Орлин Спасов: Не е особена новост да чуваме пророчества за смъртта на вестниците.

Споделете статията:

 

В рубриката “Утре” разговаряме с изестния медиен експерт доц. Орлин Спасов. Той е преподавател по медийни и комуникационни изследвания и интернет култура във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ. Доктор е по социология. Работи по проблеми, свързани с теория и история на медиите и популярната култура.  Автор е на „Преходът и медиите: политики на репрезентация“ (2000), съставител на „Ars Erotica“ (1992) и „Quality Press in Southeast Europe“ (2004) и съ-съставител на „Медии и митове“ (2000), „Медии и преход“ (2000)и др. За Маргиналия Орлин Спасов казва: “А теми като малцинства, сексуалност, права на човека и екология само още повече ще поляризират и без това разделените общества след разклащането на доминиралия дълго под формата на консенсус либерален дискурс. Вече няма как медиите, нито публиките да се обединят по тези въпроси. Обратно, различни видове медии, изразяващи позиции на различни групи в обществото, все по-открито ще водят информационни битки за това чия интерпретация на тези ключови теми да добие по-голяма валидност”.

 

Господин Спасов, преживява ли своя върхов момент дигитализацията? Данните сочат, че 4,57 милиарда души са свързани чрез интернет. Никога досега не сме използвали толкова много дигиталните платформи и инструменти…

 

На пръв поглед сме на дигиталния връх. Но това донякъде е илюзия. Първо, кои сме „ние“? Населението на земята е значително по-голямо от тези 4.75 милиарда. Второ, дори между „нас“ все още има много неравенства в достъпа до технологии. Ще дам само един пример. В периода на карантината, наложена заради коронавируса, мои студенти ми писаха, че имат трудности с дистанционното обучение, защото в семействата им има само един компютър. И когато те са принудени да споделят това устройство със своя брат или сестра, които също учат дистанционно, а понякога и с родителите си, нещата стават сложни.

 

Дигиталните технологии много лесно подчертават социалните различия. Неотдавна в специализиран магазин в софийски МОЛ видях да се продава компютър за почти 30 000 лева. От друга страна, немалко хора трудно отделят и 400 лева, за да си купят рециклиран лаптоп. Картината на разделение е аналогична при други цифрови устройства: телевизори, камери и т.н. Същото е със софтуера. Безброй потребители по принуда са пирати. Да, вярно е, че вече почти всички имаме мобилни телефони, но тъкмо тези устройства на свой ред прокараха сериозни разделения между категориите потребители. Скъпият смартфон несъмнено е статусен символ.

 

Дори потреблението на интернет само по себе си не е знак за равенство, защото и тук има различни видове услуги: различават се скоростта на достъп, пакетите с определен обем мобилен трафик и т.н. Като цяло печелят хората с повече възможности, докато по-бедните трябва да се задоволят с минимума от дигиталния свят. Да не говорим за това, че достъпът до качествено съдържание в интернет все по-често става платен. С някои отделни изключения, тенденцията е безплатно да остава съдържанието с по-ниско качество. От друга страна, „безплатните“ Фейсбук, Инстаграм и други сходни платформи всъщност ни излизат доста скъпо, защото плащаме за тях с най-ценния си ресурс – личните ни данни и време.

 

Така че дигиталните филтри са навсякъде и те мощно ни разделят на групи с различен статус. Дигиталното равенство е илюзия и хората постепенно се разделиха на дигитално бедни и дигитално богати. Появи се и нещо като дигитална средна класа, която трябва сякаш със самото си съществуване да потвърди, че все пак е налице и някакъв баланс в разпределението на дигиталните блага. Но капитализмът в крайна сметка победи и в интернет. Ако говорим за „върхов момент“ в дигитализацията, той е в тази победа. В резултат на всичко това от ранните утопични и романтични представи за мрежата не остана почти нищо. В интернет, както и навсякъде другаде, сме третирани на първо място като консуматори и клиенти.

 

Според изследвания интересът на потребителите включително към профилите на печатни медии в социалните мрежи, се увеличава. Адаптират се и радиата, които усилено развиват сайтовете и профилите си в социалните мрежи. Много журналисти смятат това за драматично обстоятелство. Прави ли са?

 

Традиционните офлайн канали за разпространение на съдържание останаха достъпни само за по-богатите медии, там е съсредоточено медийното демонстриране на възможности. Един вид, щом излизаш на хартия или излъчваш ефирно, значи не си кой да е. Всичко това обаче постепенно започва да се оспорва. Не е случайно, че много от онлайн базираните медии, които са започнали съществуването си направо в мрежата, не мечтаят непременно да се превърнат в „нормални“ медии и да оперират и извън интернет – да излизат на хартия и т.н.

 

От друга страна, цялото мащабно навлизане на медиите в интернет има и своята непатетична страна. Давате пример с радиата. Да речем, че създавате малко, независимо и алтернативно радио. Качвате го във Фейсбук и очаквате нещата да потръгнат. Популярността на радиото ви в социалната мрежа обаче най-вероятно задълго ще остане сравнително ниска. Може първоначално да е по-голяма най-вече в собствения ви „балон“, което не решава някакъв по-сериозен проблем. Изисква се време и търпение, за да разширите влиянието си в тази среда. Маргиналните издания отново се борят за оцеляване, включително и в мрежата. Тук те са принудени да се състезават на един терен с големите комерсиални играчи.

 

В крайна сметка обаче не се наблюдава някакъв особен разцвет на медийния плурализъм, само защото повече медии са във Фейсбук. Разнообразието на качествено и критически ориентирано съдържание остава дефицитно, а тъкмо то е решаващо, когато говорим за промяна в медийната среда.

 

Разделението при отразяването на новините, наследено от времето на вестниците (локални, национални, световни, бизнес новини и т.н.), сега изглежда напълно остаряло. Като цяло съвременният новинарски поток  преимуществено се захранва от околната среда, джендър сексуалността, икономическите неравенства, малцинства. Казват, че и информацията за икономиката е за по-малко западноцентричен подход, по-голям акцент се поставя върху социалното предприемачество. Дали това са „добри новини“ за медийната демокрация?

 

Що се отнася до новинарския поток, струва ми се донякъде проблематично да говорим за него „като цяло“. Различните медии имат различен потенциал да формират дневен ред в обществото. Какво захранва новинарските потоци варира не само според медията и журналистическата култура, но и според мястото. Дори глобалните по обхват медии все пак са редакционно локализирани и това до голяма степен влияе върху техния съдържателен профил. Така че новините ще продължат да имат много от познатите ни характеристики и да правят разлика между култура и бизнес, между локално и национално, и т.н. А теми като малцинства, сексуалност, права на човека и екология само още повече ще поляризират и без това разделените общества след разклащането на доминиралия дълго под формата на консенсус либерален дискурс. Вече няма как медиите, нито публиките да се обединят по тези въпроси. Обратно, различни видове медии, изразяващи позиции на различни групи в обществото, все по-открито ще водят информационни битки за това чия интерпретация на тези ключови теми да добие по-голяма валидност.

 

На този фон не съм оптимист, че скоро може се появи някакъв особено футуристичен медиен формат, въпреки че постоянно се чуват подобни прокламации, включително и във връзка с т.н. „социално предприемачество“ в сферата на медиите. Последното ми звучи по-скоро като оферта за някакво розово, но неясно бъдеще на медийния капитализъм, отколкото на медийната демокрация. По-скоро трябва да се научим да ценим и сега съществуващите алтернативни медии с прогресивен и качествен профил. Постепенно възниква една алтернативна онлайн публичност, която засега е по-скоро камерна, но има потенциал за развитие.

 

През последните няколко години виждаме и в България да се появяват нови автономни сайтове и малки онлайн медии, които носят духа на антиконформизма. Сред тях се открояват студентски платформи за култура, сайтове на правозащитни организации, на арт групи, онлайн издания, ориентирани към политическия анализ и др. Във всички тях качественото съдържание и идеята за алтернативност спрямо доминиращата публична среда са основни ценности.

 

Към тази група принадлежат и някои по-маргинални печатни и електронни медии, които се опитват да наложат нови лица и гледни точки, често като контрапункт на прекалено комерсиализираните и ерозирани от политически влияния традиционни медии. В тези зони постепенно се формира и нов вид журналистическа култура, основана върху независимостта. Тази разнородна нова публичност все още не е достатъчно представителна, за да застраши медийния мейнстрийм, но е знак за нарастващата нужда от промяна. Тъкмо всичко това има нужда от нашата подкрепа като читатели, зрители и слушатели.

 

Експерти забелязват чувствителни промени в рекламния модел по принцип и още повече по време на коронавируса. Намират го за вече за остарял. В по-голямата си част рекламите се разглеждат като неетични, инвазивни, подвеждащи и умерено ефективни. Според вас, това позитивна симптоматика ли е?

 

Голяма част от рекламите винаги са били такива, каквито ги описвате. Просто тези техни качества сега станаха по-видими, защото рекламният модел изпадна в криза. Много средства за информация започнаха да се оглеждат за решения отвъд традиционната реклама. Дори гигант като „Гардиън“ е засегнат от намаляването на рекламата и напоследък все по-активно се обръща за подкрепа директно от читателите си. Този модел на отворена журналистика обаче е приложим, и то частично, само в определени условия – големи публики, глобални езици. На по-малките пазари, но в значителна степен и на по-големите, рекламата ще остане основен двигател на медийния бизнес. Едва ли медиите лесно ще се откажат от нея, защото все още няма с какво да я заменят по достатъчно добре работещ начин.

