Антонина Желязкова: Христо Иванов е в състояние да възстанови с ценните хора около себе си истинския парламентаризъм

Споделете статията:

Госпожо Желязкова, предстои ни да разберем дали след получаване на мандат от президента Радев партията на шоумена Слави(Станислав) Трифонов Има такъв народ(ИТН) ще успее да състави кабинет. (току що Трифонов номинира световния шампион по шах Антоанета Стефанова за министър-председател с идеята веднага да върне мандата – бел.ред).Неколкократно чуваме недомлъвки от председателя на тази антисистемна формация, че е вероятно тя да не произведе кабинет, а да се върви към разпределение на третия мандат по Конституция и евентуално служебно правителство. С кристална топка ли ще гадаем какво ни очаква?

Антонина Желязкова: Мога да предложа вместо кристалната топка, моята интуиция. Не са здравословни скорошни нови избори, защото те ще върнат популистите и крайните националисти във властта. Със сигурност ще предоставят огромен шанс на „капо ди тути капи” Васил Божков да се озове в Народното събрание, а заедно с него и отявлената проруска националистическа  партия. Дори само заради това, новите и младите, които вече са депутати в 45 Народно събрание, които са блестящи експерти в различни области, би трябвало да направят опит и да се консолидират, за да запазят парламентарния живот.

След залеза на ерата “Борисов” лидерът на ДБ Христо Иванов обяви намерение за коренно нова политическа система. Какъв е коментарът ви за тази четвърта политическа система след началото на прехода?

А.Ж. В новото Народно събрание има няколко нови депутати, които са със забележителни качества. И повечето от тях са в състава на парламентарната група на Демократична България. Няма да правя подробен опис, но ще дам пример с избрания за председател на Комисията по финанси Георги Ганев – блестящ експерт по микро и макро икономика, по финанси. С характер и брилянтна честност, с чувство за хумор. Всеки европейски парламент би се радвал да го има в състава си. Ами Атанас Славов, Надежда Йорданова, които утвърждават надеждата за възможностите на едно младо поколение да издигне престижа на парламентаризма в България. И още имена… Чудесен избор е Ива Митева-Рупчева*, специалист по конституционно право, с богат опит в парламентарната администрация, която бе избрана за Председател на Народното събрание. Компетентна, харизматична, очарователна дори с притесненията си на неофит. След около шест месеца би била перфектен Председател. Разбира се има и пълни провали, случайно попаднали в политиката, с пълно отсъствие на харизма и с агресивно-просташки изказ. Така се подхлъзна споменатия от вас председател на ИТН Тошко Йорданов. Чухме от трибуната на Народното събрание крилатото: „После шъ ришим ко шъ прайм…”Чудя се стенографите как са се справили?  А нима Бабикян е възможно да бъде народен представител?! Ами най-великото его с кресливо бъбрив стил Мая Манолова?! Във всички случаи, като разгледаме безпристрастно и представителите от по-младото поколение на старите системни партии, в новото Народно събрание, след утихване на страстите, би могло да се работи перспективно и ползотворно. Допадна ми коментарът на професор по Конституционно право от СУ, който каза, че „когато имаме революционна целесъобразност, се вършат глупости”. Аз имам отдавна огласена теория за „Парламентът като гето”, според която са необходими между три и шест месеца, за да бъдат депутатите докарани до аномия, за да не си спомнят откъде идват, кой ги е изпратил и за какво. Тогава могат да работят заедно, работят за себе си предимно, но дърпат напред и колата на обществото по малко.

За да отговоря съвсем конкретно на вашето питане. Христо Иванов може да помогне не за смяна на политическия модел, защото той е ясен – ние искаме демократично, а не авторитарно или тоталитарно управление. Христо Иванов е в състояние да възстанови с ценните  хора, които има около себе си, истинския парламентаризъм, за да дойде време и да се откажа с радост от моята теория за парламентарното гето.

През лятото на 2020 г. държавният глава искаше предсрочни избори срещу „мафиотизацията на управлението, беззаконието, за възвръщане на основни граждански свободи, методично погазвани в последните години“. Дали е доволен днес от резултата – макар и първа политическа сила след тези избори, ГЕРБ е в изолация?

