Алексей Пампоров: МОН не реагира адеватно на електронната бедност и фактическата изкюченост на 50-60 хиляди деца от учебния процес

 

В анкетата  ни“Издава ли протестът 2020 дефицит на социални искания?“ участват четирима политолози, социолози – Георги Медаров, Алексей Пампоров, Жана Цонева, проф. Антоний Тодоров. Според последователността на постъпилите отговори  стартираме с доц. Алексей Пампоров.

Протестът тече вече 44-ти ден, но освен лозунгът „ОСТАВКА“ все така няма по-изразени социални искания. Знаем, че България е сред страните в ЕС с най-високи нива на неравенства. Какви са причините според вас протестиращите да не адресират социалните проблеми?

Алексей Пампоров: О, не мога да се съглася с това. Този протест е действително уникален, защото успя да събере на едно място социални групи, които по принцип имат различни интереси. Да, лозунгът „Оставка“ е общият знаменател, но съвсем ясно се виждат и поредица социални искания. Медицинските сестри, например, са с палатков лагер пред МЗ и искат достойно заплащане за труда си и равноправно участие при договаряне с НЗОК за медицинските си практики. Майките на деца с увреждания от „Системата ни убива“ са с палатков лагер пред МТСП и искат подобряванена условията за лични асистенти и облекчаване на процедурите за ТЕЛК при необратими увреждания. Младите хора около Солидарна България издигат своите искания срещу плоския данък без необлагаем минимум. Младежите около Фабрика Автономия направиха щанд с антиавторитарна и с екосоциална литература. Факт е обаче, че има и две други групи, които нямат типичните социални искания. От една страна са симпатизантите на „Да, България“ и симпатизантите на „Изправи се!“, които се фокусират основно върху корупционните практики на правителството и бездействието на прокуратурата към висши политици. А от друга страна са политическите искания на БОЕЦ и „Има такъв народ“, които обвързват оставката с един пренебрегнат референдум и искания за промяна на изборния процес и редуциране на броя на депутатите.

Бихте ли формулирали какви социални искания биха могли да имат протестите 2020?

Алексей Пампоров: Правителството се провали с управлението на кризата, предизвикана от COVID-19. На Министерство на здравеопазването му трябваха повече от два месеца, за да може да създаде адекватен информационен портал. Но същевременно продължава да взима неадекватни решения по отношение на мерките и превенцията. Извън София почти няма и адекватен контрол от РЗИ по изпълнението, в резултат на което пламнаха редица огнища. Пълен провал претърпя и социалното министерство в първите три месеца, в които на практика предложи едно нищо. От тази гледна точка, абсолютно основателно бяха сменени тези министри. МОН беше единственото министерство, което реагира относително адекватно, но – например, все още дори няма идея за въвеждането на т.нар. „книги за родителя“, които следва да съпътстват всеки един учебник при дистанционно обучение. А сегашните учебници са неподходящи за самоподготовка. Освен това, в нито един момент МОН не успя да реагира адеватно на електронната бедност и фактическата изкюченост на повече от 50-60 хиляди деца от учебния процес през втория срок на 2019/2020 и се наложи различни граждански организации да се опитват да решат проблема, който обаче е системен и нерешим с частични локални действия. От тази гледна точка хората от протестите с основание се страхуват, че правителството няма потенциал да се справи с предстоящата икономическа криза през зимата.

 

 

Как смятате, оставката на правителството ще допринесе ли за това България да стане по-социална държава ?

Алексей Пампоров: Това много зависи на първо място от решението на президента за съставяне на служебен кабинет. Ако кабинетът има воля, може да направи малки стъпки в правилната посока. В много по-голяма степен обаче ще зависи от това, за кого ще гласуваме на предстоящите избори. Моят най-голям страх е, че всички формации към момента са по-скоро дясно-популистки (в различни измерения на дясното и популизма) и няма нито една социал-либерална платформа, която да предложи алтернатива, основана от една страна на социалната солидарност, от друга на индивидуалните права.

Все повече хора се питат защо синдикатите не подкрепят по-активно протестите, а   председателите им –Пламен Димитров(КНСБ) и Димитър Манолов(Подкрепа) ги критикуват. Защо, според вас?

