510 за бедно момиче, лоша мащеха и тясна обувка

Знаете ли, че има каталог на приказките?В рамките на 100 години трима учени: първоначално Анти Аарне през 1910, а впоследствие след ревизиране от Стит Томпсън през 1961 и Ханс-Йорг Утер през 2004, се създава т.нар. Индекс на Арне-Томпсън-Утер, в който се класифицират всички приказки и фолклорни истории.

Предполагам, че не знаете за съществуването му, както и аз не знаех доскоро, защото честно казано и дори когато разбрах за това чудо, не разбирах смисъла му. Да класифицираш приказки и да ги слагаш в рамки и таблици, ми се стори като престъпление спрямо въображението. Пепеляшка например е номер 510. Ако искаш да разказваш история ала номер 510, трябва да включва бедно момиче, лоша мащеха и тясна обувка. Ако искаш да разкажеш за красиво момиче, което се налага да напусне дома си и зла фея или мащеха иска да й навреди – това е номер 709 Снежанка…

Ужасна работа. Просто си представих как разказвам приказка и сбърквам сюжета и от някъде се появява приказната полиция, която да каже – „Моля, придържайте се към номер 510 и Пепеляшка, ако не искате да бъде глобени“.

Мисълта ми е, че в приказките и въображението не смятам, че трябва да има правила. Или ограничителни рамки. Ако искам трябва да мога да разкажа историята на малка червена шапчица, която покорява Еверест и макар това да не е особено изпълнена с напрегнати моменти приказка, стига да искам трябва да мога да я разкажа…

Споделям ви това, защото се сетих за индекса на Арне-Томпсън-Утер онзи ден в метрото, когато се заслушах в историята, която един баща разказваше…. И очевидно беше сбъркал сюжета, защото детето му се развика – ама така,че да чуе целият вагон:

–        ТАТКО, ТОВА НЕ Е ПРАВИЛНАТА ПРИКАЗКА. В ГРАДИНАТА Я РАЗКАЗВАТ ПО ДРУГ НАЧИН.

Бащата сви рамене и каза:

–        Как я разказват в градината?

–        Няма да ти кажа – отвърна сърдитото дете – Искам да си я научил до довечера правилно.

Бащата отново сви рамене, погледна ни с отчаяние, а аз зарових в телефона да намеря базата данни на Арне-Томпсън-Утер и да му помогна.

–        Ето заповядайте – подадох линка – тук може да прочетете сюжета – казах аз.

Той ме погледна с недоверието, с което всеки би погледнал непознат, който ти предоставя достъп до абсолютния каталог на световното приказно наследство.

Все пак пое телефона и се зачете.

–        Много интересно – каза – Знаехте ли, че Пепеляшка има мароканска версия.

Знаех, но вместо това попитах:

–        Интересно. Как ли мароканците са разбрали за Пепеляшка?

–        Най-вероятно някой е пътешествал с детето си и е стигнал до Мароко и то се е развикало на баща си, че не знае правилно приказката. И хората са се заинтересували. И ето – мароканската Пепеляшка – отвърна бащата.

Детето ни прекъсна:

–        Татко, какво говориш. Искам си приказките.

Взех си телефона с големия индекс на приказките и си седнах на мястото. Бащата започна отначало да разказва правилната приказка на детето. А аз си мислех за тази нова приказка, която двамата създадохме заедно – за мореплавателя, който пътувал с детето си надлъж и шир, за да разпространяват приказки. И затова във всяка страна днес има Пепеляшка. И затова имаме нужда от голяма таблица и каталогизация на приказките.

Най-вероятно няма такъв мореплавател. Най-вероятно просто по света страдаме от едни и същи проблеми  и създаваме сходни истории. Най-вероятно цар Соломон е бил прав, че няма нищо ново под слънцето и най-вероятно някъде другаде, някой друг цар го е казал същото нещо.  И най-вероятно някъде вече има създадена приказка за мореплавател, който разнасял приказки по света с детето си. Просто е по-висок номер в каталога – номер, до който още не съм стигнал.

Така че пред мен стоят два варианта. Да повярвам, че в този свят всичко е готово, подредено и класифицирано. Или че има пътешественици, които заразяват с приказки.

Този Шабат ни пожелавам по-често да вярваме във второто.

Шабат Шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика