Първан Симеонов: И ГЕРБ и ДПС са ресурсни партии.

Споделете статията:

В момента модна е  консервативна вълна и на много партии вече не им се говори за интеграция

Бидейки „гърмян заек“, яла много бой и имаща много травми, България има здравия разум да не отива до крайности

ДПС се опитва да се превърне от етническа партия в синдикат на маргинализираните общности като цяло

За десанта в Росенец Борисов каза, внимавайте, в Босна всичко започна от една сватба…

Удряйки ДПС, понякога границата може неволно да се прекрачи и да почнеш да „удряш“ другия етнос.

 

Юлиана Методиева: Господин  Симеонов, скоро се свързах с голяма група хора с турски имена. Няма да уточнявам турци ли са, или роми. Ще ги наречем Орхан, или Мохамед. Те ми зададоха много сериозни въпроси, като на журналист в Маргиналия, сайт до голяма степен предпочитан от тях заради интерпретациите на факти и обстоятелства от техния живот и минало. Първият въпрос, който ми зададоха бе дали протестиращите си дават сметка в каква сложна електорална среда живеят в  Шуменско,  Никола Козлево, Айтос. Напоследък те гласували за ГЕРБ, имат и общински съветници. Имат нужда от експертна информация какво се случва днес в политическия ни живот. Какво се случва?

Първа Симеонов: Дали София разбира какво става в районите съм смесено население… това е и въпрос, който съдържа реторична компонента. Ясно е, че на много места в страната има несправедливо нееднакъв достъп до благосъстояние и в този смисъл, животът там е доста различен. И все пак, настоящият протест зададе дневен ред, който държи сметка и за регионите в страната, за социалните проблеми, за управлението в гетоизираните и маргинализирани общности. Виждаме, че и в страната има протест, не само в София. Това не се случи по време на протестите през лятото на 2013-та, например. Тогава протестът звучеше малко по-различно – искаха същите работи по същия начин – креативна, много шарена и симпатична схема, но той беше прекалено артистична и отдалечена от проблемите на терена. Тук не е точно така. Този протест има много протестна енергия по места. Колко е „много“ е отделен въпрос, но сме виждали много „самовгледани“ протести, а този се мъчи да не е такъв.

Първан Симеонов е изпълнителен директор на Галъп-Интернешънъл

Второ, щом ще става дума за Никола Козлево и местата там, нека все пак напомним, че едно пусковите събития за този протест стана в парк Росенец. Това по един или друг начин засяга Вашата тема.

Трето, нека си дадем сметка, че нашите очаквания за зимата, за социалната криза, са също част от уравнението. Тогава се очакват подчертано социални проблеми.

В обобщение, това сега не е само софийски дневен ред, даже бих казал: подчертано не е софийски. Тоест, този път, за разлика от 2013, има някаква съзнателност в това отношение (макар да не бих я надценявал) и София се мъчи да звучи синхронно със страната.

Ю.М.Тези хора сега не са електорат, а живеещи по далечни от столицата места. Ако се зададат предсрочни избори, следва веднага да определят себе си като политическа ориентация. Сега, по думите им, стоят „разкрачени“ между ГЕРБ и ДПС…

Първан Симеонов: Вижте, нека бъдем честни – и към началото и сега, основната група протестиращи е от „Демократична България“, която представлява про-западните либерали в България. Протестът е донякъде предизборна кампания за тях. Без значение кога са изборите – предсрочни, редовни. Има и други групи, които търсят място в този протест – например, „Възраждане“ във Варна, или в София хората около Мая Манолова и т.н., както и части от БСП и пр. Основен бенефициент засега пък е Слави. Всички се питаме също къде стои президентът Радев, ще продължи ли да поддържа лидиращата си функция, която имаше преди месец. Във всеки случай, това е протест, който е и предизборно позициониране, така че, да, предизборният Ви въпрос е доста уместен.

„Разкрачването“ между ГЕРБ и ДПС е едно доказателство, че протестът донякъде малко бърка в един свой лозунг „ГЕРБ и ДПС са в коалиция“. Този лозунг може да има и своите основания, но да не забравяме, ГЕРБ и ДПС са конкуренти точно по тези места в страната, за които говорите.

Ю.М.Много важен акцент…

Първан Симеонов: Тези дни видях, че и Цветан Цветанов го напомни. Това е много важно, защото ГЕРБ е една от първите партии, които тръгна да противостои на известния монопол на ДПС в дадени райони. Тоест, те на моменти са партньори, но по-скоро, изглеждат бизнеспартньори, а политически – не съвсем.

Ю.М. Няма как и да бъдат, така ли да разбирам?

Първан Симеонов: Доколкото политиката се прави на избори в ето такива места, да, те са конкуренти.

