Драмата как да се облека!

Има някои сфери на познанието, в които мога да бъда изключително енциклопедичен. Например малко известни и тотално непотребни факти за Първата световна война. Или пък истории за известни личности. Или футбол. Което ме прави изключително полезен, ако си търсите съотборник за викторина или pub-quiz.

Но съм тотално непотребен в една сфера на човешкото познание – а именно красотата. И по-специално кое с кое се комбинира така че да стане красиво и да можеш да кажеш уау. Или леле. Просто не знам. Защо някои неща трябва да са в един цвят, а други не. Защо към една дреха може да се добави тъмен детайл, а към друга не.

Така че дори и да сте се замисляли да ме поканите да ви помогна с някой тест или викторина, никога не ме канете да ви помогна в избора на дрехи. Просто не знам.

И като всяко друго знание в живота ми и това бях решил, че ще мога да подобря с четене. Купих си няколко книги, изгледах десетина видеа в интернет за кое как се комбинира и останах още по-объркан. И само се надявах никога да не ми се налага да трябва да взимам такива решения.

Но се оказва, че в човешкия живот по-рядко се налага да използваш непознати факти за Първата световна война отколкото да комбинираш дрехи. И това води до проблеми.

Какъвто имах вчера, когато трябваше да се подготвя за едно прекрасно събитие, което обаче имаше условие –  трябваше да бъда официален. И до последно отлагах момента на подготовка за събитието – както отлагаме изключително сложните и тежки задачи около нас, с надежда, че може би нещо ще се случи и няма да ми се налага изобщо да взема решение. Допълнителен проблем беше, че преди време вместо да реша да имам един официален комплект за всеки случай, аз се сдобих с множество вратовръзки, папионки, кърпички и други детайли – смятайки, че това ще улесни моя избор.

Но ето – сега стоях и проклинах наум това си решение – просто нямаше как да реша. Беше време да се обърна към приятел – Засипах Дария със снимки на различни комбинации, на всяка от които тя просто отговаряше с:

–        Ужас!

–        Ти сериозно ли?

–        Ох…

–        НЕ!

И накрая – след може би трийстата снимка, водена от отчаяние тя просто заяви – „Това изглежда добре“. Не отлично, не прекрасно. Добре. Но на мен ми стигаше. Можех спокойно да отида на празненството.

Е, тръгнах. И тъкмо стигнах спирката на рейса и усетих първата капка дъжд на лицето ми. Табелата за автобуса показваше 15 минути и това леко ме притесни. Капките станаха няколко, после започна да ръми, после заваля сериозно. Табелата светеше невъзмутимо – 11 минути. Дъждът след минута стана на градушка и всички се принудихме да се скрием под скромния навес на спирката. Той от своя страна не можеше да ни покрие и усещах как върху костюма ми с що годе добре навързани елементи, падат големи ледени топчета. А таблото не помръдваше особено – 8 минути. Колите по шосето разпръскваха допълнително вода по нас. Стана ми студено, усетих, че съм изцяло мокър и че ледената вода е навсякъде в мен – в ризата, във вратовръзката, в обувките ми. Доплака ми се. Оставаха пет минути.

И тогава един от другите хора, скупчили се да се скрият под навеса ме изгледа – в целия ми блясък и каза:

–        Господине, май не е моментът да ви кажа, но вратовръзката ви и кърпичката ви са в различни тонове на тъмно синьото и това е грозно.

Това беше. Махнах се от навеса и останах под градушката и дъжда. Прибирах се обратно вкъщи. Дали защото бях целият мокър или защото така и не успях да намеря вярната тонална комбинация и аз не знам. Само знаех, че вторият ми опит да отида на това тържество ще е с каквото ми попадне пред очите в гардероба. И на въпроса – ама защо си ги избрал, щях да кажа – Защото, за съжаление, по-лесно е да научиш за Първата световна война, отколкото да комбинираш цветове.

Шабат Шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика