Антивакс пропагандата, 5G истерията и статистическият популизъм

 

Повярвахме, че китайският вирус не съществува, че ваксините ще ни „чипират“, отрекохме се от културното наследство на предците си, вече дори не сме сигурни за формата на планетата, която населяваме. Навярно ако фейсбук съществуваше преди откриването на огъня, човешката цивилизация не би имала никакъв шанс: високочестотното електромагнитно лъчение от тази нова технология прониква дълбоко в живата тъкан и може да доведе до денатурация на белтъците, убива безмилостно растения, животни и хора – наистина ли искате това за децата си?

Д.Б.

От незапомнени времена народите живеят със­ своите митове и легенди, органично вплетени в реалността. Несъмнено във всеки мит има зрънце от тази реалност, пречупена през призмата на колективното съзнание, в което битуват дълбока мъдрост и мрачни суеверия. Голямата сила на историите, с които израстваме и постепенно приемаме за свои, е в това да оформят нашата споделена реалност. Различните народи и култури са имали често несъвместими възгледи за нея, които са ги сплотявали вътрешно, но и са ги карали да водят унищожителни войни помежду си. Глобалният свят на 21-ви век със своите децентрализирани електронни медии обаче направи възможно съжителството на коренно различни представи за света в една общност, дори под един покрив. Днес идеологическите войни в интернет често се водят между приятели, съпрузи и роднини: както в първобитните племенно-родови общества, хората търсят принадлежност към група, в която се чувстват защитени и с която могат да се идентифицират. Нито религиозните общности, нито националните държави вече са способни да сплотят това пъстро многообразие от интерпретации на реалността, както са го правили по времето, когато църковната служба и официалната преса са играели роля, каквато днес имат facebook, twitter и youtube. Политиката на идеите с времето също еволюира в политика на пресмятанията – статистически популизъм, целящ да активира правилните групи от избиратели с помощта на правилните медийни стимули.

 

Съвместното съществуване на тези крайно противоречиви помежду си паралелни реалности изпъкна особено ярко в контекста на глобалната пандемия от новия коронавирус. От една страна изолацията измести обществения фокус още повече от големите медии към социалните мрежи и онлайн изданията, а от друга – апокалиптичните сценарии разпалиха въображението на романтиците. Тази благоприятна среда даде нов тласък за създаване на митове и легенди, познати днес като „конспиративни теории“. Както първоначалните реакции на ККП и СЗО, така и последващите действия на правителствата по света – вариращи от пълно безхаберие до крайна паника, създадоха у много хора усещане за нещо нередно. Този

                  здравословен инстинкт – да се задават неудобни въпроси

и да се търсят алтернативни интерпретации, много лесно обаче става жертва на ретроградните импулси в тъмнината на нашето общо подсъзнание. Смислените теми за произхода и свойствата на болестта, методите за превенция и лечение, отстъпиха в публичния дебат пред борбата с вятърни мелници. Вирусът от Ухан сякаш подхрани древните плевели на апокалиптичния фолклор – еврейския заговор, депопулацията, HAARP, микрочипа, кемтрейлс; изведе антиваксърството до нови висоти, но даде възможност и на още неукрепнали митове да добият популярност: злото този път се превъплъти в инфраструктурата за мобилни комуникации от пето поколение и сателитната мрежа Starlink на мулти-милиардера изобретател Илън Мъск. Масовата истерия, свързана с една или друга технология, разбира се, не е нещо ново и често се подклажда умишлено от определени заинтересовани страни. През последните десетилетия този стар маркетингов трик беше използван тенденциозно срещу ядрената енергия, която освободи пазарен дял за токсичните и неефективни въглищни и фотоволтаични електроцентрали. Някога подобна медийна война се е водела и между двамата „бащи“ на електричеството в края на 19-ти век. Технологията на променливия ток, предложена от Никола Тесла, далеч превъзхождала тази на догматичния Едисон. Едисон прибягнал до всяване на страх от непознатите ефекти, които това причудливо творение на и без това ексцентричния му съперник, би могло да предизвика.  На същата тази непочтеност се „радва“ днес и прокуденият от силициевата долина гений Мъск.

