Антоний Тодоров: Лесно се насърчава екстремизъм опиращ се на антидемократични идеи от пред-комунистическото минало

от -
421
Антоний Тодоров. Снимка: личен архив.

Проф. Тодоров, Вие сте един от главните участници и идейни поддръжници на форума „София казва „НЕ” на словото на омраза и екстремизма”. Една от основните му цели е да предостави алтернативна среда и трибуна за говорене, което се противопоставя на неонацистката реторика на прояви от мащаба на предстоящия Луковмарш. Бихте ли споделили Вашата собствена концепция за подобна конференция и предвижданията Ви за нейния успех и отглас.

Макар изцяло да подкрепям форума и конференцията, защото предметът им е от изключителна важност за общия ни живот, със свито сърце ще кажа, че не очаквам твърде голям отглас. Живеем в опасни времена, когато да се говори с езика на омразата и неонацисткия екстремизъм, да се използват публично символи на неонацизма, стана нещо обикновено. До степен, в която дори образовани и толерантни хора смятат това за банално и дори се противопоставят на всякакъв, дори невинен, жест на отхвърляне на такава реторика и символика. И все пак форумът и конференцията ще предоставят трибуна за алтернативно говорене, за да е ясно, че в българското общество има съпротива срещу посланието на Луковмарш и други подобни прояви. Също така ще бъде напомняне за една трагична история, чието забравяне може само да насърчи нейното повторение. В нашата все още посткомунистическа среда значителна част от обществото продължава да обяснява всеки днешен екстремизъм с наследството от близката история. Оправданието, че комунизмът е виновен за днешните ни неудачи, много лесно насърчава развитието на един екстремизъм, който няма корените си от времето на комунизма, а се опира на антидемократични идеи и движения отпреди това.

На Форума са поканени кметове и представители на властта. Смятате ли, че именно такива срещи между гражданския сектор и административната власт биха довели до взаимна помощ между тях и отчитането на положителен резултат в желанието България да не следва примера на Полша и Унгария по отношение на (не)споделянето и (не)разпространяването на европейските ценности?

Несъмнено разпространяването, но най-вече възпитанието в демократични европейски ценности, не може да бъде успешно, ако няма участие и взаимодействие между институциите и гражданското общество. Форумът би могъл да насърчи представителите на властите не само да си сътрудничат с неправителствения сектор (някои имат добър опит в това), но преди всичко да ги алармира, че банализирането на екстремизма, дори когато проявите му изглеждат детински, никак не е безобидно. Също така мисля, че е важно да обясняваме, че днешните Полша и Унгария в никакъв случай не са добър пример за следване. Има хора у нас, които са възхищават на Виктор Орбан или Анджей Дуда, най-вече заради това, че се противопоставят на Европейската комисия. Затова, вероятно, мнозина ги смятат за храбри и загрижени за националните си приоритети. Но никак не си дават сметка, че и в Унгария, и в Полша, управляващите партии направиха всичко, за да бетонират за години напред властта си, ограничавайки значително ролята на опозицията и установявайки фактически монопол върху властта. Но нима в България ГЕРБ не прави същото, макар и със средства, които засега изглеждат приемливи за Европа? Затова съм убеден, че конференцията ще даде силен знак, че не всички в България се възхищават от Унгария и Полша, че мнозина споделят ценностите на европейската демокрация и не желаят да се поддадат на популизма.

Какво бихте казали на Вашите студенти или млади хора, които въпреки думите Ви, продължават да си играят с опасния огън на словото на омразата, пропагандата и залитането към идеологии, които не са донесли никому нищо добро?

Първо бих им казал, че макар донякъде да разбирам тяхното недоволство, не одобрявам изливането му в слово на омразата и пропаганда на отречени идеологии. Има защо да са недоволни от една ситуация, която насърчава консумеризма и социалните неравенства, която пренебрегва нуждата от обществено признание за отделния човек, която се задоволява с въвеждането на стандарти по незначителни въпроси, но не обръща внимание на безконтролността на корпорациите и бюрокрациите. Разбирам фрустрациите на много млади хора, но изходът не е в национализма, в расизма (дори и прикрит), в омразата към най-бедните, най-отритнатите, най-безсилните. Добре е да знаят, че подобни фрустрации през 1933 г. доведоха нацистите на власт в Германия (при това с избори), но през 1945 г. германците горчиво съжаляваха за това. А с тях и цяла Европа.

Развивайки нещо, което започнахте в първия си отговор, бих искала да Ви попитам: Ще се съгласите ли с мен, ако споделя, че ме притесняват не толкова участниците в Луковмарш, колкото всички онези представители на гражданското общество и българската научна общност, които не го заклеймяват, а даже открито подкрепят. Според мен те утвърждават една нова идеология, тази на светлото предкомунистическо минало на България, което със средствата на митологизацията превърнаха в свещена крава, на която са простени всички грехове в името на антикомунизма. Всеки исторически образован и критически мислещ човек обаче, би напомнил, че Цезар не би успял да положи началото на единовластието в Рим, ако преди това Републиканският режим не се е самокомпрометирал и превърнал в отрицание на самия себе си.

Съгласен съм, че може би много повече от ангажираните с Луковмарш младежи отговорност носят хора, имащи позиции сред университетските среди, гражданските организации и политическите партии, които открито или скрито одобряват такива прояви. Или по-общо казано, не виждат в тях неофашизъм, т.е. заплаха за демократичния ред. Както след 1945 г. се видя, че не всички антифашисти са и демократи, така след 1989 г. беше ясно (но може би не за всички), че не всички антикомунисти са демократи.

Антикомунизмът за някои се превърна в оправдание именно за липса на демократично съзнание. В еуфорията на промяната изглеждаше едва ли не естествено, ако си демократ, да си и яростен антикомунист. Именно тази ярост, всъщност, издаде „псевдодемократите“, когато решиха, че предкомунистическа България трябва някак си да бъде представена като антипод на комунизма. По този начин и от тази позиция на яростния антикомунизъм беше оправдано едно минало, което по никакъв начин не може да се определи като демократично. Минало, изпълнено с насилие, със Закона за защита на държавата и неговото допълнение, със Закона за защита на нацията, един мракобесен расистки закон, поставящ евреите в България извън закона (макар и спасени на територията на Царство България, но непощадени в новоприсъединените територии). Това оправдание се пренесе и към личности като генерал Луков, представян днес като патриот, но оправдаван за профашистките му възгледи и действия.

Благодаря за отговорите Ви и подкрепата на форума „София казва „НЕ” на словото на омраза и екстремизма”! Някакви препоръчителни думи или съвети към организаторите на това събитие?

Лично аз съм щастлив да участвам, доколкото мога и с каквото мога, за дейността на форума. Много ми се иска работата му да продължи до изкореняването на словото на омразата и на екстремизма. Всъщност бих се радвал, ако този форум изгуби собствения си предмет на дейност, но това е прекален оптимизъм.

Проектът "София казва "НЕ" на словото на омразата и екстремизма" се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа, 2018 г.
Проектът „София казва „НЕ“ на словото на омразата и екстремизма“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа, 2018 г.