Антонина Желязкова: Не, на военните! Гласувам за академичната уравновесеност, за разбирателството между всички нас – за проф.Герджиков!  

 

 Един единствен път съм правила агитация, когато носех плакати по селата, през 1990 г., защото бяха подценени от СДС.Мъдреците са казали: „Никога не подценявай човешката глупост”.

 

Аз съм част от тази човешка глупост. Подцених генералите. Те са се учили добре във военните училища, чели са Сун Дзъ и други специалисти по изкуството на войната. Направиха пълзящ преврат. Пречупиха повечето системни и нови протестни партии. Постъпиха модерно, както трябва да се подходи през ХХІ век. Не забраниха партиите, не разтуриха парламента, както се е случило през 30-те години. Резултатът е много добър – ще имаме една партия и смачканите присъдружни отломки на други уплашени партии, това ще е новият парламент. Ще разчитаме на опозицията, дай, Боже.

 

Приятели от чужбина (Европа и САЩ) – Швейцария, Франция, Германия, Америка и дори Австралия ми се присмяха и казаха, „ами не било чак толкова просто, както ни го представяш, защото генералите са учили стратегия и тактика, а ти си седиш на компютъра и ровиш в историята”. Сбърках. Пропуснах, че сме общество в аномия. В страх и объркване.

 

Не разбирам едно, защо генералът непрекъснато нарича ДПС партия на статуквото. Много зависи от времевото разположение. И ДПС, а и Герб, също БСП, дори дефектиралата ни Демократична България са обикновени системни партии. Някой се опита да ги затрие, за да рестартираме неизвестното в пълно безсилие и с еднопартиен режим.

 

Всъщност истината е, че ако има статукво в България, това е на армията. Не мислете, че мразя по принцип или безпринципно военните, нищо подобно. В нашия род има доста кръстове за храброст от различни войни, както и царски офицери.

И в днешния ден имам приятели генерали и полковници, прекрасни хора. Разберете ме правилно. Генералите и полковниците нямат място в политиката! А иначе може да са професионалисти полезни в своята военна сфера на дейност. Един от моите приятели генерали ми написа обиден, „ами Айзенхауер, Де Гол”. Да, могат да бъдат преглътнати в следвоенните години, когато Европа едва оцелява и се нуждае от водачи от подобен тип. Не и в двадесетте години на ХХІ век, когато е времето на цивилните ценности, на интелекта, на научните открития и на перфектните академични знания, които градят просперитета на света.

 

Аз съм олицетворение на човешката наивност, защото позволих на генералите да ме разделят с приятели, стари съмишленици, дори да сме разединени в голямото ми любимо семейство.

Поради възрастта ми, познавам и съм била близка с хора и от двата инициативни комитета. Едните обаче, които, напълно неразбираемо за мен, подкрепят генерала, ми се обаждат, искат ми сметка какво пиша и какво мисля. Това не ми се беше случвало от 70-80-те години на миналия век. С една дума, позволих с наивността си, на ботушите, на униформите с лампази да стъпчат стари и важни приятелства.

 

Темата ваксинирани и антиваксъри ме отдалечи също от много стари приятели. Дори само поради простата причина, че не е възможно да засядаме в кухни и кафенета, както сме свикнали, на разговори и спорове.

 

Скъпи приятели от близо и от далече, винаги сме били заедно в добро и зло. Знам, колко е трудно да съберете воля отново да отидете до урните, да чакате с часове на опашки, а и трудността с машинното гласуване. Направете го, защото са сложни времена и трябва наистина да направим добрия избор за всички нас. Гласувайте за разбирателството, за науката и знанието, за просперитета. Важно е, да кажем Не! на перфидното насилие в политиката.

Аз, Антонина Желязкова,  ще пусна своя глас в неделя на 21 ноември за проф. Герджиков.

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на редакцията на Маргиналия.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Антонина Желязкова

Антонина Желязкова е историк и социален антрополог. Директор на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия.