Ако тийнейджърите са исторически образовани, фалшивият герой генерал Луков ще е безинтересен,

Рожденият  ден на антисемита  Адолф Хитлер, допринесъл за смъртта на 6 милиона евреи в лагерите на смъртта, традиционно се отбелязва като събитие от маргиналните ултрадесни кръгове в София. В навечерието на 20 април, като особен знак на върховенство на образованието над невежеството, се проведе втората Работилница „Как да говорим добре за лошите неща“  – интерактивен курс за учители от среднообразователни училища.

Уоркшопът организиран от МаргиналияОЕБ“Шалом“ и Асоциацията на преподавателите по история, с финансовата подкрепа на Програма Европа на Столична община 2019 даде възможност на 19 учители от столични училища да се включат оптимално в обсъждане на един от най-травматичните периоди от българската история – депортацията на 11 363 евреи от „новите“ земи и спасяването на 48 хиляди евреи от старите.

 

Бистра Стоименова, Асоциация на преподавателите по история, Николай Николов, общински съветник, Програма Европа, Юлиана Методиева, председател на Сдружение за човешки права Маргиналия

Какво казва опитът на учителите? Какви възможности дава новата програма по история? Как да се използват киното и интернет, за да се включат учениците в изучаването на Холокост? Най-голямото зло за нас, е казват преподавали, е скуката и безразличието на тийнейджърите. Дали е преодолимо? Ако се направи анонимна анкета за причините , поради които учениците участват в Луковмарш, или честват рождения ден на нацисткия диктатор Адолф Хитлер, дали ще се намерят отговорите?

 

 

Лекцията на доц. Олга Тодорова „История и антропология на българския антисемитизъмзададе превъзходна основа за дискусии. Напълно непознати  се оказаха представените факти  за първите индикации  за антиеврейски нагласи в България – във фолклора, във възрожденската и следосвобожденската литература. Стана ясно, как бягството на евреите от Испанката конкиста и идването им в османската империя, е довело до негативни настроения у българите. Османската власт виждала в юдаизма още една монотеистична религия. Това и обусловило толерантно отношение към религиозния им начин на живот. За разлика от християните, които ги обвинявали за кръстната смърт на Христос. Протекционистичното отношение към евреите се изразявало и във факта, че са били освободени от злокобния данък джизие, разсипващ православните българи. Дистанциите към друговерците освен на религиозна основа, били и в резултат  на икономическото им превъзходство. Евреите са дошли в някогашните български земи със завиден капитал, технически умения /можели да боравят с огнестрелно оръжие/, имали медицински познания. Те заживяли предимно в градовете. Имало песни за “чифутчетата”, които дори “чума не ги хваща” . Завистта у християните е видима и във фолклора ,че „вместо да се потят на нивата, те се радват на благини“, а практикуването на лихварството допълнително задавало негативни реакции.

Антисемитските стереотипи у Софроний Врачански, Христо Ботев, Любен Каравелов и Иван Вазов се оказали особено подсилени от новата медия – печатната книга. Негативните образи  „Ротшилдите“ и “жидовете” били предпочитани обобщения в някои произведения на възрожденските писатели. Българската „буржоазия“ била твърде немощна и от средата на 19 в. и търговците се страхували от еврейската конкуренция. Не само Георги Сава Раковски, но и местните православни църкви, призовавали за „бойкот на еврейската търговци“. Значителен внос на юдеофобия имало от Сърбия, Русия.*

 

Какво представляват крайнодесните движения и партии в началото на 30-те години на 20 век бе темата на лекцията на проф.Николай Поппетров.

Част от фактите кога и как са се зародили първите националистически и антисемитски движения като „Кубрат“, „Родна защита“, Съюза на българските младежки национални легиони, впоследствие прерастнал в СБНЛ, а един от лидерите на Легиона става ген.Христо Луков. Пояснена бе идеологията на Ратник, както и на по-късната държавна младежка организация „Бранник“, създадена по образ и подобие на нацистката „хитлерюгенд“, очертаха непозната рамка за контроверсиалната теза имало ли е, или не фашизъм в България. Културните, политически, икономически и правни предпоставки за изпреварващото създаване на расисткото законодателство през 1940-1941 г. преди още правителството на Богдан Филов да подпише Тристранния пакт и България бяха дискутирани от учителите, а проф. Николай Поппетров се превърна в техен експертен гид. Силен акцент за съпоставката между двете тоталитарни държави – Съветския съюз на Йосиф Висарионович Сталин и нацистка Германия, управлявана от крайния антисемит Адолф Хитлер, постави историчката Бистра Стоименова.