Ю.М.Когато ГЕРБ праща своите организатори в предизборно време, те са научени да артикулират проблемите на живеещото там население.Когато обаче свършат изборите, те биват – цитирам –„забравени“…

Първан Симеонов: Да, на избори като на избори, обещава се всичко. Но въпросът във всички случаи е, че ГЕРБ се опитва да стъпи там. Това социалистическата партия май не опита и не успя. А на нея много би й приличало, защото БСП е партия  на общностите, които търпят икономическите предизвикателства в най-голяма степен. Или поне се предполага,че трябва да бъде такава.

Вторият нюанс в тази твърдяна коалиция между ГЕРБ и ДПС: нека да не забравяме, че ДПС е един фактор в регионален мащаб. Тя е някаква форма на буфер между западния свят и съвременна Анкара, на моменти. Струва ми се, че нашите западни партньори гледат на ДПС, а и на ГЕРБ, като на някакви, не много приятни, но използваеми елементи на регионалната сигурност. Във връзка с това, не съм много сигурен, че на ДПС може  да гледаме само и единствено като на една обикновена партия. Така че ГЕРБ няма и как особено да заобикаля ДПС.

Въобще, в лозунга „ГЕРБ и ДПС са коалиция“ трябва много да се внимава, защото има три подводни камъка. Първият е: а може ли ГЕРБ, и който и да е, да се прави, че не съществува ДПС? След като ДПС представлява една чувствителна – твърде чувствителна – общност. Вторият: ако твърдим, че ГЕРБ се коалира с ДПС – това задължително лошо ли е? ДПС не е ли пък партия по смисъла на закона? Да, много хора ще кажат, че ДПС противоречи на конституцията и пр., тук има една спирала от въпроси. Но все пак, ДПС беше официално доскоро част от доста коалиции. И третият нюанс, който аз виждам по тая тема: струва ми се, че онова което наричаме модел КОЙ, не е точно това, което наричаме ДПС.

Ю.М.Не е, разбира се…

Първан Симеонов: Това е един етикет за различни процеси, ако можем така да го кажем. Едно ми прилича повече на бизнес схема и по този въпрос ГЕРБ явно има какво да отговаря, а другото е политическа сила. Иван Кръстев май говореше скоро за политическо и икономическо ДПС. Впрочем, дали тези две понятия могат да се отделят вече едно от друго у нас и отделна и голяма тема.

Ю.М.По този повод, ще спомена анализа на политическата ситуация на Петър-Емил Митев. В него се казва, че акцията в Росенец е навредила на Доган повече, отколкото Делян Пеевски. Пеевски е някакси забравен. Когато говорим за Доган и сараите му на Росенец, за които  днес( преди 5 дни – б.а.) прокуратурата излезе със становище за тяхната незаконност, нека да ви попитам как гледате вие на тази акция на Да, България? Тя не допринесе ли за консолидиране на турците? Те не се  ли уплашиха с това настояване „българската земя“, „българското знаме“…Настояването за това не беше ли проява на националистическото?

Първан Симеонов: Скрито обаче! Това е един от парадоксите на ситуацията и затова отекна толкова много. Там има много компоненти – да, това е израз на голяма власт /сараите/, да, предполага се, че там има много схеми, предполага се, че не е красиво да гледаш как бутат някого във водата. Абсолютно не е красиво да гледаш как някой хвърля българското национално знаме! Но освен всичко това, смятам че нямаше да има такъв голям отзвук, ако не беше свързано с името на Доган. Тоест, с небългарско име. Няма какво да се лъжем.

Впрочем събирането на толкова теми на едно място, звучеше някакси страховито. Ставаше дума за земя, за знаме, за граници. Граници на имот в случая, но се говореше това пълноценна част от българската територия ли е.

Тук много сериозна лампа трябва да светне пред самите ДПС. Защото ако те продължават да пренебрегват общественото мнение в България, не виждам как скоро ще бъдат съществена част от какъвто и да бил управленски микс. Само допреди 10 години беше възможно да се мисли, че ДПС ще бъде в коалиция с някого. Сега вече никой не го иска – както стана дума. Като кажеш за някого, че е бил в коалиция с ДПС, това вече е обвинение. Твърдя, че това се дължи до голяма степен на самите ДПС в техния стремеж да бъдат страховити и твърди, за да стягат своите, но в някакъв момент забравят, че се състезават на полето на българския обществен живот. Когато си се докарал дотам,че общественото мнение не те разбира, това не е добре!

Ю.М. Имам известно несъгласие с вас. Кога БСП е “опитвала” да придобие електорат сред това население…

Първан Симеонов: Да, това го констатирам.

