Мехмет Юмер: Обръщението на Ердоган на конгреса на ДПС стоеше като монтирано

 

Детството на Ердоган минава в смрадта на неасфалтираните кални улици на истанбулския квартал „Касъмпаша“. Сходството в биографиите на Путин и Ердоган е, че и двамата успяват да стигнат до върха, преодолявайки всички препятствия. Както Ердоган тръгва от беден квартал и сега живее в разкошен палат, достоен за приказките от „1001 нощ“, така и руският президент Владимир Путин е израснал при скромни условия в едновремешния Ленинград, но и двамата са успели да превърнат в легенда скромния си произход.

М.Ю

Господин Юмер, за много години! Преди празниците ни обещахте интервю, предвид особеното събитие което се случи на онлайн конгреса на ДПС. Като авторитетен експерт по проблемите на Република Турция какъв е най-общо коментарът ви за видеоприветствието към ДПС на Реджеп Тайип Ердоган? Традиционно той е канен за конгресите на Движението за права и свободи, но така и не се отзоваваше. Поврат в отношенията, или?

За много години! Това видео обръщение на турския президент, изпратено до Десетата Национална конференция на Движението за права и свободи (12 декември 2020) беше израз на разбирането на Реджеп Тайип Ердоган за широките му душевни граници, отколкото отказ от амбицията за влияние и примиреност пред водещата роля на ДПС сред турската малцинствена група в България. Той поименно не спомена почетния председател д-р Ахмед Доган, което също не е маловажен знак. Така че, бойте се от Ердоган, дори когато ви прави дарове! Ердоган няма напълно да се откаже от амбицията си за влияние върху турската малцинствена общност у нас, каквото към момента няма. Тук трябва да уточним, че част от мюсюлманската общност в Западните Родопи го уважава по линия на исляма – смятат го за “голям” лидер в ислямския свят, който се държи смело и не отстъпва пред Запада. Тук прозират стари комплекси сред мюсюлманите в т. нар. ислямски свят, останали още от времето на колониализма. Но в огромната си част българските турци имат напълно светски възгледи и не страдат от такива комплекси, поради което доктрината на ислямизма, последовател на която е и турският президент Ердоган не прониква сред тях. Това са принципни различия, които няма как да бъдат изгладени, поне при сегашното поколение. Много отдавна, още преди да е в голямата политика Ердоган има изказване за изселниците през 1989 г. Тогава той говори за изселниците, изхождайки от ислямската им принадлежност, т.е. за него има само мюсюлмани. Сред поколението, което помни насилствената смяна на имената опитите за пробив и разцепление на Движението чрез външен импулс на този етап все още е невъзможно да имат успех. Защото Ахмед Доган и ДПС имат солидна легенда сред своите избиратели в смесените региони. Разбира се, не трябва да пропускаме и факта, че сред електората на ДПС се оформи и значителна маса от недоволни и обидени хора, част от които преминаха към ДОСТ в активния му период, а други отидоха при ГЕРБ. Посланието на президента Ердоган беше и знак към лидерите на Народна партия „Свобода и достойнство“ и ДОСТ – да търсят диалог с ДПС. От друга страна, изселниците също получиха знак по този начин за кого да гласуват. Но самата му поява чрез видео обръщение на конференцията на Движението ясно показва, че той иска да маркира своето влияние върху турската и мюсюлманската общност в България.

Действително, дълги години се знаеше,че турският президент демонстрира дистанция към лидера на Движението за права и свободи. Но за това видеобръщение към конгреса на ДПС на мнозина наблюдатели им се стори, че Ердоган смята ДПС за важен фактор за българската демокрация. Само геополитика ли е това?