 

Очевиден бе изводът, че изучаването и преподаването на двете тоталитарни системи за учениците от средния и горен курс може да бъде оптимизирано с  алтернативни заглавия извън задължителните, които да включват най-доброто от художествената, историческа и политологическа книжнина, като тази на Андрей Платонов, Тимоти Снайдър, Хана Арендт.

Цветомира Антонова от частното немско училище “Увекинд” е пример за иновативно отношение в преподаване на децата на “лошите неща” от българската история.

Робърт Джераси представя непознати факти за робския труд на евреите в лагерите през 1943 г.

Какво знаем за еврейските трудовите лагери? Съвършено малко. Затова и презентацията на Робърт Джераси, известен експерт от ОЕБ“Шалом“ на тази тема успя да хвърли светлина върху поредната горчива истина. Да, държавата дълго време не признаваше, че в тези лагери се е полагал „робски труд“. Че под прикритието за задължителната трудова повинност /увеличавала се постепенно от две седмици до 6 месеца за мъжете от еврейски произход/ такива строежи като жп линията София-Симитли-Кулата са свързани с класически робски труд. Правната рамка на  този крещящ антисемитизъм е зададена от Закона за защита на нацията. Изнурителното трошене на камъните по 8 или 10 часа, жестоката работа като цяло, оскъдната храна, липсата на елементарни хигиенни условия превръща тези лагери в място на сегрегацията и репресии над мъжкото еврейско население. Разбира се, евреите трудно говорят и за тази тема. Това се дължи, по думите на Робърт Джераси, на посттравматичния синдром, наречен „Холокост травма“.

Теодора Николова, Галина Веселинова, Стоян Терзиев-НПМГ

Галя и Таня – авторките на документалния филм

 

Преподавателката по история Галина Веселинова,IV СУ“Отец Пасии“ и Яна Михайлова, докторант СУ“Св. Климент Охридски“ и хоноруван учител, дебютираха със свой документален филм „Историята на изследването“. По техен сценарий и режисура младите исторички разказват в три части историята на спасяването на евреите през 1943 -та, впечатляващия мащаб на действията на Димитър Пешев, както и депортацията на евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония. „Не ни се сърдете, че не сме професионалисти”, казаха двете. Бяха търсили в безброй сайтове, както и в Държавния архив непознати материали. Издирили са и качествени снимки на вагона на БДЖ, извозил евреите през март 1943 г., разположен като част от експозицията в  Мемориалния център за Холокост в Скопие. Публиката ръкопляска за сполучливия първи опит на Галя и Яна, никой не спести и проблематичните моменти в  „История на изследването“. Амбицията на проекта е да продължи с включване на архивни материали от Музея на Холокост в Атина, съхраняващ драматични артефакти от депортацията на 7-те хиляди евреи от Драма, Ксантис, Кавала. На уникалния проект съдействие е оказал Център Алеф. Документалният филм ще бъде използван за учебни цели, а мултимедията дава възможност за максимално доразвиване и интерактивно участие на учениците от 6 и 7 клас с допълнителни презентации по темите.

Находчив проект се оказа „Пъзелът на еврейската история“, изготвен от Цветомира Антонова от частното немско училище „“Увекинд“, заедно с Теодора Николова от 33 ОУ „Санкт Петербург.

 

Адекватна за целите на въвеждане на малките деца в историята на евреите се оказа „игра“, която включва топосите на паметта – Синагогата, Еврейския културен дом “Емил Шекерджийски”, паметната плоча на Димитър Пешев, злокобната сграда, в която се е помещавало Комисарството по еврейските въпроси. Крайният резултат на сглобяване на пъзела включва и запомнянето на ключови за евреите думи „Тора“ и „Менора“, Шофар и жълтата звезда, с която ЗЗН е стигматизирал еврейското население през 1941-1944 г..

Идеята на сглобяването на пъзъла е, освен останалите знания, да бъдат запознати с тези символи на еврейската идентичност и учениците да придобият по увлекателен начин познания. Колкото позволява исторически материал за антисемитизма и Холокоста, разбира се.

 

 

30- те академични часа прекарани в Работилницата „Как да говорим добре за лошите неща“ са важен опит в развиване на образованието за българската история с нейните светлини и сенки. Учителите получиха и Удостоверения за участието си .Повече от ясно е,че колкото по-образовани са децата за неманипулираните факти от недалечното минало, толкова по-защитени ще бъдат те от опасния „чар“ на неофашистките младежки сборища, Луковмарш и интернет игрите, пропагандиращи расизъм и антисемитизъм.

 

Екип на Маргиналия:

Юлиана Методиева, Румен Петров, Марта Методиева

 

 

 

 

 

 

*Маргиналия ще публикува целия доклад на доц. Олга Тодорова.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.