Ю.М.Искам да кажа,че не бива да забравяме за травмата с „възродителния процес“, която тъкмо комунистите им нанесе, а БСП се е обявила за наследник на БКП! И от друга страна, това са неща, свързани с паметта. Ще го илюстрирам с едни прост пример. Когато отивам в с. Кочан и разговарям с Изет Джалев, който е син на баща репресиран от комунистите през 1978 година от комунистите, защото не искал да си смени името, това е определящо за неговия отказ да гласува за БСП!Питала съм и стария Джалев за кого ще гласува, а той ми отговаря – “За ДПС! Нямам доверие на българите”! За много хора като него това е твърда и непроменяна позиция през тези 30 години!

Първан Симеонов: Не се и съмнявам, че БСП са си самозатворили пътищата за там. Нямат и амбиция, това имах предвид. А инак, самозатварянето на ДПС, за което говоря, е на политическо ниво. На човешко е друго, да. Аз като изследовател съм далеч от тези точно детайли, но знам, че преди 10 години беше възможно да кажеш, че правиш коалиция с ДПС, днес е невъзможно. Този политически стил, който те демонстрират, е отблъскващ за останалите.

От друга страна, вероятно, този стил стяга своите. Вероятно това е част от преодоляване на травмата от миналото. Вероятно по този начин се повдига собствената цена. И във взривоопасната ситуация на Росенец, съгласявам се, че хората и от двете страни се постегнаха.

Но все пак се запази и мъдростта. Между другото, даже се  получи доста красиво. В един момент имаше две страни и тези страни се съгласиха около едни общи неща: там имаше един момент с химна. Даже Бойко Борисов ги заподозря в колаборация – нещо което аз не вярвам. Плюс това там стояха едни хора, които все пак бяха предвождани от Христо Иванов, който е далеч от всякакъв национализъм.

Ю.М.Приятели сме с Христо Иванов, но си спомням на първата сбирка преди учредяването на „Да, България“ в неговото слово имаше така да се каже, оферта и към патриотичните българи. Споменаването на Кърджали не беше случайно…

Първан Симеонов: Може би по-точно това е говорене, което да се разбере от масовия вкус. Ето, години наред разказва някакви неща за Висшия съдебен съвет и т.н. и никой не го разбира, не им е интересно. Сега разказа история за територия и знаме и хората видяха нещо съвсем просто. Христо Иванов това им разказа на практика и те го разбраха.

Ю.М. Не бих преувеличила случая с десанта на Росенец, но въпросите, които ви задавам, са свързани с нещо съвсем ясно. Тези хора от Никола Козлево или Айтос искат да бъдат интегрирани. Във всичките смисли на думата – през образованието и до икономическото им поведение. В програмите на основните партии някакси няма воля за включване на малцинствата. Това за нас, правозащитниците, е дългогодишен проблем. Моля да изясните този аспект!

Първан Симеонов: Причините са няколко. Ако е така, то е защото интересът на много партии към тези общности е много конюнктурен.

Ю.М.Икономически конюнктурен? Политически безразлични ли са им?

Първан Симеонов: Да…Партиите смятат, че тези общности вероятно не четат програми. Тоест, че не е това начинът, по който да адресираш проблемите. Да не говорим, че въобще като цяло, въпросът за партийните програми е все по-маловажен. Все по-важен става имиджът, лайковете, постистината, с извинение. Тоест, все по-важно е дали нещо им харесва, а не дали е истина. Производство на текстове, най-широко казано, в политическия процес е с все по-занижено качество, поне според мен.

Друга потенциална причина, свързана с това, е… модата в момента. Настана тази консервативна вълна и на много партии вече не им се говори за такива неща като интеграция. Даже стана модно на не се говори за такива неща. Да се направи преосмисляне на досегашния опит с включването. За който не знам колко е положителен, между другото. То е и модата на западния свят, като почнем от Тръмп и стигнем до Балканите.

Все пак България, доколкото мога да я видя аз, като неспециалист, е далеч от крайностите. Поне така ми се иска да вярвам. На фона на общества, които до скоро се биха по тези въпроси – или по идеологически, или по икономически причини, но във всеки случаи бяха напрегнати, поляризирани и стигнаха до насилие. България, бидейки „гърмян заек“, яла много бой, имаща много травми, има здравия разум да не отива до крайности. Погледнете само едните представители на етнически сектор и едните представители на националистически сектор – Ахмед Доган и Красимир Каракачанов. Това са всичко друго, но не и крайно говорещи хора. Даже не и крайно действащи. Някак, в българския случай всички крайности отпадат по естествен път. Българският здрав разум надделява, включително и сред тези общности, за които говорим. Искрено се надявам това да не се променя.