Днес в управлението на Турция доминира радикален турско-ислямски синтез. Според доктрината на турско-ислямския синтез „тюрклюкът“ има своята историческа мисия. Например и през изминалата 2020 г. ясно видяхме, че режимът на Ердоган няма намерение да изостави военната политика във външен план. По убеждение Ердоган вярва, че войната е дадена от Бог, това е част от ислямистката доктрина, оттук идваме и до културата на мъченичеството (шехитлик), която е широко разпространена в Турция. Даже в някои руски медии се заговори, че Турция преследва доктрината „пет държави един народ“, след събитията в Нагорни Карабах. Има се предвид амбициите на Турция за влияние върху тюркските държави в Средна Азия. В този ред на мисли можем да кажем, че Турция на Ердоган се опитва да оказва влияние по линия на исляма най-общо казано върху т.нар ислямски свят, второ по линия на „тюрклюка“ се опитва да влияе върху тюрксия свят, а при опитите за влияние на Балканите основно се залага на османското минало. Важното в случая е доколко малцинствената група ще се поддава на това. Тук трябва да отбележим един важен факт, след изселническата вълна от 1989 г. част от българските турци продължиха да заминават за Турция и през следващите години. Причините са няколко – по-лесно можеха да си намерят работа, имат роднини и близки там, няма езикова бариера и т.н. Но след като България влезе в Европейския съюз, тази тенденция силно намаля, дори бих казал, че се преобърна. Вече погледите на българските турци са насочени към ЕС. А връзката с Турция се свежда до голяма степен до връзките с близките и роднините, които са там, но няма идеологическа връзка. Затова и обръщението на Ердоган на конгреса на ДПС стърчеше, стоеше като монтирано, неестествено. С други думи, Ердоган не иска да изгуби напълно онова, върху което няма пълна власт.

Публикувахме съобщение на правозащитната организация Хюман Райтс Уотч(виж тук). В него се изразява предупреждение, че новият закон на турското правителство е уж за справяне с финансирането на тероризъм, но прикрива друга своя цел – да намали и ограничи легитимните дейности на всяка неправителствена организация, която не харесва. Какъв е коментарът ви?

Някои специалисти коментираха тази поправка като законова възможност за увеличаването на режима на ограниченията. В общи линии тази поправка обхваща даренията за неправителствените организации с идеята сякаш да се пресече пътят на финансирането на оръжия за масово поразяване. Но в Турция вече има нов режим. Това поражда и въпроса накъде ще се движи турската политическа система оттук нататък? Възможни са няколко сценария. Първо, запазването на статуквото зависи от това да няма голяма икономическа криза, да няма външни фактори, които да упражнят натиск върху Турция за да се реформира, а вътре управляващата коалиция да остане стабилна. Например в Турция чуждестранният капитал вече не се чувства сигурен и се оттегля, а това ще попречи на възстановяването на икономиката. Вторият сценарий е да се случи коренна реформа, тоест Ердоган да направи опит за връщане към правовия ред и демокрацията, но за това е необходимо възстановяване на отношенията с Америка и ЕС навън, а вътре – да се отиде към помирение с кюрдите. Ако Ердоган не направи стъпки към нормализиране, тогава е възможно Западът да подкрепи фигури като истанбулския кмет Екрем Имамоглу, Ахмет Давутоглу, Али Бабаджан и др. При такова развитие на нещата Ердоган може да направи опит за консолидиране на управленската коалиция и да натисне повече опозицията. Той може да потърси евтини кредити от Русия и Китай и така да удържи положението за известно време. Ако обаче администрацията на Байдън и ЕС предприемат решителни стъпки спрямо Анкара и започнат да налагат по-строги санкции, това би отслабило позициите на Ердоган. При такава ситуация той ще завие още повече към Русия и ще размахва по-мощно бежанската карта. Ако се запази статуквото, положението с човешките права и демокрацията няма как да се подобри. Ако се предприемат реформи, това ще подкопае основите на сегашния режим, но няма да стане без дългосрочна стратегия на Запада. Следователно провеждането на демократични реформи е по-слабият сценарий. Както вече споменах, ако новите политически формации получат подкрепата на Запада, шансовете им да дойдат на власт не са малки. От друга страна, тясното сближаване на Ердоган с Русия също ще увеличи шансовете му да се задържи по-дълго на власт. С други думи, сценариите, които изброих до голяма степен зависят от това, какви стратегии спрямо Турция ще развият Западът и Русия.

Опозиционно турско издание писа наскоро[1], че турският президент Ердоган има огромни, специално построени трезори във вилата си, за да запази тайното си богатство. Сравним ли е разточителният му стил с този на другия диктатор – Владимир Путин?

През 2013 г. гръмна най-големият корупционен скандал в републиканската история на Турция, който оказа силно влияние върху турското общество. На 17 декември 2013 г. при полицeйска акция бяха арестувани синът на вътрешния министър, синът на министърът на икономиката, синът на министърът на околната среда и градоустройството и един турски бизнесмен от ирански произход, за когото по-късно стана ясно как е оплел в мрежите си турския управленски елит. Оставка подаде и министърът по европейските въпроси Егемен Багъш, тъй като и той е бил замесен в схемата. Този бизнесмен на име Реза Зарраб беше задържан в Маями през 2016 г. и срещу него започна шумен процес в САЩ. Основното обвинение беше свързано с нарушаването на ембаргото срещу Иран чрез фиктивни фирми, базирани в Турция. И точно в тази корупционна схема са участвали гореспоменатите министри. По време на процеса той подробно описа как е действала схемата, на кого какво и колко е плащал и т.н. На 25 декември 2013 г. започна втората вълна от полицейските акции срещу заподозрени, сред които е бил и синът на сегашния турски президент Реджеп Тайип Ердоган, но тогава премиер, Билял Ердоган. Във връзка с този корупционен скандал в интернет изтекоха и много записи с разговори между Ердоган и синът му Билял, в които Ердоган дава наставления на сина си как да опразни трезорите в неговата вила, имайки предвид полицейската акция. По-късно журналистът Джан Дюндар засне и документален филм по темата със заглавие „Най-дългият ден на Ердоган“.

Новото в статията на англоезичното електронно издание „Нордик монитор“ (списвано от турски журналисти в изгнание), което цитирате е, че те са се добрали до двама анонимни очевидци, които са потвърдили, че са видели тези трезори във въпросната вила. Защото досега никой не смееше да говори по тази тема в Турция, а предложението в турския меджлис да бъдат разследвани четиримата министри беше отхвърлено през 2015 г. и те не бяха подведени под съдебна отговорност.

Който иска обяснение за алчността на Ердоган към парите и властта, трябва да го потърси в неговото детство. Огорченията, причинени от бедността в детството цял живот не се забравят, те остават завинаги в подсъзнанието. Баща му едва изхранва семейството, а парите вечно не стигат. И нашият герой не е успял да прогони от спомените си лишенията от сиромашкото детство. Детството на Ердоган минава в смрадта на неасфалтираните кални улици на истанбулския квартал „Касъмпаша“. Сходството в биографиите на Путин и Ердоган е, че и двамата успяват да стигнат до върха, преодолявайки всички препятствия. Както Ердоган тръгва от беден квартал и сега живее в разкошен палат, достоен за приказките от „1001 нощ“, така и руският президент Владимир Путин е израснал при скромни условия в едновремешния Ленинград, но и двамата са успели да превърнат в легенда скромния си произход. Например за Ердоган скромният му произход не е нещо, което той се опитва да крие, а го демонстрира като казва на хората от периферията: eто аз съм един от вас и само лидер като мен може да защити вашите интереси. Основната обща черта между царя и султана е, че и двамата лидери мечтаят да си върнат статута на велики сили.

[1] https://nordicmonitor.com/2020/12/turkeys-president-erdogan-has-huge-custom-built-vaults-to-stash-his-secret-cash-in-the-basement-of-his-villa/

Въпросите зададе Юлиана Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.