Алексей Пампоров: Заучената институционална безпомощност (по мотиви от Концепцията на ВМРО)

 

В социологията и социалната психология, от последната четвърт на ХХ век, е в употреба понятието „заучена безпомощност“. С него обичайно се обозначава състоянието, при което човек или социална група се намират в неприятна жизнена ситуация, но понеже имат нагласата, че от полаганите усилия нищо не зависи – в крайна сметка остават пасивни и не се опитват да променят неприятните последици. Мнозина изследователи в България констатират, че „заучената безпомощност“ на ромите е основна пречка пред интеграцията и те очакват „да им се даде работа“, „да им се даде жилище“, „да дойде лекар“, „да го потърсят детето от училище“. Именно затова сега действащата Национална стратегия за интеграция на ромите (2014-2020) стъпва на моделите на фасилитация, които следва да предодолеят тази нагласа и да насърчат социалната активност и личната отговорност за собствения живот (т.е. това са т.нар. здравни, образователни, и трудови медиатори от една страна, а от друга – овластяването и ангажирането чрез дейности на общностни НПО).

Както аз, така и мнозина експерти, журналисти и обикновени граждани реагирахме остро на „Концепцията за промени в политиката за интеграция…“ още на първи прочит, поради явните расистки елементи (напр. ограничаване на раждаемостта на етнически принцип), поради откровените архаизми (напр. възстановяване на трудови войски/повинност, които исторически възникват като унизителна последица от Ньойския договор), и поради лъжата, че предлагат нови инициативи, за неща, за които гражданскитя сектор от години се бори (напр. безплатна детска градина; подобряване на санитарната обстановка; предоставяне за ползване на земеделска земя) или дори ВЕЧЕ СА ВЪВЕДЕНИ! (напр. спиране на социалните помощи за деца при отсъствие  от училище или подготвителни групи в детска градина; предоставяне на детските надбавки в натура по преценка на директора; налагане на административни наказания, когато родителят не осигурява възможност детето да посещава училище; провеждане на кампании за задължителна имунизация и т.н., и т.н.).

Две реплики на г-н Джамбазки в ефира на Нова телевизия по време на разговор между него и мен[1]: „Наказателната репресия в България е благосклонна към тях [ромите]… само и само да си напишат в отчета [правораздавателните органи], че са свършили работа“  и „Има органи към Министерски съвет, които се занимават с нищоправене и разнасяне на папки от бюро на бюро. Тези хора оправдават заплатите си, а не вършат работа“, обаче, ме накараха да прочета „Концепцията“ още веднъж. Това ми помогна да я видя не просто като „декоративен и некомпетентен документ“ (каквато беше първата ми реакция[2]), а като изключително обществено опасен инструмент, който руши доверието в  публичните институции, чрез тезата за „бездействие от страна на държавните и общински органи“ (стр.2) и е пряка заплаха за държавността, за сметка на съмнителни електорални дивиденти. Скритият конотативен пласт на Концепцията (през призмата на тази теза и горните реплики) обаче, говори за „заучена институционална безпомощност“, както следва:

