Антонина Желязкова: Мнозинството от македонците не се плашат от албанска експанзия или от превръщането на страната официално в двунационална

 

Госпожо Желязкова, преди време предизвикахте спор заради книгата ви „Македония на кръстопът“, написана съвместно с Петър Емил Митев и Горан Стойковски. Бяхте описали Македония като нова балканска нация, която активно търси аргументи и престижни идентификационни маркери за утвърждаване“, в това число и македонския език, но че  мъчителното раждане на мултиетническа нация-държава ще се превърне по-вероятно в мъчителната агония на неуспешен проект за нация-държава. Пророк ли се оказахте? Какво мислите днес след сблъсъците в парламента в Скопие?

Разбира се, че не съм пророк. Аз съм учен, дългогодишен изследовател на Балканите. Работя по метода на Спешната антропология, на която съм автор. Би следвало да кажа, че се радвам, когато нашите прогнози се сбъдват, но в това няма нищо радостно. Сбъдват се прогнозите на Спешната антропология от преди 20 г. за Босна, както и от преди 17 г.- за Сърбия и за Косово. Съвсем точни бяха краткосрочните прогнози за Турция. Нищо хубаво няма в тях. Това е потвърждение единствено на факта, че сме в състояние да правим краткосрочни и средносрочни прогнози, които се случват за жалост с до 90% вероятност.

Спорът, който възникна преди години около споменатата книга не беше изненада. Трябва да уточня, че критиките не атакуваха моите съавтори П.Е. Митев и Г. Стойковски. Бяха насочени персонално към мен и методологията на изследване.Оспорваха ме учени от по-младото поколение, които много уважавам,харесвам и чета с удоволствие. Те са либерално устроени, каквато съм и аз самата. Разликата е, че те са повече кабинетни изследователи, докато аз работя и градя изследванията си основно на терена и сред хората. Методиката е такава, тя предопределя написаното и изводите, това не е моят възглед, а усещането на респондентите. Поради това не се впуснах в спорове и опровержения.Би било глупаво, неетично и нелогично. На мен самата не винаги ми харесва това, което излиза от терена, но съм длъжна да го опиша обективно, защото с това е полезна нашата наука. Инструментариумът и методиката изискват да се представи гледната точка на мнозинството от хората от цялата етническа, религиозна, социална и образователна структура на обществото, което е обект на изследването и субект на реалния живот. Това е единствената възможност по академичен път да се чуят гласовете на онези,с които политиците, международните фактори и официалните историографии никога не се съобразяват.

Що се отнася до моментната снимка на обществените раздори в Македония, смея да твърдя, че те са плод не на междуетническа криза, а на политическа тъпота на македонските партии. Респондентите македонци твърдят, че никога не са имали по труден живот, че се чувстват ограбени и подложени на терор от собствените си политици. При състоялата се криза, македонците дори не говорят за „албанския фактор”. Те от края на 90-те години и особено след 2001 г. живеят реално в сегрегирано общество – отделни училища или смени в училищата, отделни книжарници, отделни ресторанти, кафенета и дискотеки, отделни пазари и икономически ниши, различни външнополитически приоритети.

През последните 10-15 години македонците са свикнали с интензивните вътрешни миграции, когато се продават недвижими имущества и хората се преселват от запад на изток (или обратно) в Македония.Непрекъснато се спекулира с това, че във фундамента на напреженията от април-май са платформите за федерализация на страната,подхвърлени отвън.Масата от хората не мислят за това, защото живеят вече 15-18 години във фактическо разделение, което не е оформено де юре. Същинският проблем са чудовищната корупция и политическият егоизъм, ограбването, бедността, безработицата, изолацията. Разпиляването на милиони и милиарди за „антикизацията” на македонската нация, вместо да се инвестира в работни места, приватизация, строителство и социални грижи. Нямам усещането, че в тази криза, на която сме свидетели в момента, мнозинството от хората се плашат от албанска експанзия, инвазия,или от превръщането на страната официално в двунационална.За тях всичко това вече се е случило. Биха искали умерени, проевропейски и социални политики, приобщаване към големия свят и най-вече достъп до широкия пазар на труда.

Какви ще бъдат отношения България-Македония в следващите месеци?Актуална ли ще бъде двустранната декларация за добросъседство от 1999 година? От друга страна, ще продължава ли българският естаблишмент да смята за заплаха конституцията на Република Македония според онази нейна част, където се описват  грижите й за правата на македонците  в съседни държави?

Имам надеждата, поне от това, което чувам като официални декларации от нашите новоизбрани политици, че ще бъдат внимателни и умерени по отношение на нашия съсед Македония. Съседката има нужда от силна подкрепа за своята политическа стабилизация, както и за силно рамо, за да продължи нейния път към членство в ЕС. Имаме възможност да лобираме през следващата година, когато ще бъдем домакини и център на разнородни европейски дискусии.

В България има много ясно и точно преброени хора (незначително число), които се определят като македонци.Те имат своите права на малцинство и едва ли е логично България да превръща това в проблем. По-скоро би било смешно институциите да се занимават с тази тема, след като имаме сложната и приоритетна задача с включването на поне 85% от ромските деца в образователната система. Това наистина е не търпяща отлагане задача,която е много сложна за реализиране.

Турция отбелязва особен връх на антидемократичното си развитие.Главният редактор на някогашното издание “Заман”- България  Мехмед Юмер казва,че след референдума в Турция вече няма да има власт, която да балансира президента Ердоган. Как ще се държи България в тази нова ситуация? Може ли да има активна позиция за членството на Турция в ЕС?

На този етап и при този режим в Турция не е възможно да имаме активна позиция за членството на Турция в ЕС. Намирам ситуацията в Турция за извънредно сложна, което разбира се пряко засяга и политическата стабилност в България. Това е съвсем друга тема на разговор и трябва да й се отдели повече време и място. Не и в общ разговор за ситуацията в Македония.

Разбирам аргументите ви.Балканските съседи са пораждащи непрестанно любопитство, тревоги и жажда за информация. Ще ви търся отново с въпроси за Турция.Благодаря за интервюто!

 

 

 

 

 

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).