Антоний Тодоров: Самото достигане до балотаж ще е вече знак за промяна

Професор Тодоров, данните на социологическите агенции относно шансовете на кандидатите за кмет за София варират. Предлагам да не коментираме прогнозите на Медиана, Сова Харис, Алфа Рисърч, Маркет Линкс, Тренд, а да се съсредоточим върху тенденциите. За какво ще гласуваме в неделя? За политици или за политики?

Антоний Тодоров: И за двете, макар че кметът от една страна си го представяме като мениджър, но от друга е политическо лице. Някога Аристотел обяснява, че политическите управления са справедливи тогава, когато управляващите действат в интерес на всички, а не на себе си или своя кръг. Така от избраните кметове очакваме да действат в интерес на всички, а не на определен тесен кръг.

Има различия между кандидатите в София по различни точки на техните програми, но често става въпрос за различия по технологията на решаването на един или друг проблем. На мене ми се иска да чуя за приоритети – онези неща, които са първостепенни, от които трябва непременно да се започне, за да се решат и другите проблеми. Засега изглежда, че всичко е приоритет, т.е. нищо.

София е голям град и за мене основен приоритет е неравенството между условията на живот в отделните квартали. Тези неравенства са многопосочни, свързани са едновременно с инфраструктура, качество на въздуха, мрежа от училища, детски градини, ясли, здравни центрове, места за отдих и спорт, зелени зони и т.н. Но тези неравенства създават и основните проблеми на града като цяло: трафик, мръсен въздух, непреодолими тротоари, недостъпни места за хора с увреждания, ромски „гета“, презастрояване, липса на паркинги и т.н.

В последния дебат по бТВ видяхме едно приглушено, не-политическо говорене. Доминираха обещания за тротоари, детски градини,чухме проекти за зелена София и как ще се реши проблема с мръсния въздух. Страхуват ли се от политическо позициониране Йорданка Фандъкова, Мая Манолова, Борислав Игнатовски и Ангел Джамбазки? Ако да, защо?

Антоний Тодоров: Ето това за мене е проблем – кметът не е мениджър на предприятие, макар да очакваме от него да се отнася към общината като добър стопанин. Не е мениджър, а е политическо лице, което търси подкрепата на гражданството за реализирането на проект. Той не може да управлява общината така, както се управлява предприятие, защото общината не е търговско дружество, чиято основна цел е печалбата. Общината е човешка общност, където различни хора живеят заедно. Задачата на кмета е да организира това съвместно живеене по начин, който да не създава у гражданите усещането, че са забравени, изолирани, отхвърлени. С други думи основен елемент на политиката в една община не е просто „връзването“ на общинския бюджет (често съдържащо „разпределение на порции“), а запазване и укрепване на целостта на общността, която живее в общината, нейната интеграция. Кметът трябва да създава условия за това, гражданите да гледат на общината като на своя собствена територия и общност, за която си заслужава да се грижиш, а не нещо чуждо и враждебно.

Маргиналия бе медиен партньор на предизборния дебат с кандидатите за общински съветници от „Демократична България“, „Път на младите“, „Спаси София“ и ГЕРБ, организиран от Лига на равнопоставеността.  Чухме много различни дефицити при всичките представители на партиите. Все пак,  това беше първи дебат в историята на демократичните ни избори за правата на ромите , глухите и  ЛГТБ хората. Можем ли да говорим да известно покачване на европейското равнище в публичното поведение на тези партии?

 

Антоний Тодоров: Приветствам такъв дебат, но е жалко, че и други партии не са откликнали, например БСП или АБВ. Градовете са преди всичко човешки общности, те имат какво да направят, за да могат живеещите в тях уязвими малцинства да се чувстват добре и у дома си. Особено що се отнася до хората с увреждания или например, малките хора, за които по същество е направено много малко или почти нищо за достъпност на средата. Георги Софкин от малките хора ми обясни веднъж, какво непреодолимо препятствие за тях са високите банкомати – не могат да ги ползват, а едно просто стъпало пред всеки от тях може да реши проблема. За хората в колички дори 4 см препятствие е непреодолимо, а софийските тротоари са такива, че на много места и добре снабдена армия може да бъде спряна от тях.

Дебатът показа нещо, което знаем – в повечето партии има смислени кандидати, които знаят, какво трябва да се направи. И ако то не се прави, проблемът е в „системата“, в организацията на публичната власт, в начина на управление на ресурсите, на отношенията, в йерархиите и зависимостите.