  • Наложително е извършването на целева проверка колко средства са изразходвани от републиканския бюджет и от другите източници на финансиране, тъй като и до момента яснота в тази насока няма(с.2) ⇒ има корупция в публичните институции и не може да се вярва на Сметната палата, Търговския регистър, европейския одит, и изобщо на финансовите отчети на министерствата и общините
  • На сблъсъците в някои населени места не следва да се гледа като на изолирани случаи… ще има непредвидими последици, в това число и за националната сигурност“ (с.3) ⇒ ДАНС нямат нужните компетенции, а жандармерията не може да се справя с улични безредици
  • Придобиване на образование от всички“ и „Създаване на възможности за задължително придобиване на образование от пълнолетни“ (с.4) ⇒ МОН и РУО не си вършат работата
  • „повишаване на процента на трудовозаетите“, „възстановяване на центровете за трудово обучение и възпитание в структурата на ГУСВ“, „включване …в програми за професионална квалификация“ (с.5) ⇒ Агенция по заетостта и бюрата по труда не си вършат работата
  • Разработване и изпълнение на програми за стимулиране на … търсене и получаване на работа в легалната икономика“ (с.5) ⇒ НАП и Икономическа полиция не си вършат работата
  • Провеждане на кампании за задължително ваксиниране на децата и възрастните“ и „Подобряване на санитарната обстановка в гетата“ (с.6) ⇒ Министерство на здравеопазването и РЗИ не си вършат работата
  • Спиране на започнали незаконни строежи и разрушаване на незаконните постройки в гетата“ и „Закупуване… на единични жилища в селските райони и предлагането им за обитаване… Предоставяне за ползване на земеделска земя…“ (с.6) ⇒ РДНСК и общинските администрации не си вършат работата
  • „Не допускане на заселване на групи без адресна регистрация в съответното населено място“ и „Не допускане на адресна регистрация в незаконно посторени жилища“ (с.6) ⇒ ГРАО и служба „Документи за самоличност“ не си вършат работата
  • Стриктно прилагане на действащите санкционните механизми по отношение на продажбите на деца, телефонните измами, джебчийските кражби, просията и други престъпения…“ (с.7) ⇒ ГДБОП и НКБТХ (председателствана лично от Каракачанов!!!) не си вършат работата…

 

И т.н. и т.н., всяко изречение от тази „концепция“, крещи, че някой в дадените публични институции не е свършил или не върши съвестно работата си, макар че в началото като своя цел концепцията уж залага: „Повишаване на общественото доверие в държавните институции“. Разбира се, част от тези критики биха били основателни – особено ако са отправени от опозицията или от гражданското общество. Други критики обаче са неоснователни и неверни, защото хората в институциите правят всичко, което е възможно в рамките на отпуснатите бюджети и договорените мерки. Когато критиките идват от вицепремиер обаче (при това напълно пренебрегвайки актуалната Национална стратегия и план за действие) можем да кажем, че става дума за съзнателно подриване на доверието в публичните институции. И неслучайно накрая се стига до там, че Каракачанов критикува Каракачанов, който (освен че като председател на НКБТХ е пряко отговорен за „неуспехите“ в борбата с трафика на хора) като „силов вицепремиер“ е пряко отговорен и за „пропуските“ в работата на всички структури на МВР – включително свързаните с документите за самоличност и адресната регистрация). И именно тук е ключът към пораждането на заучената институционална безпомощност. Когнитивният дисонанс на ВМРО, при което критикуват правителството, част от което са самите те; както и критиките към работата на ресорните институции, за които Каракачанов е пряко отговорен, водят до нерешителност и бездействие на експертите от по-ниските нива. Страхувайки се, че ще направят „грешки“ и без шанс сами да вземат ключови решения (поради липса на правомощия и бюджет), държавните и общинските експерти предпочитат да си прехвърлят отговорността един на друг, и да се оправдават с „несоциализираните роми“, за да запазят работното си място. В този случай за справяне със заучената институционална безпомощност има само едно решение: ОСТАВКА!

Оставка, защото (ако просто перифразирам г-н Каракачанов) политиците от ВМРО станаха изключително нагли и търпимостта на българското общество се изчерпа… Хората не са длъжни да търпят онази част от политиците, които искат само да управляват и не искат да разберат, че имат и отговорности, и трябва да спазват закона, който гласи: (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние (Конституция на РБ, чл.6).

[1] https://nova.bg/news/view/2019/02/09/240139/%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8 3%D1%88%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/?fbclid=IwAR2JkRdzksS_GBbkuA_j_I-sq2QA8Na1e6JczLd62AwJV2ZUkD51LxwMOlk

[2] https://clubz.bg/79218-koncepciqta_na_vmro_lyha_ne_samo_na_rasizym?fbclid=IwAR3x9zUV3c9Kvov30uai_Acl2V3-aZoA4BaOC5bw-gTp2dp08clzw6oqaU0

Avatar

Алексей Пампоров

Алексей Пампоров е доктор по социология и доцент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Ръководи социологическите изследвания на Институт „Отворено общество – София“ (от 03.2007 до 07.2016). Чете лекции по „История и всекидневна култура на ромите“, „Социология на семейството“, „Антропологическа демография" и „Електорални изследвания“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и „Демография и публични политики“ в ПУ “Паисий Хилендарски”.