А.Ж. Вероятно държавният глава е доволен, защото в Народното събрание попаднаха много негови симпатизанти, съмишленици, хора от протестите, на които той беше поддръжник и закрилник. Голяма част от тях обаче, са като листа отбрулени, които нямат представа от политическа дейност и поведение, подобно на него самия. Новата ситуация в Парламента всъщност доближава до Румен Радев лелеяният момент да предложи свой служебен кабинет. Естествено начело с посочен от него генерал или полковник. Да приближи възможността за избори две в едно – новите парламентарни заедно с президентските. Това увеличава шансовете му за втори мандат. На мен ми звучи доста хунтаджийско, а на вас?

В законопроекта за изменение на Изборния кодекс, по инициатива на партия ИТН се предлага процедурите по номиниране и избор на ЦИК и цялостна изборна администрация, както и статутът и правилата на дейността й да бъдат прехвърлени от отговорност на парламента към прерогатив на президента.Това добре ли е?

България е парламентарна република. Изборът на ЦИК и изборната администрация трябва да бъдат прерогатив на Народното събрание. Да се прехвърля контролът, свързан с изборите, в правомощията на Президента, е нещо като преврат или суспендиране на фундаменти от конституцията.

Като обобщение бих казала, че до този момент новите депутати направиха грешка в революционния си ентусиазъм. Неглижираха и обидиха, разбира се още от времето на площадите и протестите, НОЩ. Националният оперативен щаб за борба с корона вируса се състои от високоуважавани лекари, специалисти, които работиха денонощно за нас, за нашето здраве и оцеляване. Направиха го с огромно себеотрицание, с отказ от личен живот и в ущърб на собствените си професионални перспективи. Благодаря им. Депутатите биха могли и за напред трябва да го правят, да проучат преди да омаскаряват личности  като ген.Мутафчийски –  кой е той. Не бил инфекционист, да, но е работил в бежански лагери и във фронтови условия, където се трупа истински опит за това що е опасност от епидемии.

През юни 1999 г. работих на терен с моя екип в много бежански лагери на територията на Албания, Македония, Сърбия, Косово. Проучвахме старателно в българския лагер Радуша, където по това време е командирован и младият (вероятно тогава майор) доктор Мутафчийски. Началник на лагера е полк.Георгиев, заместник началник на военната поликлиника е епидемиологът полк.Великов.  Лагерът беше приютил около 2700 бежанци от Косово. Имаше 480 деца, от които 300 ходеха на училище. Много бременни жени. Лекарите придружаваха от 18 часа до сутринта жените от лагера на прегледи в местната амбулатория. Изключителен ред и хигиена. Дезинфекция и голяма функционираща баня. На една от основните алеи на всеки десетина шатри имаше чешми с течаща вода. За малките деца беше организирана весела надуваема детска градина. Имаше живот и оптимизъм в българския лагер за бежанците косовари и се изключваше каквато и да било възможност за епидемия. Младежите се разхождаха чисти и докарани по основната алея и се забавляваха. Отново в Македония работихме и в бежанския лагер, организиран от Турция. Там може би беше по-подредено, съседите имат голям опит с бежанците. Но някак си приличаше на военен лагер или дори на затвор.  При нас имаше чистота, ред, но и свобода, живот, оптимизъм. Това е един от опитите на ген.Мутафчийски, който ние видяхме с очите си. Те самите, лекарите(вкл. и нашия шеф на НОЩ), подценяваха труда си, но ние, антрополозите, работехме с респонденти в лагера, но и с местното население. Престижът на нашите военни лекари беше толкова висок и прочут, че идваха с коли от километри, за да се помолят за прегледи и интервенции. Старейшините в лагера ни разпитваха как биха могли след време, когато има мир, да идват за специализирани лечения и операции в България при тези „велики лекари”. Ние, либералните демократи благодарим на д-р Мутафчийски, че беше строг с нас и направи в кризата каквото трябваше. Както разбира се, пиетет към докторите Кантарджиев и Кунчев, и на онези безименни специалисти, които събират, четат, смятат, анализират и обобщават за НОЩ.

*Интервюто е дадено на 22 април преди председателя на парламента Ива Митева-Рупчева да откаже минута мълчание за възпоменание на жертвите на арменския геноцид – постъпка осъдена от либералната общественост.  

 

Въпросите зададе Юлиана Методиева

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.