Алексей Пампоров: Вярвам, че смяната с технократски либерален модел е много по-приемлива от комунистическа въоръжена съпротива

Доц. Пампоров, по данни от ЦИК 65 процента са негласували. Какъв е профилът на хората, които не упражниха демократичното си право на избор?Протестен вот, гражданска апатия, или друго?

В България от години има проблем с избирателните списъци, които са неактуални и пълни с „мъртви“ и „заминали“ души. Избирателните списъци отразяват административната недомислица „постоянен адрес в страната“ и пренебрегват факта, че има стотици хиляди хора, които от години не живеят на тези адреси – поради вътрешна и външна мобилност, а някои и поради смърт. Така че фактическият дял на гласувалите вероятно е близък до прогнозните 50-55% от предварителните проучвания. Не мога да кажа, че има апатия, напротив – в София, например, имаше опашки и оживление за пръв път от много време насам. Вероятно е крайно време да помислим за активна гражданска регистрация преди избори – което ще бъде механизъм и за стопиране и редуциране на изборния туризъм, което е съществуно важно за местните избори.

Да поговорим за  т.нар. етнически вот. Ромите в София  са само 2 процента от гласувалите. Имам своя хипотеза за този отказ – никой от кандидат кметове не изложи в програмата си сериозна визия за техните проблеми- подобряване на жилищните условия, нарастваща гетоизация, сегрегирано образование, което стеснява хоризонта на днешните деца от Факултета , Филиповци, кв. Хаджи Димитър, кв.Захарна фабрика. Това са над 50 хиляди жители –абстинентни ли са бъдещите кметове към проблемите на етническите малцинства?

Ромите в София по принцип са около 2% от населението на града, т.е. не можем да кажем, че при тях има някаква аномалия спрямо изборната активност на останалото население. Всъщност, от Джамбазки чухме как „циганите трябва да си намерят работа“[1], което не казва нищо за ефективното решаване на проблемите и което отново е на ръба на етническо обоснован език на омразата. Мая Манолова и Йорданка Фандъкова изобщо не засягаха* тези проблеми. А в епизод 9 своята поредица от рекламни клипове „Реалността хапе“, Игнатов косвено засегна темата – като я адресира през мръсния въздух и горенето на мокри дърва, въглища и парцали, без обаче изрично да спомене за какво става дума. Неговото решение е газификация и топлофикация на тези квартали, но след оздравяването на Топлофикация, т.е. права сте – в повечето случаи ромите не могат да видят реално и желано решение на проблема си.

Обаче не мога да се съглася с твърдението,че няма кандидат, който да е предложил в програмата си визия за техните проблеми. Независимият Борис Бонев в своята предизборна програма, наречена „План за София“, директно адресира проблема, като обяснява как ще се преструктурират и узаконят пространствата на гетата, така че да се редуцира сегрегацията[2], като дори обръща специало внимание на т.нар. „Виетнамски общежития“[3] като специфичен източник на напрежение.

Основно от лицата над 60г. гласуват най-активно и те са фактическите избиратели на ГЕРБ и БСП. Сутринта написахте в профила си, че те са пазители на статуквото. Защо това да е проблем? Във Великобритания постригват ливадата си сто години, за да стане хубава и да радва окото…

С изключение на ГЕРБ и ДПС, мотото на тези местни избори беше „Да променим статуквото!“ и на много места в станата може да се види, че действително на балотаж отиват нови лица или изненадващи граждански алтернативи, т.е. в някакъв смисъл има консенсус, че към момента статуквото трябва да се промени, че нещо не е наред с „преяждането с власт“.  Проблемът не е, че лицата над 60 пазят статуквото, а че не могат да видят други алтернативи. А Англия не е добрият пример за устойчивост, защото  именно статуквото ги вкара в сапунения сериал „Брекзит“.

Същевременно, виждаме,че гласоподавателите на най-младия кандидат за кмет Борис Бонев от Спаси София , получил несъмнено стряскаш успех, за първи път гласуват. Не Ви ли се струва тази поколенческа ротация в политическите елити за нож с две остриета? София не е Виена, България не е Австрия, както и Борис Бонев не е Себастиан Курц.

