Антонина Желязкова: Румен Радев постъпи много грозно, неетично, нахално и противоконституционно

Споделете статията:

 

Младите не искат да се цапат с политика, не искат да си зарежат уютните професии и семейства, за да се превърнат в говорители, в лица и водачи

Винаги трябва да имаме предвид, че в демократичните страни, колкото и да е трудно това да се разбере, но полицаите са част от нас, от гражданското общество

Няма причина да се оплакват протестиращите, че са били влачени или удряни с палки или пък, че са попаднали в ареста. Така е, когато се бунтуваш. Понасяш смело, защото предварително си заложил на своята идея.

Протестът все още има някакви шансове да намери нови подходи, да се освободи от натрапниците, да упълномощи  свои лица и водачи. Но едва ли ще се случи, твърде егоистични и аморфни са.

 

 

Госпожо Желязкова, над 50 дни в София имаше протестни разходки от Президентството до Орлов мост,създаде се Орловград, блокираха се кръстовища с палаткови лагери, изпълняваха се пърформанси, рок концерти, екологични “Петъци за бъдеще, деца, майки, млади мъже с колела и кучетата им участваха в протест, който смятаха за свой. Вие от години критикувате липсата на гражданско общество у нас, но ето че то се случи- всички тези хора поискаха оставката на Бойко Борисов и главния прокурор Гешев.  Можеха ли протестите да съборят властта?

Във въпроса се съдържа внушение, че през последните два месеца наблюдаваме прояви на оформено гражданско общество. Не бих се обвързала с подобно твърдение.

Гражданското общество е извънредно сложно детерминиран социален организъм. Непременно трябва да съдържа в себе си и да проявява настойчиво определени качества или поне щрихи на уподобяване. Не говоря само за красивите идеи свобода и смелост на духа, толерантност, етични норми, но за някои задължителни рационални белези, при отсъствието на които се превръща в аморфна маса, с една дума в тълпа (по Льо Бон).

Гражданското общество трябва да има визия и програма за бъдещето, за устройството на обществото след бунта. Идеята да бъде ясно формулирана и да придружава протестните действия, които са заредени съвсем логично с нетърпимост. Трябва ясно да дефинира, че иска промяна, смяна и нов ред. Гражданското общество трябва да умее да изрази и как точно тази промяна би следвало да се извърши и каква следва да е структурата на новия ред.

Гражданското общество задължително излъчва своите „говорители”, лица, които да контактуват, да формулират новата философия, да търсят и да намират пътища и начини, за да представят визията как да живеем по-добре и в същинска демокрация.

Ако се позова на Фукуяма, то първият източник на организационна двусмисленост се състои в това, че целите са често пъти неясни, противоречиви или просто лошо формулирани.

От два месеца разговарям с участници и симпатизанти на протестите от различни поколения. Изслушвам тирадите на нетърпимост, несъгласие, критики, омраза дори. Но никой не съумя да ми каже какво ще направим след това и как. Младите хора, които питам за тези проблеми са образовани, умни и много от тях добре реализирани. Те искат промяна, нещо ново, интелигентно, чисто, демократично и стабилно, но не искат да поемат лична отговорност. Не искат да се цапат с политика, не искат да си зарежат уютните професии и семейства, за да се превърнат в говорители, в лица и водачи. Когато ги иронизирам, че ето, след това минаваме на ново „по-високо” ниво, ще ни управляват Слави Трифонов, Корнелия Нинова, не дай си Боже и някой от „Отровното трио”, отговорът е вдигане на рамене и мрачно сумтене. Това не е гражданско общество.

Затова на младите препоръчвам да помислят и върху един постулат на Бжежински, че етическото деморализиране на обществото, чрез разхлабване на социалното сцепление, би могло за известно време да направи системата по-силна политически…Това ли искат?

Гражданското общество трябва да притежава вътрешни съпротивителни сили, за да не допусне и да се предпази от нечисти вмешателства в бунта си. Макар самото то, поради слабостта си, да е виновно, че допусна от плътта на нашата държава да произлязат крадци и манипулатори като Васил Божков, Цветан Василев, Маргини, ултраси и други подобни уродливи франкенщайни. Много е трудно, но е задължително условие да има ясна разделителна линия между младите хора от уличната съпротива и чудовищата. Иначе нищо не се получава. Това вече го живя нашето поколение, което притежаваше някои основни качества на гражданско общество. Имаше програма и визия, морал, смелост, но не успя да се освободи чрез лустрация или непреклонна изолация от всякакви бивши ченгета, доносници и номенклатури. Затова не успяхме.

Защо младите да повторят грешките ни? Подставени лица на Божков и Василев в новия Парламент? Звучи дори не плашещо, а гнусно.

Преди президентските избори в Беларус изследователи[1] на политическите процеси там намериха аналогия между Беларус и България. Споделяте ли това сравнение? 

Намирам за глупави сравненията между държавите, дори когато се намират в общ регион, както са Балканите или Кавказ или пък Близкия Изток. Когато бях млад учен османист, неизбежно сравнявах балканските държави, защото те се намирах заедно в османската империя, бяха административно организирани като Румелия. И от тогава знам, че всяка страна, всеки регион, град, всяко село дори са различни, защото във фундамента на техните микрообщества, в мировъзрението им са залегнали различни културно исторически факти, икономически параметри, напълно специфична травматична или родова памет. Как да сравняваш Албания и България например, пълен абсурд.

Та за Беларус бих казала, че е смешно да се сравнява с България дори само по един показател – икономическия. Беларус по подобие на Китай разви нещо като „държавно контролирана икономика”, те дори не са опознали елементите на свободната пазарна икономика. А нас ни разтърси из основи.

Като историк напомням, че Беларус е една от най-тежко пострадалите страни по време на Втората световна война и загубват близо една трета от населението си, свидетели са на изтреблението по жесток и мъчителен начин на своите евреи в един отвратителен Холокост. А ние просто бяхме съюзници по същото време…

Питам ви какво общо може да има в манталитетите и културата на Беларус и България? Разбира се православието.

Какво мислите за сблъсъците с полицията на 2 септември?Повече от 60 човека бяха арестувани, а 10 полицаи са ранени, според някои медии*. Влязохме в новините на Евронюз АФП, Франс 24, АРД, „Зюддойче цайтунг”.

Няма лошо, че са ни отразили европейските медии. Подобни неща в различни моменти се случват къде ли не. Нормално е. Нека всички знаят. Това вдъхва сигурност, че има чуваемост по света.

Винаги трябва да имаме предвид, че в демократичните страни, колкото и да е трудно това да се разбере, но полицаите са част от нас, от гражданското общество. Впрочем виждала съм ги как работят в международните мисии в Босна и Косово. Великолепни в това, за да опазят живот и мир, дори да утешат хората в техните страхове.

На 2-ри септември беше мъчително да се гледа как полицаите се опитват да се въздържат от сила, когато срещу тях самите имаше упражнено грубо насилие. В подобен хаос се случва какво ли не.

Няма причина да се оплакват протестиращите, че са били влачени или удряни с палки или пък, че са попаднали в ареста. Така е, когато се бунтуваш. Понасяш смело, защото предварително си заложил на своята идея. Те са герои на бунта, но и полицаите направиха, каквото трябва, за да не пострадат много повече хора от протестиращите. Благодаря им.

Аз съм специалист по спешна антропология в общества в кризисни и военни ситуации. Била съм на бунтове и сблъсъци в Белград, в Прищина, в Скопие, в Тетово, в цяла Босна.

Милошевич гонеше протестиращите с паравоенни отряди с пушки помпи по улиците на Белград и ние с моя изследователски екип бягахме и се криехме заедно с тях. Които хващаха, ги товареха във военни машини, откарваха ги на някъде и се връщаха след дни. Не съм сигурна дали всички от тях се върнаха.

В Косово обръщаха и палеха коли по време на бунта, а нашият контингент от полицаи застанаха с телата си, за да опазят нашия бус и изследователите вътре.

С една дума, мисля, че при нас на 2-ри септември, всичко мина по-скоро меко и спокойно, благодарение на тактически управляваните действия на полицаите.

За мен е доста по-фрапиращо случилото се след това, когато Радев привика онези, които си свършиха работата, за да им иска сметка. Лицето, което даде персонален, но облечен в институционална дреха, тласък на агресията, търсеше сметка. Много грозно, неетично, нахално. И противоконституционно.

Два месеца се взирам в протестите, за да идентифицирам личности, които имат морал и сила, за да поемат някаква отговорност, но няма и няма. А това е мой професионален инстинкт. Когато работиш на „мръсен терен” по време на сблъсъци и протести, търсиш много бързо, за да откроиш евентуалните водачи или говорители, които ще се превърнат в достоверни респонденти, за да се получи точен анализ и приблизителна прогноза.

И може да ме оплювате, но по инстинкт, единствено респект, харесване/доверие у мен събуди едно момче, и той е полицай, Главният секретар на МВР и след справка в интернет научих, че се казва Ивайло Иванов. Браво, човече! И да знаеш, че скъпо ще ми струва това, че те оценявам високо (в семейството, сред приятелите и студентите).

Не се давай на Изтребителя!

Срамно е, че в момента е толкова хилаво политическото представителство в Парламента, че всички се чудят как да оцелеят, вместо да започнат процедура по обвинение срещу президента. Не за да го отстранят, а за да му изтъкнат всички конституционни нарушения, които извърши през последните два месеца. Интересно защо не се самосезира Конституционният съд?

Като дългогодишен анализатор и експерт по проблемите на малцинствата, какво мислите за отказа на ДПС да подкрепи инициативата на ГЕРБ за нова конституция? Премиерът Борисов смята, че с това се доказвало, че „движението на Доган и Пеевски всъщност било опозиционно“…

Това са едни прекрасни моменти за ДПС. Не са толкова глупави, за да си ги прецакват сами. Те печелят в предстоящите избори много добре, особено след като направиха „соломоновското” предложение за оставки и на премиера, и на президента. Какво да се направи, това са реалностите и може да не ги харесваме, но те знаят как се прави политика, разбира се и как се трупат  безнаказано богатства.

Наемате ли се да прогнозирате какво ще стане оттук нататък? Във фоново събитие ли ще се превърне протестът, след като социолозите дават над 60% подкрепа за него, или в сериозен фактор на промяна?

Вече съм вън от играта. Трудно ми е да правя прогнози. Протестът все още има някакви шансове да намери нови подходи, да се освободи от натрапниците, да упълномощи  свои лица и водачи. Но едва ли ще се случи, твърде егоистични и аморфни са.

По-скоро предвиждам отново да изпием горчивата чаша до дъно. Жалки нови избори, все едно кога ще бъдат проведени и дълга след изборна агония, за да се състави ново управление със старите лица и някои нови, които също са стари.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

*Бел. ред. – Данните са към 3 септември

 

 

 

 

[1] https://bnr.bg/post/101322271

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.