Анна Триандафилиду: Да се замислим дали изразяването на нашето несъгласие с ценностите на другия трябва да обижда неговите ценности!

Споделете статията:

 

Анна Триандафилиду е ръководител на канадския отдел за изследване в областта на миграцията и интеграцията в университета Райърсън, Торонто. Преди това е била в Европейския университетски институт във Флоренция, където е била шеф на Изследователската зона на културния плурализъм като част от програмата за глобално управление. Тя е научен координатор на проектите „Хоризонт 2020“: GREASE за религиозно разнообразие и радикализация; и BRaVE за изграждане на устойчивост срещу насилствения екстремизъм и поляризация. Последните й книги са „Проблемът за религиозното многообразие: европейски предизвикателства, азиатски подходи“ (Ред. С Т. Модуд, Университетска преса в Единбург, 2018 г.);
Анна Триандафилиду  е главен редактор на списанието за имигрантски и бежански изследвания

 

Маргиналия: Госпожо Триандафилиду, жестокото убийство на учителя Самюел Пати  кара мнозина да смятат, че истинският му палач е Ислямска държава. Споделяте ли това?

Ана Триандафилиду: Трагичното убийство на Самюел Пати на 16 октомври създава чувство на несигурност и безпомощност сред гражданите, които смятат, че не могат да се защитят срещу радикализирани лица, които решават да извършат терористична атака и са готови да умрат за това. И точно по този начин подобни терористични актове постигат целите си: не като атакуват институциите и ценностите на републиката, но като карат гражданите да поставят под въпрос тези институции, защото се чувстват застрашени. Както пише известният френски социолог Оливие Рой: те си играят с нашите страхове. Това скорошно престъпление за пореден път подтиква към размисъл защо маргинализирани младежи като Анзоров намират убежище в радикалния ислям и всъщност са избрали да търсят собствената си смърт чрез извършване на това, което възприемат като акт на защита на пророка. Рой пише в книгата си „Le Djihad et la Mort“, мъченичеството е свързано с готовността да умреш за своята религия, но не и на търсене на смърт заради нечия религия. Процесът на радикализация на тези млади хора е сложен и не може да се разглежда като проблем със сигурността. Социално-икономическото неравенство и дискриминацията осигуряват благодатна среда за определени форми на религиозно вдъхновен екстремизъм, както посочват в неотдавнашен документ Хишам Хелиер и Микеле Гросман. И част от проблема се крие в отказа да се признае открито, че френските мюсюлмани често страдат от дискриминация и расизъм и че принципът на равенството е мираж за много млади хора от имигрантски произход. Това не е оправдание за тероризма или за убийството на Самюел Пати, но трябва да разберем по-широкия контекст, в който някои млади хора намират религиозно вдъхновени отговори на реалните си житейски проблеми.

Маргиналия:  Казват, че убийството на Пати атакува най-свещения бастион на Републиката: училището и физическото тяло на учителя, който беше обезглавен заради показване на карикатури на Шарл Ебдо по време на урок за свободата на изразяване. Но какъв е вашият прочит на това трагично събитие?

Анна Триандафилиду: Всъщност има две събития, които се случиха преди две седмици в Conflans-Saint-Honorine. Едното събитие беше курсът за гражданско образование на Самюел Пати, решението му да покаже на класа си карикатурите на Пророка като пример за свободата на изразяване – и може би за нейните граници.  Последва и реакцията  на Брахим К, бащата на един на учениците на Пати, които протестираха заедно с училището за курса на Пати. В допълнение към оплакванията от директора на училището, г-н Брахим К. публикува видео, изразяващо гнева му от инцидента в курса на г-н Пати. Това видео стана особено популярно в социалните медии.

Второто събитие беше ужасното престъпление, което млад радикализиран мъж от чеченски произход Абдуаллах Абуезидович Анзоров планира и изпълни –  убийството на Самюел Пати. В очите на Анзоров  той обиди исляма и пророка.

Докато Анзоров в продължение на няколко месеца се е радикализирал и е изразявал  своите екстремистки възгледи и насилствени намерения, социалните медии осигуриха решаващата връзка между двете събития.

Анзоров търси  жертва и социалните медии чрез видеото на Брахим К. му предложиха такава. Това е може би много важен урок, който трябва да се извлече от това трагично събитие. Трябва да сме по-наясно как използваме социалните медии и как това, което правим в социалните медии, понякога може да излезе извън контрол и да има трагични последици за хората, които едва ли познаваме.

