Антони Георгиев: Дискриминацията и антисемитизмът са сложни явления, те съдържат желанието да решиш проблемите си на нечий друг гръб

от -
300
Вандализирани еврейски паметници

Изложбата фотографии „Еврейска България“ на журналиста Антони Георгиев се откри в сряда, 26 септември   в галерия „Средец“ на Министерството на културата с подкрепата на Израелското посолство и Фондация Америка за България. Преди това изложбата е била показана в Прага и Лондон. Тя се фокусира върху еврейското материално присъствие по нашите земи. 

Маргиналия публикува блиц интервю с Антони Георгиев

След книгата A Guide to Jewish Bulgaria/2011/ и втората  ти изложба през февруари тази година за евреите и тяхното наследство по нашите земи, днес отново ни представяш шокиращи, но и спокойни кадри от живота им днес. Кое прави толкова устойчив интереса ти към еврейската тема?

Еврейското наследство по българските земи от над 20 века насам е интегрална част от нашата култура и история. Не е възможно и не бива да се разглежда българската култура изолирана от другите култури, които съжителстват тук, включително еврейската. Макар да има някои местни специфики, за да бъде разбрана, еврейското наследство в България трябва да се разглежда като част от еврейското наследство в югоизточна Европа. В сравнение с еврейското наследство в Сърбия, Румъния, дори Босна, българското е относително неизвестно.

Софийската синагога

Ти цитира големия български философ Цветан Тодоров и книгата му „Крехкостта на доброто“. Там той описва  спасяването, или не-депортирането на българските евреи, като една много крехка брънка от събития. Какво би станало ако някъде в тази брънка се беше скъсала мъничка частица от нея?

 

Снежните еврейски гробища в София
Еврейският празник Пурим

 

В „Крехкостта на доброто“ (2001 г.) покойният Цветан Тодоров описва България в навечерието и в началото на Втората световна война и заключава, че тя не е много по-различна от други държави, които не са спасили евреите си. Антисемитизмът в България е силен, евреите са лишени от много граждански права, властите ентусиазирано прилагат Закона за защита на нацията, който е базиран, а в някои случаи е по-рестриктивен, от Нюрнбергските закони в нацистка Германия. Разбира се, има герои – Димитър Пешев, митрополитите Стефан и Кирил, общественото мнение. Но онова, което де факто е предотвратило депортациите е една крехка брънка от случки и събития. Ако Пешев не беше организирал депутатите да напишат петицията си точно в този момент, ако висшият клир беше в малко по-различен състав или имаше малко по-различни настроения, ако царят беше малко по-решителен, ако някой политик беше направил една грешна стъпка – спасението щеше да се провали.

Смятам, че горното обяснение, макар да се отнася особено към недепортацията на българските евреи, е валидно за повечето исторически събития, включително тези от по-ново време.

Намираш връзка между депортациите на евреите от Македония и Тракия и масовото им изселване в Израел през 1948 година. Можеш ли да доразвиеш мисълта си?

Разбира се, остава въпросът с масовото „вдигане“ на 11 343 евреи от администрираните от Царство България територии Македония, северна Гърция и Пирот. То е извършено от българската армия и полиция, с влакове на БДЖ, през българска територия – но България, дори в началото на 21 век, се дистанцира от този факт.

Но това е история. Историята никога не е черно-бяла. Фактът на депортациите към сигурна смърт на тези хора не омаловажава спасението на около 49 000 други. И обратно – спасението не 49 000 души не означава, че неспасените 11 343 трябва да бъдат забравени.

Драматичните събития през Втората световна война  допринасят за това в днешна България еврейската общност да е съвсем малка. Разбира се, главните фактори за масовото изселване на евреите през 1948-1951 г. е първо, че България става комунистическа държава, и второ – че ционистките настроения в България са били особено силни. Новосъздадената тогава държава Израел ги материализира.

Защо смяташ темата за антисемитизма за актуална?

По тази тема може да се напишат (и вече са написани) много томове, но ще опитам сега в няколко изречения. Понятието антисемитизъм няма точна дефиниция, макар най-опростено да се смята, че то означава неприязън и омраза към евреите.

Но кой е евреин? Самите евреи не могат да се съгласят по този въпрос. Законите на държавата Израел смятат едно, някои равини смятат друго. Карл Луегер, знаменитият кмет на Виена в началото на 20 в., когото Хитлер в „Моята борба“ описва като своето най-голямо вдъхновение, казва: „Аз решавам кой е евреин“. Може би най-„прегледната“ дефиниция  е дадена… в Нюрнбергските закони с техните таблички.  Ние не искаме да живеем по тези таблички, нали.

 

Запустяла синагога във Видин
Полуразрушена синагога в Самоков

Антисемитизмът е уникален, тъй като той е насочен ексклузивно към една група хора, но той е част от нещо по-голямо: расизма. А расизмът от своя страна е част от нещо още по-голямо – дискриминацията на базата на пол, раса, политически убеждения. Дискриминацията е сложна, но с едно изречения може да бъде обяснена като желанието да решиш проблемите си на нечий друг гръб. Ти не си виновен. Виновни са турците, германците, руснаците, фашистите, комунистите, американците, Европейския съюз, Путин… Виновни са хората със сини очи или хората с кафяви очи. Ти си встрани и гледаш живота като в киносалон. Нищо не зависи от теб, защото всичко се решава, обикновено тайно и конспиративно, от изброените по-горе фактори.

Мисля, че в днешния свят, включително в днешна България, този начин на мислене и поведение е един от най-големите проблеми въобще.