 

Да помислим около това: каква е алтернативата на рекламата в медиите? Първо, платеното съдържание. Което не е някаква много привлекателна алтернатива, защото сравнително малко хора имат възможност или са готови да плащат, и така се възпроизвежда познатото разделение между информационно богати и информационно бедни. Второ, обществените медии, при които отново хората плащат, но не за комерсиално съдържание, а за качествено. Този модел е добър, защото тежестите се разпределят между цялото общество и така са по-приемливи за отделния човек, а крайният резултат е широко споделен. Третата алтернатива, по-специално в интернет, са ад-блокърите. Те са форма на индивидуална съпротива, един вид партизанско действие за саботиране на доминиращия рекламен ред.

 

Впрочем, преди години интернет все още предлагаше някаква форма на убежище от рекламите, защото в мрежата те бяха по-малко, отколкото в традиционните медии. Това се дължеше на простия факт, че сравнително ограничен брой хора бяха онлайн. Днес рекламата в интернет е истинска напаст и промени пространството на мрежата по много грозен начин. Именно тази прекомерна инвазия, граничеща с тотален спам, подхранва и съпротивите срещу рекламите. Струва ми се, че е време по-сериозно да заговорим за екология на медийната среда, в рамките на която рекламните послания да бъдат третирани като вид замърсители. Би трябвало да има регулации в тази посока, точно както постепенно ще започнат да се появяват регулации за различни вредни емисии в атмосферата. Възможно е в близко бъдеще да има мониторинг на рекламното насищане в медиите и то да е допустимо само до някакви договорени стойности, точно така, както има мониторинг на чистотата на въздуха.

 

От години протестираме, че бизнесът с вестници се отразява на горите, изразходва много енергия за производството и разпространението си, а днес вече се съмняваме,че може да е преносител на микроби и вируси. Харесва ли ви изречението „в случай че се чудите, с печата е свършено“?

 

Не е някаква особена новост да чуваме пророчества за смъртта на вестниците. Сегашната Covid-19 криза засили тези мрачни очаквания. Не ми се вярва обаче дългата история на пресата да завърши толкова бързо и безславно. Изненадващо, днес дори млади хора все още продължават паралелно на използването на интернет да се информират и от хартиените издания на вестниците, както показа едно скорошно проучване сред студенти. Материалността на хартиеното издание е важна алтернатива на екранния медиен текст или образ. Книгите неслучайно не изчезнаха. Те съдържат послания, закрепени върху удобен и изпитан във времето физически носител, и това влияе на възприятието на текста, създава друг тип преживяване, което много хора ценят и за което са готови да платят. По същия начин няма да изчезнат вестниците и списанията, които са близки роднини на печатната книга. Освен това, хартията може да се рециклира почти напълно, така че не е трудно да си представим, че екологичните щети, които печатът нанася, не са чак толкова големи и дори са напълно преодолими в близко бъдеще.

 

Колкото до шегата за хартията като нещо потенциално опасно от епидемиологична  гледна точка, да си спомним за романа „Името на розата“ на Умберто Еко. Там е описана книга, чието съдържание е защитено от напоени с отрова страници. Който прочете книгата, разлиствайки страниците, умира. Чисто технологично, можем лесно да си представим обратния ефект:  специално обработени страници, така че върху тях не оцелява никакъв патоген. Умира не читателят на вестника, а вирусът, попаднал върху страницата. Да се надяваме, разбира се, че няма да се стигне чак дотам.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

Дотук в рубриката :

Проф. Ивайло Дичев: “След глобалното затопляне, това е вторият сигнал, че трябва да действаме като човечество”

Проф. Михаил Константинов: “Надявам се да сме приключили с икономиката на лукса”

Николай Колев: “Предстои ни лека амнезия…”

Проф. Антоний Тодоров: “Пандемията върна публичната власт на терена, отстъпен в продължение на много десетилетия на пазара”

Златко Енев:” Хората стават безкритично готови за силови решения, променящи после собствените им животи”

Ивелин Георгиев: “Ако спазваме социалната дистанция и хигиената, ще помогнем много, дори и да не го разберем лично”

Румен Петров: “Видяхме нарушения на карантинни правила от страна на богатите, както и от страна на бедните”.

Диана Иванова: “Неочакваната криза мотивира вътрешните ресурси и креативност”

Златко Ангелов: “Благословена е технологията”

Георги Лозанов: “Коронавирусът е случайна грешка в системата, а не е проект за нова”

Христо Карастоянов: “Знае ли някой какво означава това затваряне у дома за възрастните хора и изнервените семейства?”

Проф. Амелия Личева: “Разтърси ме Бергамо, умирането на цяло поколение хора, преживели Втората световна война и раждането на идеята за Обединена Европа”

Проф. Анна Кръстева: Кризите са време на лидери и паразити, гражданите са единственият коректив

Проф. Боян Знеполски: За Еманюел Макрон човекът и неговият живот са на първо място, човекът и околната среда са по-висши от икономическия ред

Митко Новков: Човечеството не се изправи срещу вируса, а срещу себе си

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.