Алексей Пампоров: Ако искаме същинска равнопоставеност – трябва да се борим с нормализацията на сексуалното насилие към момичетата в юношеските години

от -
1 167

 

Изследване, възложено ми от Асоциация „Деметра“ по проект „Сигурна общност – деца в безопасност“ и проведено в края на академичната 2017/2018 г., показа, че еднократно жертва на сексуален тормоз или насилие са били 10,4% от студентите, а други 3,1% са били жертви повече от веднъж. Жените са жертва в 96,7% от случаите на сексуален тормоз и сексуално насилие, а мъжете са насилници в 98,4% от тези случаи. Хомосексуално насилие се наблюдава в 3,3% от случаите. Около 4,2% от всички студенти са претърпели сексуален тормоз или насилие под 14 г. възраст, докато 7,7% са претърпели сексуален тормоз или насилие преди да навършат пълнолетие.

Освен преките въпроси за самооценка, изследването разработи система от косвени индикатори за оценка на сексуалното насилие, преживяно до 18 г. възраст. В този случай се наблюдава силно изразено нормализирано насилие, основано на пола, при което момичетата са жертви: 47,4% са шляпнати или опипани по задника от човек, с когото не са в интимни взаимоотношения, 37,9% са били „обарани“ по гърдите също от такъв човек, а 33,4% са чули „Ще те скъсам от чукане“ или друга форма на агресивно изразено сексуално желание не от интимния им партньор. Същевременно, момчетата се очертават с ясен профил на насилници: 42,2% са шляпнали или опипали задника на момиче, с което не са в интимна връзка, 32,2% са опипали гърдите на такова момиче, 30% изненадващо са целунали по устните, а 4,4% са обладали момиче в безпомощно състояние.

Нормализирането на насилието се очертава достатъчно добре и през призмата на „митовете за изнасилването[1]. Много лошата новина в този случай е, че жените са склонни да се самообвиняват и самовиктимизират, като по този начин нормализират насилието срещу себе си. Показателни за това са малко по-високите стойности (макар и в рамките на стохастичната грешка), по отношение на стереотипите, „Ако жената не се съпротивлява, не може да се счита за изнасилване“, че „Ако по тялото на „жертвата“ няма синини или охлузвания – вероятно не е било изнасилване“ и, че „Много често жените, които казват, че са били изнасилени, се съгласяват да правят секс с дадения мъж, но след това съжаляват“. За съжаление, не просто жените, но и самите жертви на сексуално насилие са склонни да виктимизират жените-жертви на изнасилване, като показват относително високи нива на съгласие с твърдението „Ако жената не се съпротивлява – не може да се счита за изнасилване“- 27,4%. В това отношение ясно се откроява необходимостта в учебните програми да залегнат модули не просто по „сексуално образование“ или „гражданско образование“ – както често се призовава от различни експерти, но е необходимо да залегнат целеви програми за първична превенция на секуалното насилие, които ще са ключови по реализиране на политики, насочени към запазване на човешкото достойнство и равнопоставеността на жените.

 

Съгласие с твърдения за изнасилването, по пол (в %) Мъже Жени
Ако жената не се съпротивлява – дори ако вербално протестира (например: Не, не прави това!) – не може да се счита за изнасилване 16.7 20.6
Ако по тялото на „жертвата“ няма синини или охлузвания – вероятно не е било изнасилване 8.9 10.2
Много често жените, които казват, че са били изнасилени, се съгласяват да правят секс с дадения мъж, но след това съжаляват 14.4 19.2

 

 

Забележка: За целите на изследването понятието „сексуален тормоз“ е адаптирано и изведено като: Всяка форма на нежелано вербално или невербално поведение със сексуален характер, което накърнява достойнството на дадена личност, чрез заплаха, враждебно или унижаващо отношение (без физическо съприкосновение с половите органи, устата, дупето, или гърдите), а понятието „сексуално насилие“ е представено на респондентите като: Всяка форма на заплаха, прилагане на физическа сила и възползване от беззащитно състояние на дадена личност, което има за цел или е довело до физически контакт с цел удовлетворяване сексуалното желания на извършителя (независимо дали действието е насочено към половите органи, устата, дупето, гърдите, ръцете или краката на дадената личност).

 

Изследването е проведено в края на май-началото на юни 2018 г. и стъпва на данни от реално изпълнена извадка сред 767 студенти (необхват спрямо планираната извадка ≈20%). Изследването е представително за студентите, записани в специалности: Обща педагогика, Педагогика на обучението по…., Психология, Социална работа и Обществено здравеопазване в БСУ, БУ „Асен Златаров“, ВСУ, ПУ „Паисий Хилендарски“ и СУ „Св. Климент Охридски“.

 

 

[1] Митовете за изнасилването представляват стереотипи за вината на жертвите, основани на предразсъдъци за полово-специфичните разлики в поведението на мъжете и жените. Понякога те могат да послужат за оправдаване на извъшителите, доколкото са споделяни и от институционалните представители в системата на правораздаването