Любопитно е, че споменавате точно това, защото Бонев гради своята концепция за София именно през призмата на управлението на Виена, Прага и Братислава. За съжаление, за България стана реалност вицът, че имаме работническа класа без работа, средна класа без среда и висша класа без класа. Всъщност, нямаме политическа класа, а бизнес кръгове от наследствени номенклатури, бивши ченгета от държавна сигурност и мутро-парвенюта – които буквално са завладели държавата. Вярвам, че смяната с технократски либерален модел е много по-приемлива от комунистическа въоръжена съпротива – така че, не, моделът на лидерство от типа на „БориСезаСофия“ не ме притеснява.

 

Политолози и социолози, между които сте и Вие, „погребаха“антикомунизма като политическа оферта към избирателите. На свой ред  БСП видимо загубва привлекателността си като 130 годишна социалистическа партия. Смятате ли  лявата политика за отживяла времето си у нас и какво следва от това, ако отново се върнем  към нуждата от политики към уязвимите малцинства. В криза ли е и българския либерализъм?

Не, лявата политика не е отживяла времето си, но БСП в никакъв случай не е „лява“ партия, особено след овладяването й от отделни олигархични кръгове. Вместо на прогресивност, БСП е синоним на ретроградност и именно затова не може да привлече достатъчно млад електорат. Извън БСП всъщност съществуват поне няколко „младежки“ неправителствени организации, които се борят за различни прогресивни политики – солидарност, права на работници, равнопоставеност на жени и т.н. Още тоталитарният социализъм обаче превърна думата „работник“ и „работа“ в мръсни думи. От тогава е изразът „учи, за да не работиш“, от тогава са „операторите на биологични единици“ и подобни безобразия.

Българският либерализъм бе успешно компрометиран още от самото начало. Като „либерални“ бяха етикетизирани дълбоко нелиберални формации и затова коалицията „СДС“ беше привиждана като стожер на либералната демокрация. Разпадът на СДС след управлението на Костов и парцелирането на малки територии от лидери превърна почти всяка една от тези формации в християн-консервативен клуб. В този смисъл, след 1989 г. в БЪлгария никога не е имало истински либерална партия, от двете членки на АЛДЕ едната е етнархо-либерална, другата монрахо-либерална… ами такива животни няма, да ме прощават почетните им председатели.

Прогноза за изхода от балотажа? От Демократична България обявиха, че  няма да подкрепят Йорданка Фандъкова. Борис Бонев  пък отправи послание към младия си електорат да гласуват по съвест…

Да, най-абсурдното изказване дойде от Радан Кънев, който във Фейсбук написа, че „промяната в София, на ниво “голяма община” е още възможна и градът ни може да има нов кмет. Промяната обаче не може да дойде с БСП. И името на новия кмет няма как да е Мая Манолова“. Ако ДБ не мислят да оспорват изборните резултати, подобен коментар е нелеп и показва задънената улица в която са намира интелектуалният потенциал на тази формация.

Аз не обичам да говоря без да имам данни, така че ще оставя екзитпол изследванията след втория тур да кажат как са се разпределили симпатизантите на Бонев и Игнатов. Въпросът вероятно ще бъде – да гласуваме за още ремонти на ремонта и презастрояване на жилищните квартали от познатите олигархични кръгове или да дадем шанс на други олигархични кръгове да построят и ремонтират нещо. Разбирате ли – с двата реда икони около Фандъкова и с поповете около Манолова, май ще ни остане само да се молим да доживеем малко по-прогресивни времена, с малко повече експертност и мисъл за благото на града.

*ГЕРБ ще използва досегашния си  опит с “Виетнамските жилища” и модулния принцип за решаване проблемите с жителите / б.м/

[1] http://www.vmro.bg/galleries/video/dzhambazki-protiv-sm-v-sofiya-da-ima-bezhanski-centrove/

[2] https://planzasofia.bg/%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%bd-%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%8f/%d1%81%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%b8-%d0%b6%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%89%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0/%d0%b5%d1%84%d0%b5%d0%ba%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b0%d1%85%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%b5%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d1%81%d1%82%d1%80%d1%83%d0%ba%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d1%85%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5

[3] https://planzasofia.bg/%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%bd-%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%8f/%d1%81%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%b8-%d0%b6%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%89%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0/%d0%b2%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%bd%d0%b0%d0%bc%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d0%b6%d0%b8%d1%82%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%ba%d0%b2%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b0%d0%bb

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).