Антонина Желязкова: За Истанбулската конвенция, за психологията на тълпата и за Гюстав Льо Бон (1895)

от -
899

Дадох си сметка, затънала в прахоляка на документите, че последователно в продължение на повече от 25 години съм се занимавала заедно с целия екип на нашия институт с джендър активности (извън всичко останало). С една единствена мисъл и цел, да подпомагаме жените и децата в неравностойно положение, за да се спасят от насилието, бедността, неграмотността и за да осигурим чрез сизифовски усилия възможност тези жени и децата им да живеят достойно.

Четете част 9-та от поредицата на Антонина Желязкова „В огледалото за обратно виждане“

 

 

Споровете върху Истанбулската конвенция преминаха границите на нормален спор. Превърнаха словото в нещо скверно. Разпалиха злоба, омраза и реваншизъм. Най-шокираща обаче е неграмотността на обществото и склонността му да се впише безпрепятствено и буквално в авторитетно очертаната конструкция на Льо Бон. Незабавно се заех да препрочета Психология на тълпата и да я напомня на всички, защото определено се вместваме в категориите и дефинициите на Льо Бон от 1895 г.

 

istanbulska

Снимка: Протест в защита на Истанбулската конвенция. Сред протестиращите е Георги Богданов от Националната мрежа за децата /последният вдясно/

 

„При тълпата всяко чувство и действие са заразителни…Ще се спра на внушаемостта, от която горепосочената заразителност е всъщност само следствие…И така, заличаване на съзнаваната индивидуалност, превъзходство на несъзнаваната самоличност, насочване в една посока на чувствата и представите чрез внушение и увличане, склонност към незабавно превръщане в действие на внушените идеи – такива са основните признаци на индивида като част от тълпата… Само защото принадлежи на тълпата, човекът слиза с няколко стъпала по стълбата на цивилизацията.”[1]

 

„Създаването на така свободно разпространяващите се сред тълпите легенди е резултат не само на пълна доверчивост, но и на страхотните изопачавания на събитията във въображението на събрани на едно място индивиди. Най-обикновено събитие веднага се изкривява, щом се пречупи през погледа на тълпата…”[2]

 

Когато илюстрира спецификите на изборните тълпи, Льо Бон подчертава въздействието на думите и формулите, в чието могъщо господство не се съмнява. Напомня с пример за кървавата Испанска революция през 1873 г., която „се осъществи благодарение на една от онези вълшебни думи със сложен смисъл, които всеки може да тълкува според собствената си надежда.”

 

И така, тогава в Испания радикалите се досетили, че една унитарна република означава монархия с друго лице и, за да им угодят, Кортесите гласуват единодушно за федерална република, без нито един от гласувалите да може да каже за какво става дума. „Ала всички бяха очаровани от формулировката и тя ги довеждаше до полуда и опиянение…Републиканец, чийто противник не му признаваше званието „федералист”, се засягаше като от смъртна обида. Хората по улиците се поздравяваха с думите: „Здравей и да живее федералната република!”…Какво толкова беше „федерална република”?…”[3]

 

Льо Бон детайлно анализира непосредствените фактори за схващанията на тълпата, но ето какво казва за думите, образите и изразите в параграф 1 на втора глава: „При изследването на въображението на тълпите видяхме, че те се впечатляват най-вече от образи. Ако не разполагаме винаги с тези образи, то възможно е да ги предизвикаме чрез умелото използване на думите и изразите. Майсторски овладени, те наистина притежават загадъчната мощ, приписана им от едновремешните последователи на магията. Те събуждат най-страховити бури в душата на множествата и пак те знаят как да ги усмирят. Би могло да се издигне пирамида, по-висока от тази на стария Хеопс, само от костите на жертвите, които е взела мощта на думите и изразите.”[4]

 

От няколко години подреждам личния и служебния си архив и го предавам бавно и на части в Централния архив на БАН. Остават още стотина обемисти папки и ще приключа, а след неговото подреждане и опис ще е възможно да се ползва от всички, които проявяват интерес в  читалнята на архива на БАН.

 

Прегледът на документите обаче, ми напомни обезсърчително за много усилия, които по обективни и субективни причини, понякога геостратегически или вътрешно политически, са се проваляли или са постигали единствено ефимерен ефект.

Така или иначе си дадох сметка, затънала в прахоляка на документите, че последователно в продължение на повече от 25 години съм се занимавала заедно с целия екип на нашия институт с джендър активности (извън всичко останало). С една единствена мисъл и цел, да подпомагаме жените и децата в неравностойно положение, за да се спасят от насилието, бедността, неграмотността и за да осигурим чрез сизифовски усилия възможност тези жени и децата им да живеят достойно.

 

Затова си струва буквално да ви приложа едно писмо от ноември 1995 г., когато търся помощ от чуждестранна баронеса за жените в едно село, тъй като тя ме е издирила, за да предложи съучастието си за джендър дейности сред малцинствата.

 

„Уважаема г-жо Z.,

 

Напоследък се опитваме да подкрепим жените ромки да създават свои женски организации, за да решават сами някои сложни проблеми, свързани с безработицата, майчинството и грижата за децата.

Една от най-новите организации на жените е в с. Долни Цибър на река Дунав. Селото е изцяло населено с роми и безработицата е много висока – надхвърля 90%.

Жените учредиха своя клуб и в момента очакват регистрация от съда. Най-напред ще се заемат с ушиването на дрехи за децата – платът ще бъде закупен с помощта на Посолството на Холандия, а нашият Център ще им дари три много стари шевни машини.

 

Големият проблем са родилките в селото, които обикновено са 50 на брой годишно. Тъй като са безработни, след раждане те получават месечна помощ едва 300 лв.[5], което означава пълна мизерия.

 

Поради окаяното състояние на родилното отделение в близкия град, всяка родилка е длъжна да закупи необходимите консумативи за обслужването й от лекарския екип: медицински ръкавици, йод, спирт, дамски превръзки, пелени – на стойност около 1000 лв. Семействата нямат какво да предложат на децата си за храна, а още по-малко да осигурят престоя си в болницата.

Женското дружество в селото би искало да закупува и да предоставя на родилките тези необходими медикаменти и материали, които годишно не биха надхвърлили един минимум от 100 хиляди лева.

Те биха искали също така след раждането да осигурят на младите майки възможността да извършват някакъв надомен труд срещу възнаграждение равно на някакъв жизнен минимум. Например да шият чували за селското стопанство, ръкавици за груб труд и прочие. Общата сума за този минимум за една година за около 50 жени е около 600 хил. лв.

Женското дружество има и много други идеи, но нуждите на жените родилки са най-спешни. Срокът, за да бъдат подпомогнати за сега е 1 година – 12 месеца и изчислено в щатски долари възлиза на 10 000 Щ.Д.

 

Нямам представа дали това е възможно да се постигне с Ваша помощ и с подкрепата на институциите, които Вие търсите. Положението в селото обаче е тежко и аз във всички случаи трябва да намеря тези и още много средства.

 

Благодаря Ви, че се опитвате да помогнете. Хората в с. Долни Цибър са великолепни – те не искат помощи и подаяния, те искат работа!

 

Искрено Ваша,

Антонина Желязкова

23.11.1995

 

Жените от с. Долни Цибър нямаха достъп до здравна помощ тогава, а вероятно нямат и сега. С помощта на швейцарската фондация Солон, на Холандското посолство, на персонални спомоществователи като баронеса Z. на българи от старата емиграция в Европа, осигурявахме доброволния труд на лекари гинеколози, мобилна кола за прегледи веднъж месечно, както и стипендии за децата на бедните жени, за да продължават образованието си в средните и висшите училища. Щастлива съм, че имаме принос в това с.Долни Цибър да се нарича днес „ромският Кеймбридж”. Нищо, че набирахме средствата за тях като се позовавахме на крайно необходимите джендър дейности и политики.

 

Близо двадесет години по-късно през 2013 г. изпълнихме джендър проект, финансиран от Европейската комисия, с партньорството на организации и женски асоциации от Италия, Испания и Румъния. Теренният анализ, с последвалия наръчник (за оцеляване) за жени, страдащи от домашно насилие, беше под името „Жените и насилието в интимното партньорство в ромската общност”, където се оказа всъщност, че особено тежко пострадали в подобни семейства са децата.

 

Тъй като предстои гласуването на Конвенцията за защита на жените и децата от насилие (Истанбулска конвенция) в Парламента, няма как да не приключа отново с дефиницията на Льо Бон, посветена на парламентарните събрания: „Парламентарните събрания представляват хетерогенни неанонимни тълпи…В парламентарните събрания отново откриваме общите признаци на тълпите: простота на идеите, раздразнимост, поддаване на внушения, преувеличени чувства, определящо влияние на водачите…”

 

Ученият илюстрира най-яркият вид ограниченост на Националните събрания, който бил постигнат от Якобинците: „ …Без изключение догматици и логици, с мозъци претоварени от смътни общи понятия, тяхна грижа били строгите принципи, без мисъл за събитията…Въобразявали си с помощта на няколко догми да преправят едно общество и да сведат една изтънчена цивилизация до прекалено ранен стадий на социалното развитие…”[6]

Снимка: Протест срещу Истанбулската конвенция

 

[1] Гюстав Льо Бон. Психология на тълпите, Жарава, София, 2002, с.21-22, (Gustav Le Bon. Phychologie des foules, Presses Universitaite de France, 1895|

[2] Пак там, с.21-22

[3] Пак там, с.28

[4] Пак там, с.75

[5] Тук и по нататък в писмото става дума за лева преди обмяната.

[6] Гюстав Льо Бон. Пак там, с.138-139