Алексей Пампоров: Онлайн излъчване на броенето би превърнало изборния процес в цирк,

Подвижните урни могат да създадат риск от пренасяне на вируса. Трябва да се помисли за някаква форма на оптимизация на вота – както и в затворите. Така че да се използват еднократни, по-малки урни, но същевременно да се гарантира запазването на анонимността и личните данни на гласувалите. Вероятно трябва да се даде възможност за изчерпателно гласуване в определен часови диапазон, след което изборният ден там по изключение да приключва по-рано, а урните да бъдат депозирани в общинските или областните избирателни комисии.

А.П

Господин Пампоров, през седмицата дадохте много интересно интервю за трудностите на предизборната кампания в условията на пандемия(виж тук). Останаха още няколко въпроси, които за нас са важни, но останаха извън публичното внимание. Те засягат малцинствата, както и избирателите от т.нар. затворени институции. Да започнем с ромите. Какво трябва да се предприеме за осигуряване на техния вот в условията на коронакризата и противоепидемичните мерки?

 

Необходимите мерки за избирателите от сегрегираните квартали не са много по-различни от мерките, необходими и за останалите избиратели. Трябва да се гарантира наличието на физическа дистанция от 1,5-2 м при редиците за чакане. Трябва да има дезинфектанти на входа на всяка стая. Трябва да има мерки за „пауза“ на вота проветряване на изборните секции и дезинфекциране на тъмните стаички, например 4-5 пъти през деня.
Понеже в предходните години в някои сегрегирани квартали се наблюдава струпване на хора, и „наблъскване“ по коридорите, вероятно е добре да се разредят стаите, в които има секционни комисии, т.е. да се използват помещения и на вторите етажи в училищата, там, където е възможно. Като цяло – не само за ромите – може да се помисли за удължаване на изборния ден, заради почивките за дезинфекция. Може да се препоръча използването на еднократни химикалки, макар че това би оскъпило значително провеждането на вота, защото 6 млн. химикалки, дори при цена 10-15 ст. е приблизително 1 млн. лева. Може да се помисли за часови слотове, в зависимост от името или фамилията. На теория това трябва да е по-добър начин за случайно разпределение във времеви график от възрастта, защото при възрастта се наблюдават секции с концентрация на възрастни хора, както и часове, по принцип предпочитани от пенсионерите за гласуване.

Как ще гласуват избирателите под карантина в старческите домове? Не става дума само за потребителите на техните услуги, но и за персонала. Знаем, че няма консенсус и за подвижните урни, нито дали могат да бъдат обезпечени физически.

Да това е много важен въпрос. Подвижните урни могат да създадат риск от пренасяне на вируса. Трябва да се помисли за някаква форма на оптимизация на вота – както и в затворите. Така че да се използват еднократни, по-малки урни, но същевременно да се гарантира запазването на анонимността и личните данни на гласувалите. Вероятно трябва да се даде възможност за изчерпателно гласуване в определен часови диапазон, след което изборният ден там по изключение да приключва по-рано, а урните да бъдат депозирани в общинските или областните избирателни комисии.

Ще се предвидят ли за целта подвижни секции за хората с трайни увреждания?А в психиатриите?Как ще дадат своя вот затворниците? Не е ли малко късно ЦИК да изработва правилата как ще гласуват?

Всички колективни домакинства – затвори, старчески домове, и т.н. могат да бъдат регулирани с относително сходни правила. Има време за това и няма проблем. Най-трудно ще бъде, действително, за хората с трайни двигателни затруднения. По отношение на тях трябва да се измислят много добре организирани противоепидемиологични мерки, които да пазят и тях, но и онези, които разнасят урните по домовете. Защитно облекло за еднократна употреба, калцуни, санитарни материали и т.н. ЦИК има достатъчно време. Въпросът е да има политическа воля и да се съгласува експресно с Министерство на здравеопазването.

Не намирате ли за твърде екзотична идеята на извънпарламентарните партии като Демократична България за филмиране или излъчване онлайн на броенето на бюлетините особено в махалите, в гетата?

Онлайн излъчване на броенето е меко казано екзотична идея, но тя не е свързана само с „Да, България“ – от няколко години вече има подобни предложения. Това обаче, освен че би превърнало изборния процес в цирк, ще доведе до хиляди съдебни дела, защото е в разрез както с европейския регламент за защита на личните данни, така и с националното ни законодателство. Нещо повече, едновременното онлайн излъчване на над 11600 секции допълнително ще затрудни организирането на вота и ще създаде предпоставки за обжалване на резултати – при срив на електрозахранване, бъг на софтуера, прегряване на сървър и т.н. С оглед на времето, което остава до 4 април, подобно предложение е в сферата на фантазиите, откъснато е от социалната реалност.

От друга страна, обаче, видеозаснемането и съответното архивиране на кадрите, съгласно закона е напълно възможно и допустимо. В повечето училища има налична техника за това. Важно е обаче да се изработи механизъм и нормативен алгоритъм за съхранение и достъп до тези данни. Не може Сульо и Пульо, пък били те лидери на политическа партия, да имат достъп до подобни данни за гражданите. Това е пряко нарушение на правата и свободите. Възможно е обаче, да се регламентира специален режим на достъп при съмнения за компрометиране на изборния процес. И да присъстват, например, представител на общинска избирателна комисия, нотариус или  полицейски служител, както и представител на партията, която има претенция към резултатите в дадена секция. Възможен вариант е и да се направи допълнителна комисия за верификация на вота – в която социолози, представители на БАН и Университетите – да направят случайна извадка от секции, за които да изгледат записи. Повтарям отново – при много строг протокол за поверителност и защита на личните данни на хората на записите. А защо БАН и Университетите? Ами защото регаментът за лични данни позволява подобен достъп, когато става дума за академични изследвания в публична полза.

Ако се прави видеозаснемане обаче, то не може да е селективно. Нито „Да, България“, нито който и да е друг, няма право да каже: „Аз имам съмнение за ромските махали“ или „Аз имам съмнения за тази и тази община“ и затова ще заснемам само там. Това е дискриминация – независимо дали са дължи на расизъм, апорофобия или местоживеене. Или трябва да се намери механизъм за видеозаснемане, сигурно съхранение и протокол за достъп и унищожаване на записите за почти 12 000 секции (като имаме предвид и тези в чужбина), или изобщо не бива допускаме подона практика. И в никакъв случай онлайн – това не частно шоу, а публичен изборен процес, касаещ най-важната институция в една парламентарна република.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.