Александър Оскар: Ще дойде денят когато няма да има Луковмарш, защото не само институциите, но и гражданското общество няма да го припознава

Господин Оскар, след 2 дни ще отбележим Международния възпоменателен ден на Холокоста. Съгласно резолюцията на Общото събрание на ООН през 2005 г. всеки член на организацията трябва да почита паметта на жертвите на Холокоста и да окуражава развитието на образователните програми за историята свързани с погромите, преследванията и депортацията на евреите през Вт.св.в. Къде стои в тези усилия България?

Като пълноправен член на Международния алианс за възпоменание на Холокоста, България няма само еднократен ангажимент да почита паметта на жертвите в един ден през годината. Членството в IHRA е много важно за международния имидж на страната ни, но то идва със своите отговорности и задължения. Ръководителят на българската делегация посланик Пламен Бончев и неговият екип работят едновременно на няколко нива, за постигането на трайна осъзнатост, че въпросите, свързани с антиеврейското законодателство, принудителен труд и депортация на еврейско население, са част от историческото минало на страната ни. Това не е самоцелно усилие на министерството на външните работи – изисква тясна координация с министерството на образованието, на правосъдието, с международни институции като Института Яд Вашем, Мемориал Шоа и много други вече на междудържавно ниво с категоричната подкрепа на българското правителство.

 

 

Организацията на евреите в България „Шалом“ е била партньор на всички инициативи досега още като член на междуведомствената работна група, която движеше процеса по присъединяване на страната ни към IHRA. Успоредно с това реализираме успешни партньорства с Института Олга Ленгиел за изследване на Холокоста и човешките права, със Софийска платформа за гражданско образование, която от своя страна изработи видео урок по темата за Холокоста в България, достъпен на най-популярната образователна платформа у нас „Уча се“. Работим в тясна близост с ръководителя на бакалавърската програма „Хебраистика“ в Софийския университет, отскоро и с Нов български университет за филмови лектории, посветени на Холокоста.

През миналата година бе основан и Институт за съхранение на паметта за Холокоста в България към Организацията на евреите в България „Шалом“, който работи по архивирането на документи и истории както на оцелели, така и на техните спасители.

Мисля, че партньорството ни с Маргиналия има огромен принос за информираността на българските граждани по тези въпроси и критичната оценка на историческите факти по един обективен начин.

Предстои пореден Луковмарш. Сдружението за човешки права Маргиналия и ОЕБ „Шалом“ сме последователни в усилията  да противодействаме на „опасния чар“ на антисемитизма, нетолерантността, неофашизма. Уви, и тази година,  София ще стане свидетел на марш, в който участват млади хора, а запалените им факли, странните символи и посланията, изписани на транспарантите им, ни отвеждат към страшни  времена. Каква е според Вас причината вече 16 година да се отбелязва с почести смъртта на генерал Христо Луков?

България не е изолиран остров – ние сме част от Европейския съюз и се влияем от актуалните в него настроения. Те за съжаление не са положителни, популизмът се възползва безскрупулно от евро скептицизма и свързаните с него ксенофобия и липса на толерантност към различния. Това е глобален тренд и макар в България той да е със занижени показатели, аз само ще спомена резултатите от публикуваното на 22 януари изследване на Евробарометър за възприятията относно антисемитизма в България. Те са доста стряскащи.

Понякога ние и нашите съмишленици в борбата с антисемитизма и езика на омразата се чувстваме леко обезкуражени от факта, че въпреки настойчивите ни усилия, това срамно шествие преминава всяка година по улиците на столицата. Аз обаче предпочитам да съм здраво стъпил на земята оптимист – ние не се отказахме да говорим по темата и резултатът е налице – мнението, че маршът е морално укорим се институционализира. Нито Столична община, нито правоохранителните органи, нито гражданите на София искат градът им да се пълни с маршируващи факлоносци в черни ризи, с хулигани от чужбина, колите на градския транспорт целогодишно да са налепени със стикери за марша, по стените на обществени сгради да има свастики и нацистки позиви. Това, за което работи последователно и непоколебимо Националният координатор за борба с антисемитизма и езика на омразата, използвайки целия си наличен ресурс, е един ден Луковмарш да не се състои, защото не само институциите, но и гражданското общество няма да го припознава. Защото ще има единна и осъдителна реакция срещу него и подобните нему прояви.

Кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова изрази надежда пред конференцията ни в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“, да не допуснем повече словото на омраза. Въпреки нейните усилия , все така много млади хора, почти деца, ще участват в Луковмарш. Къде е слабото место на местната власт – законовата рамка, неразпознаване на сериозността на проблема с антисемитизма и неофашизма, или?

Вижте, срещаме пълно разбиране и единомислие от местната власт и държавните институции за това колко е сериозен проблемът с антисемитизма и опитите за възраждане на нацистки идеологии. Българската държава прие определението за антисемитизъм на Международния алианс за възпоменание на Холокоста още през октомври 2017 година. Законовата рамка е нещо, което подлежи на промяна и аз вярвам, че в България има политическа воля това да се случи, но то няма да е достатъчно само по себе си. Ние и в момента имаме закони, които преследват разпространяването на антидемократични идеологии. Много важна е координацията между правоохранителните и правораздавателните органи, така че при установяване на проява с антисемитски характер, извършителят да бъде идентифициран своевременно и да му бъде повдигнато адекватно обвинение.

„Маргиналия“ и  „Шалом“ предложихме  да направим  за 16 годишните рок-концерт „Ние сме алтернативата“. Един час вместо факли и мрачен траурен марш, младите хора щяха да се забавляват с Рут Колева, “Джеръми”, “Остава”! В градинката зад Джамията и на 500 метра от Синагогата, щяха да слушат рок, а не неофашизъм, не слово на омраза! Това беше добра идея! Защо според Вас не можа да се осъществи?

Както органите на реда обясниха, подобно събитие е потенциално опасно за участниците в него, в контекста на успоредно провеждащия се Луковмарш. Полицията е длъжна да гарантира сигурността на българските граждани и макар идеята за концерта да е добра сама по себе си, сме длъжни да се съгласим с техните предписания.

Познавам идеите на г-н Тодор Чобанов за въвеждане на образователен филтър в преподаването на история, който да не позволява идеите на Адолф Хитлер и българските му последователи да владеят умовете на учениците. С „Шалом“ и Програма Европа стартираме специализирани работилници с учители по история как да се преподава Холокост, включително антисемитските прояви в България през Вт.св.в. Какъв мащаб трябва да имат подобни усилия? Само през образованието ли можем да влияем на разпространението на злото?

Благодарение на Кмета на София и нейния екип, вече една година кампанията „София – град на толерантността и мъдростта“ реализира различни инициативи, включително и образователни такива, за да се повиши осъзнатостта на обществото по реалните измерения на антисемитизма в България през Втората световна война и днес. Вече повече от 10 години министерството на образованието работи заедно с Института Яд Вашем по допълнителната квалификация на учителите по история относно преподаването на Холокост в българските училища. Все още пазя надежда, че ще успеем да инициираме и промени в съдържанието на учебниците по история, като темата за съдбата на българските евреи да бъде застъпена не само от гледна точка на спасението, но и на антиеврейското законодателство и депортацията на население от територии под администрацията на страната ни. Мисля, че можем да влияем по много начини, като даваме гласност да действията си и публично осъждаме проявите на антисемитизъм, расизъм и ксенофобия в страната. Ако наистина вярваме, че те са зловредни, водят до разделение в българското общество и са в конфликт с нашата демократична ценностна система, тогава не трябва да се притесняваме да го заявим на висок глас.

 

 

 

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).