Това не означава, че Брахим К. е отговорен за действията на Анзоров, но за съжаление живеем в свят на социални медии, които играят важна роля в процесите на насилствена радикализация на младите хора в различни посоки. Всички ние трябва да бъдем по-внимателни  какво публикуваме в интернет и за това как  социалните мрежи могат да бъдат злоупотребявани и погрешно тълкувани. Това е един урок, извлечен от трагичното и неприемливо убийство на Самюел Пати.

Маргиналия: Атентатът е извършен на фона на процеса на “Шарли Ебдо” и няколко седмици след нападението с нож на непълнолетен пред старо издание на сатиричния вестник. Означава ли това, че не сме постигнали никакъв напредък през последните пет години? Загубва ли Франция битката срещу ислямизма и свободата на изразяване?

 Ана Триандафилиду: Част от проблема е, че подобни събития се изобразяват като представящи типични черти на исляма, а мюсюлманите са представяни  като потенциални терористи. Процесът на насилствена радикализация а преминава през връзки на младите хора с някои течения, силно отклоняващи се от същинския ислям. Но те са само малко малцинство сред мюсюлманите. Процесът на радикализация предизвиква голямо безпокойство и в страните с мюсюлманско мнозинство като Египет, Мароко или Тунис.
Не бива да свързваме течението на салафисткия радикален и насилствен ислям с основната вяра, към която се придържат милиони хора в Европа. В същото време не трябва да забравяме, че свободата на изразяване идва с отговорност, както твърди Тарик Модуд през 2015 г. Фактът, че можете да публикувате нещо, което нарушава религиозната вяра или основни морални ценности на някой друг, не означава, че трябва да го публикувате, така че за да докажете, че можете да упражнявате свободата си на изразяване! Винаги трябва да размишляваме над своите действия и да упражняваме отговорно свободата си във всички области. Изключително важно е държавата и нашите закони да предвиждат правната рамка, която защитава нашата свобода и да имаме както своята религиозна свобода, така и свобода да изразяваме своята критика и несъгласие. Призивът ни обаче е всеки път да се замислим дали изразяването на нашето несъгласие с ценностите на някой друг трябва също да обижда ценностите или убежденията на другия. Религиозните нагласи и убеждения са в основата на чувството за идентичност и достойнство на много хора. Въпреки че аз лично не съм вярваща, част от собствените ми политически и граждански ценности е да зачитам правата и достойнството на вярващите. Трябва да размишляваме внимателно всеки път, в рамките на всеки конкретен контекст – няма един модел, един алгоритъм, който да отговаря на всички отговори – къде свършва нашата свобода на изразяване и къде започва правото на другия човек да не се охули или обиди

Маргиналия: Като утвърден изследовател на религиозни конфликти и съвременен тероризъм, смятате ли, че има шанс за мирно съжителство между исляма и християнството? Или сме на ръба на нова вълна на ислямофобия?

 Анна Триандафилиду: Не виждам проблем за съжителството на исляма и християнството в Европа. Трябва да обърнем повече внимание на начините, по които социално-икономическото неравенство се пресича с религиозната и етническа дискриминация и изключване. Трябва да продължим да работим, за да изградим заедно нашите общества по отношение на културното и религиозното многообразие, изграждайки устойчивост срещу всички форми на насилствен екстремизъм (независимо дали е джихадистки, или бял супрематизъм, крайно дясна или крайно лява ориентация). По-специално по отношение на авраамическите религии, не бива да забравяме, че те са част от една и съща традиция и трябва да работим върху това да помним какво сближава хората, а не какво ги разделя. Според мен има конкретна опасност събития като тези в Conflans-Sainte-Honorine и тяхното представяне в публичния дискурс да накарат младите мюсюлмански деца в различни европейски страни да се чувстват заклеймени и да бъдат стигматизирани  като потенциални екстремисти или терористи. Да накараш тези млади хора да се срамуват от своето възпитание или религиозна вяра е не само погрешно, но и може да се превърне в благодатна среда за екстремизъм. Изграждането на силното чувство за сигурност, приемане и уважение у тези деца е това, което ще препяства както ислямофобията, така и срещу джихадисткия тероризъм.

Въпросите подготви Юлиана Методиева

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.