Александър Оскар: В България започват да духат ветровете на промяната и вече се говори не само за спасението, но и за депортацията.

от -
839
Александърр Оскар, председател на ОЕБ"Шалом"

Господин Оскар с вас бяхме в Скопие – вие като председател на най-авторитетната организация на евреите в България „Шалом“, а аз като главен редактор на  Маргиналия, която системно и коректно информира за депортацията на евреите от Македония и Тракия и мълчанието на властта. Кажете, моля, своята оценка за безпрецедентното събитие – полагане на цветя и слово на 12 март пред паметника на жертвите от премиера Бойко Борисов?

Снимка: Премиерът Бойко Борисов се покланя пред Мемориала в Скопие

 

Факт е, че за първи път глава на българското правителство присъства официално на възпоменателната церемония в Скопие в памет на депортираните македонски евреи. Това е голяма стъпка напред за българо-македонските взаимоотношения като цяло и особено в контекста на геополитическото сближаване между двете страни, което наблюдаваме след подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Господин Борисов каза нещо много важно в своето слово, че отговорността е на съвременните политици да не допускат ужасът на войната да се повтори. За съжаление, преди малко повече от двадесет години именно Западните Балкани станаха отново поле на етническо прочистване и това показва само, че уроците на Холокоста остават ненаучени.

Сайтът Епицентър изрази в коментара на главната редакторка Валерия Велева спорни тези. В нейната публикация има редица симптоматични послания и внушения, разпалващи нездрав „патриотизъм“ и нечувствителност към трагичната участ на евреите от „новите“ ни земи през Вт.св.в. Имат  ли основание  думите й, че „преди посещението на Борисов в Скопие българската дипломация е била подложена на натиск от европейски институции и по специално от германска страна България да признае вина за депортираните евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия“?

Далеч съм от мисълта да спекулирам с оказването на какъвто и да било натиск от трети страни за поемането на отговорност от страна на правителството. Дори ако такава отговорност беше артикулирана, то тя щеше да има морално изражение. Позицията на Организацията на евреите в България „Шалом“ е категорична по този въпрос: историческите факти за съдбата на евреите по време на Втората световна война в земите под българска администрация не могат да са повод за антибългарска пропаганда днес и в бъдеще.

В  градинката пред Парламента в София има паметник, на който всяка година поставяме цветя в памет на загиналите от тези земи , както и в чест на спасителите на 48 хлд. евреи от т.нар.стари земи. Има ли разлика в надписа на тази плоча и този на мемориала в Скопие? Твърдят, че президентът Зоран Заев е заличил стария надпис? /Маргиналия разполага с оригиналния надпис, гласящ  „депортирани от българската фашистичка власт през 1943 година„/?

Различни са надписите. Точните думи на Паметника на Спасението в София са: „Благодарение на усилията на депутати, водещи фигури в Българската православна църква, общественици, интелектуалци и др. през пролетта на 1943 г. бе предотвратена депортацията на повече от 48 000 български евреи в нацистките лагери на смъртта и те бяха спасени от физическо унищожение. Ние се прекланяме пред това уникално спасение и скърбим за онези повече от 11 000 евреи от Северна Гърция и части от Бивша Югославия, намиращи се под българска администрация, които бяха депортирани и убити в лагера на смъртта Треблинка.“ Този текст беше съгласуван между българската и израелската държава и института „Яд Вашем“. Напомням, че през месец юни в Тел Авив – Яфо предстои откриването на паметник-близнак с идентичен надпис. Това ще се случи в рамките на официалното посещение на министър-председателя в Израел.

Един от „загрижените“ изводи на г-жа Велева е особено провокативен: „Моралният жест /поставянето на цветя от Бойко Борисов – б.а/ поставя българския народ на подсъдимата скамейка и го завързва за стълба на позора. Признаването на вина за депортирането на евреите от Македония, означава България да признае, че нейното присъствие там през 1941-43 година е окупация и тази окупация е фашистка – теза, която се споделя от македонските историци, свързани с предишната власт. И която фактически няма почва“. Какво мислите като представител на еврейството, но и като гражданин на България?

Светлината на прожекторите беше разбираемо насочена към визитата на премиера Борисов, но преди нея българската еврейска общност получи един много важен жест на реципрочност. За официалната церемония по отбелязване на 75-та годишнина за първи път в България дойдоха изпълнителният директор на Фонда на Холокоста и Мемориалния център на Холокоста в Скопие г-н Горан Садикарио и ръководителят на македонската делегация в Международния алианс за възпоменание на Холокоста посланик Йован Теговски. Това е голяма стъпка в развитието на отношенията между нашите две общности. Господин Садикарио използва един много поетичен израз, че в България започват да духат ветровете на промяната и вече се говори не само за спасението, но и за депортацията. Това винаги е била и позицията на нашата организация, че историческият факт на депортацията не омаловажава акта на спасението и героизма на българския народ. Както каза и македонският премиер Заев „Историята се повтаря единствено за тези, които остават слепи за миналото“.

Каква е истината за евентуалното „искане на компенсации“, пряко произтичащи според сайта Епицентър, в случай че България признае вина за участието си в депортациите на над 7 хлд.евреи от Вардарска Македония? Цитирам апокалиптичните внушения на В. Велева, че това би „струвало милиарди“. Както и че  „има адвокатски кантори в чужбина, които се издържат с подобни дела. След Македония претенции за компенсации ще предяват и Сърбия, и Гърция“.

Аз отново призовавам да не се спекулира с темата за компенсациите. Не само в България, но и в Македония повяват ветровете на промяната и все по-рядко депортацията на евреите се използва за антибългарска пропаганда. Церемонията в Скопие беше открита от председателката на местната еврейска общност г-жа Берта Романо Николик и в своите встъпителни думи тя нито веднъж не спомена българското участие в тези процеси. Аз не гледам на това като опит да се пренапише историята, а като израз на добра воля, че и от другата страна има желание за сближаване на позициите.

Опозиционната преса в Скопие цитира отговора на Бойко Борисов на въпрос на македонския журналист „ще се извините ли“ – „Тази пропаганда не на мен! Вашият коментар?

Моят коментар е, че журналистите много често изваждат отделни изрази и фрази от контекста. На 5 март т.г. парламентът на Македония прие декларация по повод 75-годишнината от депортацията на македонските евреи в лагера на смъртта Треблинка. В нея дословно се казва, че всички дейности и проекти, свързани със съхраняването на паметта за Холокоста, трябва да са насочени към идните поколения, така че геноцидът да не се повтаря. Това за мен е правилният път: чрез достойно и морално осъзнато поведение на политиците и от двете страни историята да бъде разглеждана в нейната цялост, а не избирателно. Господин Борисов каза нещо много важно в Скопие „Господ да ни даде сила никога да не забравим случилото се“. В юдаизма паметта или задължението да помним – захор, е мицва, т.е. има силата на закон. В Тората (Петокнижието) има глава, която се казва Захор и най-голямата поука, която можем да си извадим от нея е, че истинското помирение идва с разкаянието и спомена за стореното.

 

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