Ю.М.Но когато настанат същинските избори, всичките ще тичат по тези места? Там ще бъдат активисти не само от ДПС, но и от всички останали партии, които се борят за електорат! Е, с какво ще отидат там, ако не познават основните и проблеми! Например, дискриминацията на ромите, избрали да бъдат политически представени от ДПС! Когато за едно место кандидатстват Орхан или Ангел, предпочита се Ангел!

Първан Симеонов: Да, въпросът е донякъде реторичен… И ДПС явно печели като обръща тази история с работните места.

Ю.М. Искате да кажете, че тези избиратели ще си останат за ДПС forever!

Първан Сименов: Не съм много сигурен дали е forever. Първо, ДПС не е вече това, което беше. На последните избори ясно се видя, че ДПС вече не може да събере толкова гласове, колкото събираше. Затова то започна да се отваря, например, съм северозапад – търси други региони. Опитва се да се превърне от етническа партия в синдикат на маргинализираните общности като цяло.

Ю.М.Това е в либералния им профил

Първан Симеонов: Не съм сигурен доколко това е идеологически мотивирано. Те трябва да се отварят към нови публики, играейки тази роля – ролята за гарант за социалната мобилност на тези хора. Техните избиратели демографски намаляват. Напускат, мигрират. Затова и икономическото в ДПС лека полека си проправя път преди етническото. Това става и през образа, който обикновено обобщават през фигурата на Делян Пеевски. С такъв образ ДПС показва, че не е само етническа партия. ДПС е своеобразен синдикат на маргинализираните общности и тази роля ще се повишава.

Ю.М.Делян Пеевски разкрива ли работни места?

Първан Симеонов: Явно се разкриват „политически“ места през икономическите възможности. Аз като политолог трудно мога да казвам кое добро и кое лошо. Гледам шахмата. В този шахмат гледам, че бизнесначалото полека върви нагоре. Плюс това, господин Доган не е вечен. За мен лично е много любопитно какво става с това пространство, когато един ден Доган го няма. Даже има и опасения, защото към тази общност протягат ръце много външни фактори. В един момент може да се окаже, че това крехко равновесие, което е постигнато, може бързо да се загуби. Казахте за знамето и териториите в Росенец, че ви звучи някак националистическо – той и Борисов каза нещо подобно. Мнозина казаха, о, той плаши хората. Не е точно така. Борисов каза, внимавайте, в Босна всичко започна от една сватба…

Ю.М. Щом хората от тези райони търсят или ГЕРБ или ДПС значи има нещо общо между тези две партии. Какво е то?

Първан Симеонов: Общото е, че се налага един малко по-прагматичен подход. В крайна сметка, и двете са ресурсни партии. Какво е ГЕРБ – около него има една клиентела, главно заради европейското финансиране. Ако човек погледне жизнения път на ГЕРБ, ще види че ГЕРБ, това са европейските фондове в България. Този ресурс ги бетонира в местната власт. Градовете се преобразиха. ДПС не е много по-различно. ДПС, който се хвали че разпределя ресурс, на моменти много прилича на ГЕРБ. Затова изборът е прагматичен.

Ю.М.Но…мнозина казват, че от сблъсъка в Росенец ДПС съвсем не пострада имиджово!

Първан Симеонов: Да, разбира се! ДПС е в друга тоналност, тя не може да пострада от такива неща. ДПС трябва да изглежда “страшна“, тоест  авторитетна. Обществената стигма обаче върху ДПС стана по-голяма.

Вярно, ДПС е и в немалка естепен демонизирано, но не виждам усилия у тях, да разсеят този образ. Опитват се да влязат още по-дълбоко да влязат в политико-икономическата власт в България. Биха имали шанс евентуално в следващия парламент да постигнат повече. Но след тези протести, след случката в Росенец това едва ли вече ще е толкова лесно.

Затова, пак казвам, ДПС трябва да направи нещо, за да стане по-конвертируема на политическата сцена. В противен случай, тя става… успоредна реалност. А това не е добре и от гледна точка на държавността в България.

Ю.М.Защо гласувалите за ДПС са стигматизирани?

Първан Симеонов: В местната общност едва ли, но гледан отвън навътре – така е. Карадайъ го казва – „като наближат избори, най-модно става да се удря ДПС“. Цяло чудо е, че досега не е ескалирало това. Винаги е малко на ръба. Защото така удряйки ДПС, понякога границата може неволно да се прекрачи и да почнеш да „удряш“ другия етнос. Впрочем циганите нямат държава, която да се интересува от тях, но с турците не е точно така, нали? Това се теми, по които трябва да се говори. И да се действа най-вече мъдро и отговорно.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).