Асен Александров: Хибридното обучение е невероятно трудно и скъпо, не можем да си го позволим

Господин Александров, министърът на образованието обяви, че както всички страни в Европа, така и в България ще бъде стартирана присъствено учебната година. Какви са рисковете в контекста на опасността от зараза с Ковид-19 за учениците както от София, така и от страната?

Асен Александров: Очаква се тази пандемия да продължи още 2 -2. 5 години, така че ние трябва да избираме или едно загубено за образованието поколение, или да се опитаме с начина на обучение, с мерките които ще предприемем, да живеем нормално с тази пандемия. Рисковете са различни на различни места. Например, има цели населени място без нито един човек с положителна проба! Като цяло в грачетата и средно големите градове няма такива рискове за заразяване с Ковид-19 каквито са например в София, Пловдив, Варна, Русе. В тези места освен това няма и големи групи при пътуване в градски транспорт.

Какви бяха наблюденията ви за онлайн обучението по време на карантината?

Смятам, че по един или друг начин училищата се справиха добре. Проблем имаше в някои училища с по-бедни семейства. Там самите ученици нямаха необходимите средства – таблети, компютри. Някои учители имаха собствени устройства, другаде получиха помощи от други места. По мои сведения, някъде около 10-15% имаха проблеми. Но и те се справяха, благодарение на медиаторите. Те са разнасяли материали със заданието за деня и учениците са получавали съответно обратната връзка.Това е по-различен начин, подходящ за тази среда. Но при всички положения, въпросът не е дали ще има дистанционно обучение, а в каква честота ще бъде! Никой не се съмнява, че през януари – февруари ще има грипна ваканция и тогава вероятно – вероятно ще се мине на дистанционно обучение. Дай Боже да са по-малко, но твърдо сме убедени,че 20-30% вече ще се справят по-добре! Защото вече както учителите, така и учениците придобиха опит! Сутринта(на 17 август -б.а.)чух министърът на образованието да казва за 170 млн. лева отпуснати за осигуряване на дигитални устройства за учители и ученици. Разбира се, важното е в бързото усвояване, но в рамките на месец-два-три, мисля, че и в това отношение ще се подобрят нещата!

Асен Александров е математик, директор на 51 училище „Елисавета Багряна, председател е на Сдружението на Директорите в Системата на Средното Образование в Република България

Родители ни пишат, че не са наясно, как е организиран процесът? Какво ще стане с училища, в които няма условия за задължителните мерки – маски, спазване на дистанция? Бихте ли дали детайли?

Много е трудно да знаем какво ще стане след 4-5 месеца. Ако някой го прогнозира с абсолютна точност, би трябвало да го номинираме  за следващия министър на образованието! Никой не знае какво ще стане не след 5 , но и след 2 месеца! Но засега знаем,че на 15 септември всички деца започват присъствено. Стремежът на всички училища ще бъде самите ученици, самите паралелки да бъдат дистанцирани една от друга. По възможност да не се виждат – нито на двора, нито в столовата, в коридора. Междучасието и почивките ще бъдат организирани така че, ако някое дете даде положителна проба, да бъде изолирана само тази паралелка, а не целия етаж или цялото училище. Например, 51-во училище, където сме на две смени, ще направим така, все едно са четири училища! В първа смяна , на първия и втория етаж ще бъдат първи и втори клас. На третия и четвъртия етаж ще бъдат 5 и 6 клас. Следобяд ще бъдат 3 и 4 клас, след това – гимназистите. Във всички училища ще се стараят да няма допирни точки. В различни части ще разпределяме децата. Например, в училищния двор ще почиват в различни пространства.  Храната, която е безплатна, ще бъде кетъринг, ще им се доставя в класните стаи. Тоест, това сепариране, което ще им осигурим ще гарантира, да не се допуска цяло училище, или цял град, или цялата държава, да бъде в непрекъсното дистанционно обучение. Това обучение е доста трудно за децата, а освен това не е толкова ефективно, разбира се! Ще се направи протокол, по няколко пъти на ден трябва да се чистят повърхностите в класната стая, предметите, които пипат, коридорите, тоалетните.Учениците трябва да носят маски в междучасието когато се движат по коридорите. Всичко възможно ще направим, за да ги предпазим от заразата! Повечето директори предвиждаме да влезем в тесен контакт с родителите, за да можем заедно да измислим мерки! Днес например, се срещнах с една родителка на дете от трети клас, която е лекарка. Тя обеща всяка седмица да ни осигурява дезинфектант, ще даде на класа лампа, която се пуска вечер за трийсет минути, за да се почисти въздуха. Тоест, с родителите ще бъдем в тесен контакт и при дезинфекция и при спазване на другите мерки. Това, което разчитаме и при другите родители включва и още нещо – създаване на нагласи. Ако вкъщи се говори, „абе няма такова нещо, няма никакъв Ковид-19, то е просто грип, световна конспирация“ и подобни, много трудно ще накараме детето да носи маска. Те ще се правят,че са я загубили, или нещо друго!Много е важна подкрепата от къщи! Дори родителите да не мислят, че няма пандемия, да ни оказват съдействие! Иначе няма да можем да се оправим сами!

Как ще предпазите децата с по-неукрепнала имунна система и по-застрашени от заразата с вируса? Просветният министър спомена за списък със заболявания, които дават основания за отсъствие. Кои са те? Ще има ли семейството свобода да не изпращат децата си и да продължат онлайн ако децата им са с по-крехко здраве?

Министър Вълчев има изработен списък със заболявания, още се доуточнява. Защото, едни бяха досега здравните причини, сега са други. Диабет, белодробни заболявания, сърдечни заболявания са включени. Но често казано, никой личен лекар, който вижда,че детето е с крехко здраве, няма как да не даде бележка! В такива случаи има различни решения. До един месец те имат право на неизвинени отсъствия, при което училището ще окаже съдействие детето да навакса. Другата форма – ако са много болни – минават на самостоятелно обучение и се явяват после на изпити. Някои родители си представят, че може навсякъде да се организира хибридно обучение . Аз също съм се изказвал по темата: това обучение е невероятно трудно и скъпо по редица причини. В страната има само 20-30 училища, които могат да го осигурят. И в Западна Европа не повече от 10% имат такава база. Представете си, че всяка класна стая трябва да бъде като едно телевизионно студио! Едно е камерата на домашния ти компютър, но учителят трябва да преподава на децата. Той като преподава, пише на дъската, движи се, трябва да следи дали те спазват дисциплината, да проветри класната стая, да ги нахрани, да им разкаже учебния материал. И едновременно дистанционно да преподава! А самото то е много скъпо! Днес получих оферта и се убедих колко е скъпо. Защото това означава във всяка класна стая да има компютър, заедно с камера и микрофон, за да се осъществи стрийминг. При това камерата да е с обхват, примерно 8-9 метра. Само микрофонът струва 80 лв. Камерата е около 140-150 лв. Стриймингът излиза около 1000 мегабита в секунда. При това трябват определени камери, които да се монтират на определено място – на тавана, а също така трябват и кабели. Много скъпо е!  Освен това трябва да има много добре изградена Wi-Fi мрежа, за да може 30-40 стаи както е при мен, да излъчват едновременно стрийминг! Твърдя, че и в 5 звезден хотел няма такъв интернет!А в училище трябва да е в пъти по-добър. Днес имаше при мен специалист от една от най-мощните фирми за интернет и ми даде последните параметри, много е скъпо и трудно! При нас ( 51 -во училище – б.а)е по-лесно, защото училището ни е специализирано в информационни технологии.  Освен това, учителят трябва да обгрижва на живо едните деца сутрин, а следобяд да е онлайн! Няма как да стане! Някъде четох,че в Италия са наели  50 хиляди учители, а ние нямаме учители и за редовното, присъственото обучение!