Непримиримата съпротива срещу технологичния прогрес, срещу цял един свят,

в който масовата хипноза на медиите ни кара да виждаме само неизлечими рани и непреодолими конфликти, дори човечеството никога в познатата ни история да не е живяло по-добре от сега, кара оглупели от ярост хора да унищожават публична и частна собственост, майки да погребват невръстните си деца, създава разбойници и убийци в името на фалшиви каузи. Целенасочената пропаганда, подкрепяща добре подбрани слухове и конспиративни теории, промени лицето на световния тероризъм, създавайки армии от „полезни идиоти“ с едничката функция да рушат самата тъкан на обществото. Повярвахме, че китайският вирус не съществува, че ваксините ще ни „чипират“, отрекохме се от културното наследство на предците си, вече дори не сме сигурни за формата на планетата, която населяваме. Навярно ако фейсбук съществуваше преди откриването на огъня, човешката цивилизация не би имала никакъв шанс: високочестотното електромагнитно лъчение от тази нова технология прониква дълбоко в живата тъкан и може да доведе до денатурация на белтъците, убива безмилостно растения, животни и хора – наистина ли искате това за децата си?

 

Недоверието и научният скепсис правят всяка една стъпка напред възможна – много от нещата, които днес приемаме за даденост, са започнали своя живот в общественото съзнание като конспиративни теории: еволюцията, релативизмът, познанието, че Земята е кръгла (преди отново „да стане“ плоска). Без да допуснем, даже съзнателно да търсим, различни от общоприетите интерпретации, нови пътища на мисълта, сме обречени на застой във всяка област на съществуването си. Отричането на mainstream догмата на всяка цена обаче вкарва конспиролозите в капана на фанатизма: за всичко, случващо се около тях, те имат готов отговор, който винаги е прост и универсален: световният заговор, западният империализъм или неравенствата в обществото – виновникът е ясен, личната отговорност е отхвърлена, а всяка форма на насилие и облагодетелстване за чужда сметка – оправдана. Така, макар да виждат сами себе си в ролята на Ян Хус или Галилей, те се държат и проповядват като адепти на тъмен култ. Флиртуват с основателното ви право да се съмнявате в едностранчивата интерпретация на събитията по медиите и така изграждат за вас една паралелна реалност, в която се чувствате далеч по-комфортно, тъй като натрупаните страхове и разочарования са грижливо насочени в „правилната“ посока и вече няма нужда да се тормозите с екзистенциални въпроси и колебание.

 

За критично мислещия човек сблъсъкът с различни гледни точки, пък били те и налудничави, е полезен, дори необходим.

Именно затова либералната демокрация позволява плурализъм на интерпретации, а съвременните технологии за комуникация го реализират. Всеки е свободен да търси истината по свой начин, стига той да не вреди на околните – до момента, в който експериментът не опровергае еднозначно изходните хипотези. Тогава идва време за поуки и нови търсения. Не това се случва обаче с хора, толкова запленени в хипнозата на илюзорните си представи, че са по-склонни да подложат на съмнение обективната реалност. А за да протича конструктивен обществен дебат по каквато и да е тема, все пак е необходимо да постигнем съгласие поне по някои основни въпроси, вместо да битуваме в състояние на неопределеност, подобно на котката на Шрьодингер – сякаш вирусът го има и едновременно с това го няма, ваксината е и добра, и лоша, а Земята е 84% кръгла и 16% плоска. Двата лагера се капсулират и радикализират в самодоволната си роля на единствен носител на истината, и този дебат така и не се случва. А това може да коства сериозно изоставане на една страна в технологично и икономическо отношение (5G истерията е пресен пример), както и загубата на човешки животи, което антивакс пропагандата често причинява. Може обаче и да ни накара, в желанието си да принадлежим на мнозинството, да пропуснем важни детайли, които заслужават вниманието ни.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Данаил Брезов

Данаил Брезов е роден през 1981 г. в Стара Загора, където завършва езикова гимназия. Към момента е университетски преподавател, доктор по математика, практикуващ журналистиката като хоби - предишен опит: в сп. "Обектив" и в социалните мрежи, където се изживява като провокатор на разгорещени дебати.