглих. И го платих на касата.

Стигнах в къщи и си казах – тази година май ще е първата ми без хрян. С джинджифил. Но после пък ми стана мило. Все пак това е единственият джинджифил с име. И ще е грехота да го похабя. Днес в крайна сметка си купих хрян – в буркан (и да различно е от джинджифил). Хрянът ще отиде за Песах. А джинджифилът… Не знам. За сега ще сме си приятели. После може би ще го пусна на свобода. Все пак това празнуваме днес.

От мен и от моя нов приятел г-н Хрян, джинджифилът.

Хаг Самеах и Шабат Шалом.

и Шабат Шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: