Егейска Македония през 1940-те години

  1. Войната, 1940-1941 г.

В навечерието на италианската инвазия гръцката военна подготовка все още е съсредоточена предимно върху Източна Македония: до анексирането на Албания от Мусолини през април 1939 г. гръцкото отбранително планиране предвижда само конфликт с България. Въпреки последните събития и зловещата поява на небалканските сили на сцената, гръцките политически и особено военни лидери остават почти обсебени от намеренията на софийските правителства, които вече не крият ревизионистичните си стремежи. Гръцкото планиране е ясно дефанзивно и в съответствие с конвенционалната военна мисъл от онова време поставя особен акцент върху мрежата от укрепени крепости по гръцко-българската граница, така наречената „линия Метаксас“. По-голямата част от гръцката армия в Северна Гърция остава ориентирана към същия сектор.

Тази ситуация не се променя съществено след избухването на войната в Европа. Естествено, италианското присъствие в Албания кара гръцкия генерален щаб през май 1939 г. да промени планирането си за извънредни ситуации, така че да обхване нападение от албанска земя. Въпреки това призракът на българската агресия все още е достатъчно голям, за да може програмата за укрепване да продължи в още по-голям мащаб: между април 1939 г. и октомври 1940 г. „линията Метаксас“ поглъща средства и човешки труд, които далеч надхвърлят не само скромните разходи за отбрана по гръцко-албанската граница, но и общите разходи за отбранително строителство през предходните три години. Освен това не е извършено значително прехвърляне на войски на запад от река Алиакмон, тъй като гръцкото правителство желае да избегне всякакви действия, които биха могли да бъдат изтълкувани като провокация от страна на италианците.

Както и четвърт век по-рано, стратегическото значение на Македония, и особено ключовото положение на пристанището в Солун, не е пропуснато от воюващите страни. Този път командващият френските сили в Източното Средиземноморие, генерал Максим Вейган, изказва идеята да се повтори прецедентът от Първата световна война и да се създаде балкански фронт, базиран в Солун; оттам съюзническите сили биха могли да нанесат удар по румънските петролни полета, основен източник на гориво за механизираната армия на Германия. Всъщност подобна перспектива сериозно занимава Хитлер, но силите, с които разполагат съюзниците, са напълно недостатъчни, за да бъде успешно осъществен този план. На местно ниво единствено гръцкото военно ръководство изглежда склонно да обсъжда сериозно френските планове. Британците, от своя страна, остават скептични през цялото време, като вместо това предпочитат да насърчават създаването на блок от неутрални балкански държави. Освен това те смятат, че една съюзническа инициатива на Балканите ще подтикне Мусолини, който все още е неутрален, да се включи във войната на страната на Хитлер. В крайна сметка сривът на Франция през юни 1940 г. слага край на всички разговори за балкански фронт.

Тъй като италианското нападение изглежда неизбежно, гръцката отбрана в Македония е по-добре организирана със създаването на Армейския участък на Западна Македония (АУЗМ), който на 28 октомври 1940 г. се състои от IX дивизия, 4-та бригада и отряда „Пинд“. При избухването на военните действия командването на АСВМ е поверено на генерал-лейтенант Йоанис Пицикас, дотогава командир на Трети армейски корпус. Тъй като основната италианска офанзива се провежда в Епир, войските в Македония не са изправени пред сериозни проблеми при изпълнението на отбранителните си задачи. Въпреки това отрядът „Пинд“, който покрива най-чувствителния сектор в центъра на фронта, трябва да понесе пълния напор на планинската дивизия „Гилия“. Въпреки че е силно превъзхождана по численост, гръцката част успява да спре и след това да отблъсне италианското нападение с цената на тежки загуби, включително и тежко ранения си командир полковник Давакис. Впоследствие, тъй като няма индикации за непосредствена заплаха от България, към АСВМ са добавени две дивизии от Източна Македония, които на 14 ноември успешно участват в гръцката контраатака. В рамките на една седмица нейните войски триумфално влизат в Корица.

На вътрешния фронт, след някои първоначални панически реакции по повод италианските въздушни нападения над градските центрове (по-специално Солун), цивилното население проявява забележителна смелост и спокойна твърдост, а младежите от Македония, заедно с тези от останалата част на страната, ентусиазирано откликват на мобилизацията. Диктатурата, разбира се, продължава да упражнява строг контрол върху всяка социална и политическа дейност. И все пак през първите дни на войната нейният административен апарат в македонската столица се оказва парализиран, а работата по оказване на помощ на цивилното население преминава в ръцете на частни организации, подпомагани от армията. Силите за сигурност обаче показват забележителна ефективност в случая с многобройната италианска общност в Солун. Нейните по-подозрителни членове вече са били наблюдавани и са били арестувани в резултат на италианското нападение. Останалите членове на общността, поне тези, които не са успели да последват италианския консул по пътя му към дома, са затворени в лагери близо до Атина.

Италианският провал привлича вниманието на германското върховно командване към Северна Гърция. Шансовете за балкански фронт с британско участие, в тила на Оста, са крайно ограничени. Въпреки това Берлин е особено загрижен от възможността RAF [британските военновъздушни сили] да действа от бази в Северна Гърция срещу ценните румънски петролни кладенци, особено с оглед на плановете си за руска кампания през предстоящата пролет. Всъщност в началото на 1941 г. върховният главнокомандващ на британските сили в Близкия изток, генерал Арчибалд Уейвъл, предлага на Метаксас да изпрати символични британски сили в Солун. Тъй като не се очаква сериозен принос към гръцката отбрана, малко преди смъртта си гръцкият премиер учтиво отхвърля предложението.

С оглед на германската намеса на Балканите британците се опитват да постигнат разбирателство с гръцкото командване за обща отбранителна стратегия. В този момент се проявява фундаментално различие в мненията, което по-скоро подкопава шансовете за ефективна защита на поне част от гръцката земя. Гръцкото командване, и най-вече главнокомандващият генерал Александрос Папагос, настоява за запазване на гръцките позиции в Албания, като същевременно основните отбранителни усилия в Македония се съсредоточат върху „линията Метаксас“. За разлика от тях британците подчертават необходимостта от по-малко разширен фронт, което обаче би означавало да изоставят части от гръцката родина на врага. Нещо повече, британците едва ли са прикривали собствената си неспособност да дадат решителен принос. И все пак на срещата на високо равнище в Атина на 22 февруари 1941 г. изтеглянето на гръцките сили до линията покрай река Алиакмон е договорено като основа на съвместното планиране на отбраната. Британската страна остава с впечатлението, че подготовката трябва да започне незабавно, придружена от постепенно прехвърляне на войски от Източна Македония към новата линия. Вместо това гръцкото командване смята, че първо трябва да се установят намеренията на Югославия и Турция, които все още са партньори на Гърция в Балканския пакт.

В крайна сметка, въпреки упоритите британски усилия да ги привлекат към общ фронт, и Белград, и Анкара се оказахват без желание да се ангажират. Нещо повече, режимът на княз Павел и премиерът Драгиша Цветкович вече преговарят за присъединяването на Югославия към така наречения Тристранен пакт на Оста и нейните съмишленици: като quid pro quo Белград иска част от гръцка Македония, включително Солун. В подобни преговори е участвала и София: на 1 март 1941 г., след като получава обещания за териториални придобивки в Македония и достъп до Егейско море, българското правителство на Богдан Филов се присъединява към Тристранката. На следващия ден в страната започват да навлизат германски войски.

Ясно е, че германската офанзива на Балканите е само въпрос на седмици. Лондон оказва натиск върху Атина да приеме британски войски на гръцка земя и да продължи без повече отлагане с организирането на линията Алиакмон. Генерал Папагос повтаря предишното си противопоставяне на отказа от фронта в Албания и линията Метаксас. В крайна сметка е постигнат компромис, при който гръцкото правителство се съгласява с изпращането на британски експедиционни сили (BEF), които да заемат позиции по линията Алиакмон. Идеята за изтегляне на гръцките сили до тази линия обаче все още е отхвърлена, противно на предложенията на местните командвания в Западна и Източна Македония. В крайна сметка в Източна Македония са взети някои предпазни мерки, като властите започват да изнасят добитъка и материалите, които биха могли да бъдат полезни на нашественика. Тези мерки имат обезкуражаващ ефект върху местното население, което все още се сблъсква със страха пред призрака на нашествието. Онези, които имат средства, започват да напускат, а правителството изпраща група министри, които да раздават хранителни продукти и уверения в последния момент, за да подкрепят подкопания морал на цивилното население.

Събитията се развиват бързо: на 25 март Цветкович подписва протокола за присъединяването на Югославия към Тристранката, но два дни по-късно е свален от власт чрез военен преврат. Новото правителство на генерал Симович отхвърля протокола и обявява обща мобилизация. На 6 април германските войски нахлуват в Югославия и едновременно с това 12-та германска армия, командвана от генерал Вилхелм фон Лист, започва нападението си срещу Гърция. В Македония ситуацията остава почти непроменена, с изключение на добавянето на две британски пехотни дивизии и една бронирана бригада, които само частично са пристигнали на линията Алиакмон. Набързо сформираната армейска секция на Централна Македония не може да допринесе особено за отбраната на областта, тъй като според официалната оценка нейните части са със „сериозно намалена бойна стойност“. За сметка на това боеспособните войски в Източна Македония остават неподвижни зад линията Метаксас, въпреки искането на местното командване да бъдат прехвърлени на линията Алиакмон: Папагос е дал ясно да се разбере, че очаква от тях „единствено да пазят високо честта на Гърция и на гръцкото оръжие“. Наистина, фортовете оказват твърда съпротива в продължение на три дни, но 40-и германски корпус, придвижвайки се на запад през долината на Вардар, прониква дълбоко в гръцка територия, като по този начин обхожда войските, защитаващи Източната Македонска област. Командирът на АСЕМ, генерал-лейтенант Георгиос Бакопулос, след като информира гръцкото върховно командване за отчаяното положение на своите части, поема инициативата да се предаде на командира на 2-ра германска бронирана бригада, която вече е достигнала покрайнините на Солун. Протоколът за капитулация е подписан в германското консулство в града на 9 април, а на следващия ден защитниците на фортовете предават оръжието си.

Междувременно армията в Албания продължава да държи позициите си, докато германците зловещо се приближават към десния ѝ фланг. Едва на 12 април, след като линията Алиакмон е пробита и гръцките сили са заплашени от обкръжаване, е дадена заповед за изтегляне. Въпреки това при тези обстоятелства цари объркване и безредие, докато войските започват своето прибързано отстъпление. Много мъже дезертират и се прибрат по домовете си, докато частите им се оттеглят. На 23 април командирът на АСВМ, генерал-лейтенант Георгиос Цолакоглу, противно на възраженията – а също и на инерцията – на върховното командване, подписва окончателния протокол за капитулация в присъствието на командирите на германските и италианските войски. По това време Македония вече е под пълния контрол на армията на фон Лист и е подвластна на плановете на Хитлер за „нов ред“ в Европа.

Авторът  е професор по история на дипломацията, катедра „Международни изследвания“, Юридически факултет, Солунски университет „Аристотел“.

източник

За българското проникване и края на окупацията четете в утрешния ни брой

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика