Алексей Пампоров: След 2013 г. започва изключително негативно разитие и днес социалните дистанции са достигнали своеобразно дъно

“Устойчивост на социалните дистанции към ромите в България”*

 Да се говори за “устойчивост на социалните дистанции” е, разбира се, търсена мисловна провокация, защото репликира механизма на ежедневното мислене: „така било е и така ще бъде“. Всъщност, съществува цяла плеяда социолози и социални психолози, които действително са готови да защитават „устойчивостта“ и „трудната податливост“ на стереотипите и предразсъдъците на промяна. Редица експериментални изследвания обаче показват, че етническите, расовите и половите стереотипи подлежат на позитивна промяна, ако лицата, които ги споделят, получат обективна информация, съобразена със способностите им за разбиране на текст (т.е. от т.нар „функционална грамотност“, станалата плачевно позната у нас със своето отсъствие)[1].

 

Действително, на пръв прочит някои културни стереотипи са дълбоко залегнали в езика на даден народ и по този начин несъзнателно и априори възпроизвеждат предразсъдъци: „циганско лято“, „циганска баница“, „циганска работа“, но същевременно и „сиромашко лято“, „сиромашка баница“, „хубава работа, ама малко  българска“… Интуицията ни някак си е, че предразсъдъците не се променят, че „другият“, „чуждият“ е винаги нежелан, в т.ч. и етническите малцинства. В социологията и социалната психология обаче има един инструмент за измерване на расовите и етническите предрасъдъци познат като „скала на Богардус“ (който измерва различни социални дистанции: съгласие за брак, съседство, работа рамо до рамо и т.н.). Изследванията, провеждани в България през последните 10-15 години показват, че нагласите между отделните индикатори са в силна корелация, т.е. изменят се линейно и пропорционално помежду си, т.е. достатъчно е да се разгледа промяната в социалните дистанции по отношение на една променлива, за да се проследи развитието на останалите. Именно въз основа на този инструмент се вижда, че социалните дистанции всъщност изобщо не са са устойчиви, а се променят във времето. Ако вземем средата на скалата, т.е. ако разгледаме тенденцията в отговорите на въпроса: “Бихте ли се съгласили да живеят във вашия квартал?”, се вижда че от 2008 до 2012 година има изключително позитивно развитие на нагласите към всички малцинства, след 2013 г. обаче започва изключително негативно разитие и днес социалните дистанции са достигнали своеобразно дъно, т.е. най-ниски нива от когато и да е било[2].

 

Как може да се обясни такова рязко обръщане на тенденцията? Как се случва така, че от единствената нация, спасила евреите си от Холокоста в Европа, днес сме готови да изхвърлим всеки с различна езикова или религиозна идентичност? Как става така, че Волен Сидеров беше осъден на две инстанции (през 2005 и 2008 г.) за език на омразата, а днес неговите коалиционни клонинги внасят Концепция „За окончателно решаване на циганския въпрос“ (скандална алюзия с „Окончателното решение на еврейския въпрос“, дало началото на Холокоста!)? И вместо да има прокурорски мерки към Каракачанов и останалите автори на концепцията, редица министерства и публични едминистрации я „съгласуват“, макар че е в противоречие с Конституцията, с Хартата за основните права на ЕС, със Закона за защита от дискриминация.

 

Приказката, която ще трябва да разкажа в този случай е грозна и глупава, макар че беше родена от „умните и красивите“. Всъщост, етикетът за умните и красивите се роди именно така – като опит на писателя Георги Господинов да озапти инерцията на тълпата, протестираща в първите дни на #ДАНСwithme. Неговото послание „Протестиращият човек е красив“[3], всъщност беше призив да се махнат плакатите срещу „Гея, Бея и Злодея“ и да спрат скандиранията „турци сте!“, а опитът на Калин Янакиев да разграничи „Отвратителните“[4], допълни етикета. Струва ми се, че можем да приемем този момент за повратен – защото това беше точката на пречупване на обществените нагласи и приличието, моментът от който започна разрушаването на т.нар. „български етнически модел“ (т.е. мирен преход, различен от етническите конфликти в Босна, Тетово и Косово), моментът в който либералната демокрация беше подменена с диктатура на тълпата. Грозно е защото допуснахме хомофобска и антитурската риторика по отношение на акт, който няма общо с дадените малцинства: назначавенто на Пеевски за шеф на ДАНС. Глупаво е, защото онези, които обичайно бяха стожер на либералната демокрация и правовата държава, се увлякоха от инерцията на тълпата и допуснаха „морален компромис“ (който действително ще се окаже „исторически“ по тежестта на своите негативни последици).

 

В интерес на истината обаче, трябва да признаем, че пробивът на правовата държава на институционално ниво – що са касае до разбирането, че Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права (Конституция на РБ, чл.6, ал.1) –започна около година по-рано от кабинета на президента Росен Плевналиев, когато на бе публикуван за обществено обсъждане документ със скандалното название: „National Strategy Integrate Mangali“. Да, две или три години по-късно, съответния директор на дирекция беше наказан с глоба от Комисията за защита от дискриминация. Глобата е 700 лева. Това е единственото наказание и то остана нечуто, невидяно някак си в публичното пространство, и съответно нереципрочно на щетата. Всъщност по инерцията със „злия“ Сидеров, сме свикнали да обвиняваме него и патриотичните му пратньори в език на омразата. Вратата на омразата обаче всеки път бива отваряна от друг. Например първо Петър Москов нарече ромите „скотове“ и започна да говори за „ограничаване на права“ (в смисъл на достъп до спешна помощ), след което Валери Симеонов направи скандалното си изказване от трибуната на НС, в което нарече ромите „човекоподобни“, а Ангел Джамбазки се опита да го надцака в серия постове с „нечовеци“. И двата епитета са учебникарски пример за дехуманизация и расизъм и най-малкото е смущавако, че прокуратурата на РБ не разбира това. След това Светлана Дончева заговори, че е „време за тоягата“, което беше подкрепено няколко месеца по-късно от министър Дончев с говорене за „ограничаване на права“ (в смисъл лишаване от изборно право). За да се стигне до „Концепцията“ на ВМРО и скандалните погроми във Войводиново и Габрово (при които тълпата щурмува и запали къщи, на хора само защото са роми). Дали ще има последици? Не, не вярвам, макар че става дума за класически случаи на етнически мотивирани престъпления, много добре описани от наказателния кодекс.

Защо е вярвам ли? Защото „много-вероятният-бъдещ-главен-прокурор“ Иван Гешев, в интервю по казуса „Иванчева“ напълно ненужно показа, че е склонен да споделя и разпространява негативен етнически стереотип („и циганите правят така“). Всъщност, заради изказването му беше образувана преписка в КЗД по сигнал на ромския активист Христо Николов[5], но комисията оправда прокурора[6]. Идеята за „окончателно решаване“ на Каракачанов и изказването на Гешев – и двете съпроводени от липса на адекватна реакцията на КЗД – показват, че вече можем да говорим за институционализиран расизъм по отношение на ромите в България. Така че – ако не вземем спешни, адекватни мерки, рискуваме точката на напрежение в България да достигне до онази в Сребреница. Тогава вече ще говорим за „устойчивост на социалните нагласи“, но отговорът ще бъде върху модифицираната скала (адаптирана за Африканските племена, между другото), в която има индикатор „бих убил!“… И да, всъщност вече сме там щом Окръжният съд в Пловдив оправда извършителят на етнически мотивирано убийство, а жертвата през целия процес беше дехуманизирана със своя прякор („плъха“) и противопоставяна на престижността на професията на убиеца („доктора“). Да, вече сме там, след като за евродепутат бе избрано лицето Слабаков, което в различни интервюта си позволява да заяви: „Не намирам нищо обидно в думата мангал“ (докато в същия момент Сидеров е глобен от КЗД за употребата на този епитет по отношение на Ивайло Московски).

 

[1] Stangor, C., Sechrist, G. B., & Jost, J. T. (2001). Changing Racial Beliefs by Providing Consensus Information. Personality and Social Psychology Bulletin27(4), 486–496; Hogan, D. E. & Mallott, M. (2005). Changing Racial Prejudice Through Diversity Education. Journal of College Student Development 46(2), 115-125. Johns Hopkins University Press

[2] Анализът се основава на данните от изследвания на Институт „Отворено общество“ – София, които са достъпни в отворен вид на opendata.bg. Изследванията са проведени в периода 2008-2018 г. с един и същ инструментариум и национално представителна извадка от 1200 души

[3] https://www.dnevnik.bg/analizi/2013/06/18/2084449_protestirashtiiat_chovek_e_krasiv

[4] http://kultura.bg/web/%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/

[5] https://www.marginalia.bg/novini/romskiyat-aktivist-sadi-ivan-geshev-za-dumite-mu-podbuzhdashti-kam-diskriminatsiya-po-priznak-etnicheska-prinadlezhnost/

[6] https://www.mediapool.bg/komisiyata-za-zashtita-ot-diskriminatsiyata-opravda-zamestnik-na-tsatsarov-news295197.html

  1. Доклад, изнесен пред Конференцията”Политики срещу разума“, организирана от Сдружение за човешки права “Маргиналия” в партньорство с катедра „Социология“ при Софийски университет “Св. Климент Охридски“, Старт за ефективни граждански алтернативи (СЕГА) и Център за либерални стратегии (ЦЛС) в рамките на проекта „София – град на толерантността и мъдростта“/2019/, подкрепена от Програма Европа на Столична община

Avatar

Алексей Пампоров

Алексей Пампоров е доктор по социология и доцент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Ръководи социологическите изследвания на Институт „Отворено общество – София“ (от 03.2007 до 07.2016). Чете лекции по „История и всекидневна култура на ромите“, „Социология на семейството“, „Антропологическа демография" и „Електорални изследвания“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и „Демография и публични политики“ в ПУ “Паисий Хилендарски”.