Алексей Пампоров: Това е въпрос, който, струва ми се, трябва да отправите към синдикатите. Може да се правят различни спекулации и допускания на база личностни обвързаности и задкулисни догворки, но аз не разпологам с подобни факти и не мога да го твърдя.

Протестът сътворява своя публичност(лозунги, интервюта на граждани, пресконференции на Отровното трио“ , брифинги на„Демократична  България“,  „Изправи се.бг“). Чуваме  за отсъствието на правова държава, но се пропускат формулирани съпротиви срещу разпространените правонарушения на работното място като част от борбата за правова държава. Пренебрежим или маловажен факт ли са тези правонарушение в контекста на глобалните искания за“Промяна“и рестарт на системата?

Алексей Пампоров: Всъщност в Орловград за кратко се появи и книгата „Пътеводител за защита на работното място“, а доколкото знам авторката (Ваня Григорова) обикаля страната в момента, за да го представя. Изключително важно събитие, защото извънредното положение доведе до огромно увеличаване в нарушенията на трудовите права.

Фокусирането върху корупцията скрива ли нуждата от социални реформи?

Алексей Пампоров: Върху корупцията се фокусира основно „Да, България“. Трябва да призная обаче, че аз не очаквам от партия на елитарната буржоазия да предлага мащабни социални реформи. Те нямат нито капацитет, нито чувствителност за нуждата от солидарност с маргинализираните и уязвимите слоеве на обществото. И това е напълно в реда на нещата. По-големият проблем е, че БСП е псевдосоциалистическа партия, която отдавна загърби прогресивните социални процеси в опита си да яхне патриотично-консервативната вълна. Има нужда от нова лява формация, но за сега „Изправи се!“ не предлага достатъчно добра алтернатива, доколкото също е партия от „вождистки“ тип, която разчита най-вече на публичните прояви на своя лидер, отколкото на цялостна визия за социална промяна.

До каква степен тези протести възпроизвеждат едно деление, което съществува в други протести в миналото, между социални протести и морални/антикорупционни такива?

Алексей Пампоров: Този протест е уникален именно със своето мото: „Няма леви, няма десни – всички сме бесни!“. Гневът от прокурорските безобразия: необосновани арести, показни претърсвания, изнасяне на следствена тайна с цел повлияване на общественото мнение е онова, което изкара хората на улицата и което продължава да ги държи там. Защото очевидно има прокурорски чадър върху бивши и настоящи министри и депутати. Ако Борисов подаде оставка, но Гешев остане – може би и протестите ще продължат.

Защо макар и формално да нямат социални искания, правителството предложи някакви социални мерки ?

Алексей Пампоров: Правителството беше длъжно да предложи активни социални мерки още през март, едновременно с обяваването на извънредно положение. Мерките обаче закъсняха с четири месеца и това катализира недволството на всички, които загубиха работата си, останаха без заплати, или претърпяха огромни загуби от спада на оборота. Деница Сачева сега обяви някои не лоши мерки, но заради съменията за корупция и клиентелистки подбор по места – голяма част от хората вече не вярват и искат оставка. И действително, извън София подкрепа за ГЕРБ в момента има там, където очакват да получат „мазнинки“, заради своята лоялност.

Как смятате,  дали промени в конституцията могат да допринесат за намаляването на социалните неравенства и за спазването на трудовите права? Ако да, ще бъде ли това  „олевяване“ на политическата концепция за бъдещия обществен договор?

Алексей Пампоров: Конституцията на Република в България е добра, но не се спазва, поради порочното правосъдие налагано от предходния, а и от този главен прокурор. Обществото ни става все по-сляпо и все по-глухо за апорофобията, мизогинията, хомофобията и расизма. Ето, например, вместо да признае, че е сгрешил в свое публично изявление, Гешев буквално смаза един ромски активист(Христо Николов – б.р) с цялата сила на системата. Пак казвам, от това се страхуват хората: от политици и прокурори, които се мислят за недосегаеми божества и злоупотребяват с дадената им власт. Властта им обаче идва от народа, а две трети от народа в момента крещят: „Оставка!“. Това не е „олевяване“, това е борба за спасение на човешките ни права и за последните ни остатъци от морал и достойнство.

Анкетата е изработена със специално съдействие от социолога Георги Медаров, Колектив за обществени интервенции( КОИ)

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.