Антоний Тодоров: Нови истерии около миграцията

от -
193
Проф. Антоний Тодоров

В зората на демократичните промени едно заглавие в тогавашния вестник „Демокрация“ взриви публиката – „Алчни старци изпълзяха на припек“. Вече позабравеният му автор Венцислав Лаков, журналист и депутат от „Атака“ в два парламента (2009-2014) скоро заяви, че не се отказва от думите си.[1] Заглавието беше по повод на протест на пенсионери от 1992 г., искащи увеличаване на пенсиите. Това заглавие си припомних във връзка с едно скорошно заглавие, взето от антиимигрантския австрийски „Кронен цайтунг“: „Над 20 хил. въоръжени с хладни оръжия мигранти от страните от Близкия изток и Северна Африка заплашват да нахлуят на територията на Европейския съюз през границата между Босна и Хърватия.“ Също като „песнсионерите-пепелянки“, изпълзели от укритията си, днес „мигранти-убийци“ заплашват нашето убежище, нашия живот.

Управлението чрез страха е познат отдавна инструмент, но изглежда в епохата на интернет, когато информацията (била тя достоверна или откровено лъжлива) може да се разпространява не само почти мигновено, но да достига до милиони очи и уши, а така и умове, този инструмент се превръща в особено опасна игра. Така както през Европейското средновековие „гоненията срещу вещиците“ е било предшествано от масирана кампания на насаждане на страхове от „слугите на дявола“, така и днес – всяка кампания като тази насажда страхове, за да получи възможности за по-лесно управление.

На прицел са два пакта на ООН – „Глобален пакт за бежанците“ и „Глобален пакт за безопасна, организирана и редовна миграция“, като вторият беше приет от Общото събрание на ООН на 3 юли 2018 г. Именно вторият пакт стана мишена на кратка и особено ефикасна кампания за елиминиране. Критиците му, обявяващи се срещу „неолибералните глобалисти“, отхвърлят пакта, защото той „пропагандира в полза на миграцията“, призовава „да отворим широко границите си, да бъдат размити държавите и идентичността на нациите“. Като добавят, че много държави вече са го отхвърлили, като САЩ, Чехия и Унгария, а се очаква това да сторят още Австрия, Словакия, Полша и други.

Въпреки официалната позиция на България, изразена вече от министъра на външните работи, изглежда правителството ще оттегли подкрепата си за пакта. Решението е предрешено с позицията на т.нар. „коалиционен съвет“ на ГЕРБ и „Обединените патриоти“, а ден преди това по телевизията лидерката на БСП призова за същото. Удивителен консенсус по въпрос, който е обратен на иначе удивителния консенсус между нациите от целия свят, представлявани от ОС на ООН.

Какво предлага пактът, който е именно пакт, а не юридически обвързваща конвенция, документ, който има за цел на насочва в синхрон политиките на националните държави по въпроса за миграциите. Накратко призовава са следното:

  • да се приемат мерки във връзка с условията за влизане и пребиваване;
  • да се приемат правила за издаване от държавите членки на визи и разрешения за дългосрочно пребиваване, включително с цел събиране на семейства;
  • да се определят правата на гражданите на трети страни, пребиваващи законно в дадена държава членка, включително условията за свобода на движение и пребиваване в другите държави членки;
  • да се регламентира незаконната имиграция и незаконното пребиваване, включително експулсирането и репатрирането на незаконно пребиваващите лица и борбата срещу трафика на хора, по-специално на жени и деца.

Ако някой чете текста на пакта, ще види именно това. Но ако е склонен да следва предписанието „като чуя за култура, се хващам за кобура“, перифраза от пиесата на един нацист от 1930-те години, тогава ще рече: щом става дума за миграция, отхвърляме. Същото като кампанията срещу Истанбулската конвенция: „щом е джендър, значи иска третия пол“. Последиците за България вероятно ще са същите, както последиците от отхвърлянето на другата конвенция. Точно толкова, колкото бяха защитени жените, жертви на насилие (последният случай е на застреляна от съпруга си жена), толкова ще бъдат решени и проблемите, свързани с миграцията.

Впрочем, противниците на пакта смятат, България ще се справя много по-добре сама с миграциите. Ще изгради стени, ще прати армията на границите, ще мобилизира доброволци, да залавят и завързват със „свински опашки“ нелегалните имигранти, ще праща вицепремиери да ги бие на границата. „Добре дошли в нашата щастлива страна“ ще бъде новият слоган за България като туристическа дестинация. Е, пактът се отнася и до онези, според някои статистики почти 1 милион българи, които са имигранти в САЩ, Канада, Австралия и някъде из Европа. Но по този въпрос противниците на пакта сигурно ще се произнесат „когато му дойде времето“. От друга страна, коя страна поотделно е в състояние сама, без помощта на другите, да се справи с миграциите?

А иначе, България ще се нареди гордо сред последователите на Доналд Тръмп, както и сред управляващите популисти в Австрия, Полша, Унгария, Словакия – чудесна компания, да ни е честито, на всички български „тръмписти“. Странното е, че всички тези, както и техните поддръжници в България, се кълнат в „християнските ценности“, в „християнска Европа“. Вероятно не са обърнали внимание, че една от основните християнски ценности, ако вярваме на отците на вярата, е любовта към ближния. Истерията срещу имигрантите, независимо дали са бежанци или хора, търсещи по-добър живот, подтиква към обратното – омраза към чужденците, към различните, към другите, към ближния. Тази омраза може да стане лесно масова и това ще бъде, както винаги е било, прелюдия към голяма трагедия и потоци кръв. Преди 80 години „Кристалната нощ“ в Германия постави началото на физическите гонения срещу евреите – тогавашните „мигранти“. Знаем, какво последва. Затова и трябва навреме да спираме всяка кампания на насъскване на една част от човечеството срещу друга, иначе няма да сме по-добри от масовите убийци от „Ислямска държава“, както и от нацистите преди тях.

 

[1] Вж.: https://www.blitz.bg/obshtestvo/intervyu/ventsi-lakov-dokato-byakh-mezhdu-zhivota-i-smrtta-patrashkova-napisa-che-sm-v-alkokholna-koma_news72151.html.