Специална тема е Ангел Джамбазки. Той руши конвенцията на либерализма,както с билборда си „В София няма място гей парада“, така и с обещанията му да събори незаконните къщи във Факултета, кв.Захарна фабрика, кв.Филиповци.Ще се съгласите ли,че това е агресивен ултранационализъм? Има ли идея г-н Джамбазки къде ще закара 50 000 жители от тези квартали?

 Антоний Тодоров: Просто е удивително, колко много хора могат да се подведат под обещанието за забрана на гей парада, който се провежда веднъж годишно и е видимо полудневен уличен карнавал, а не нещо заплашително. То, иначе казано, в София това е и единственият шарен карнавал, като разбира се не подценявам основното му послание не просто за толерантност, а за приемане и уважение на различието, но също така са важни и посланията му във връзка с безопасния секс. Кой друг успява толкова ефектно и видимо да прави такава кампания?

Нашето общество е доста лицемерно, лицемерни са оправдания с „традиционното семейство“, особено когато значителна част от младите предпочитат да живеят в двойки без официален брак. Лицемерно е и противопоставянето на така и неприетата стратегия за детето, с фалшивия страх, че „ще ни отнемат децата“. Изобщо има много лицемерие, което често прикрива особено големи безобразия, за които обаче не говорим.

Ако някой реши да събори незаконните къщи в ромските квартали, ще произведе, ако не градски бунт, то със сигурност хуманитарна катастрофа, пред която трудността ни с някакви 9000 бежанци ще изглежда като неделно забавление. Да не говорим, че такива изказвания са откровено подтикване към насилие.

На тези избори като движение се явява „Спаси София“. Повечето наблюдатели симпатизират на младия Борис Бонев. А вие?

Антоний Тодоров: „Спаси София“ имат много и интересни идеи, но може би не толкова много практически възможни решения. Преди изборите няма да издавам моите предпочитания, не виждам ролята си в политически активист, агитиращ пламенно за някой кандидат. Но мисля, че всяка кметска управа би спечелила, ако успее да работи заедно със „Спаси София“. Но лично аз бих препоръчал на активистите от тази организация малко повече внимание към неравенствата в София, към трудностите пред уязвимите групи, към скритите дискриминации, включително и в градската среда. Както и повече внимание към социалните отношения – градът не е само градска среда.

Вероятността за балотаж е твърде голяма. Ще се промени ли съотношението на политическите сили след тези избори?

Антоний Тодоров: Самото достигане до балотаж ще е вече знак за промяна, защото от 2005 г. неизменно досега ГЕРБ печели кметското място в София от първия тур. Действителният проблем на София за тази дълга епоха е, че зад една приемлива и дори симпатична фасада са организирани трайни отношения и зависимости, мрежа от практики и йерархии, което обезсилва повечето начинания и източва ресурсите.

Промяна в София символически ще бъде важна по отношение на националната хегемония на ГЕРБ, продължаващо с незначително прекъсване от 2009 г. досега. Разбира се, от значение ще бъде и съставът на общинския съвет, възможните коалиции в него, начинът му на работа с кмета. Очаквам в София да възникне ситуация на по-сложен, но и по-интензивен диалог между кмета и общинския съвет, независимо от изхода от кметската надпревара.

Не знам дали Мая Манолова ще спечели на балотажа, това зависи от много обстоятелства, и най-вече от това, дали преобладаващо „синя“ София ще реши, че по-важното е да прекъсне хегемонията на ГЕРБ отколкото да води поредната си война срещу „червените“. Сегашните кметски избори са в някакъв смисъл изпитание за политическата култура, за това, доколко водещи са политически, а не емоционални или дори предразсъдъчни аргументи.

В по-дълбок план е възможно и София да даде началото на нова политическа конфигурация, в която ГЕРБ няма да бъде основната или водещата партия. ГЕРБ няма опит в опозиция, краткият период на управлението на правителството на Пламен Орешарски показа, че в такава ситуация ГЕРБ се чувстват най-комфортно като бойкотират парламента. Промяна в София може да ги накара да променят поведението си, да се подготвят да оцеляват по-дълго в опозиция – това е единственият начин една политическа партия да демонстрира трайно присъствие в обществото.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).