Вие сте не само математик, ръководител на едни от първите компютърни кабинети в българското училище, но и директор, известен с иновациите в образованието. Не се ли опасявате за „тъмните“ страни на интернет -обучението?

Аз съм специалист по темата, така е. Трябва с родителите много внимателно да говорим как трябва да се работи с интернет, къде трябва ученикът да влиза. Направили сме правила за семейството, според които бащата и майката сами трябва да се ориентират и да им обръщат внимание за признаците дали децата им използват интернета по правилния начин. Това е една от големите  ни грижи. Искам да обърна внимание и върху факта обаче,че дистанционното обучение може да се окаже  преимущество! Защото ще е накарал децата да използват интернета за полезни цели! А не само за развлечение. Много малко от учениците са търсили по собствена воля например, демонстрацията на химични процеси. Но когато учителят им каже, ето, вижте го – може да го види онлайн! Интернетът може да им даде данни повече отколкото скучния, сив учебник!

Няколко пъти споменавате ролята на родителя като ваш партньор. Но, господин Александров, има родители, които не са достатъчно образовани, не знаят как да помагат на децата си в един усложнен онлайн свят!

Да, неграмотните родители са факт. Много е важна връзката между отношението на родителя към образованието и резултатите на детето. Не и въпрос до средствата. Има много бедни хора, които са с респект към образованието. В такива семейства  родителите помагат за ученето на децата и нещата се получават. Но бих препоръчал в такива училища в малки градчета, където хората са по-бедни, с нисък образователен ценз, там децата да учат колкото се може повече присъствено! Например(изключвам София, тя е коренно различна) в повечето училища 70-80% децата са по-малко, отколкото може да поеме сградата. В такова училище учителката на ІY клас може да вземе децата от първите десет номера, другите от следващите номера, да отиде в едната класна стая, после в другата –  трябва да опита. Да търсят всички възможности, имат читалища, могат да ходят на открито, каквито възможности ние в големите градове нямаме. А иначе държавата обмисля да създаде нещо като фонд за дигитални устройства. Нещо като библиотека. Да има 50 таблета и на библиотечен принцип да се раздават на децата, които не могат да си го позволят. В гимназиален етап, аз насърчавам нашите ученици, да си купят едно прилично устройство за 700-800 лв. и да не си купуват учебници, защото издателствата си качиха електронно учебниците. По-добре е да се стремим да използваме електронните ресурси и да станат по джоба на всички. Министър Вълчев каза, че до 2027 година всички учебни ресурси да бъдат електронни и всеки ученик да има достъп до тях! Разговарям с колеги от цял свят, в тази ситуация трябва да подтикваме всичките – и учители и родители – към повече емпатия! Не можем да се справим иначе.

Говорите за обмен на опит с други учители. Какво още научихте?

Имаше наскоро във фейсбук нещо като сесия с интернет специалисти и учители. Един колега от „Заедно в час“ сподели, че ако има бомбардировки, шансът да те уцелят е точно толкова, колкото да те хване Ковид-19! Обаче, въпреки всичко когато има бомбардировки, хората са слизали в бомбоубежището! Там не е толкова хубаво колкото в къщи, както и самото дистанционно обучение не е толкова уютно. Но можем да се стремим поне да го направим уютно! Да осигурим вентилация, да се запасим с храна, да го украсим…Така че, дистанционно или присъствено, ние се стремим да намалим щетата!

Експерти твърдят, че увеличаващият се дял на неграмотните и функционално неграмотните хора е пряко следствие от все по-лошото качество на образованието, а съществен принос за това има системата “парите следват ученика/студента”. Не създадоха ли учебните заведения  погрешни стимули да приемат и дипломират по-голям брой учащи, без след това да се следи какъв е ефектът от това?

Преди реформата от 2008-ма година „парите следват ученика“ системата беше „парите следват класа“. Сега се дават пари за 1000 ученика, тогава се даваха за 50 класа. Също имахме минимум и максимум ученици. Ако класът е от 20 души, а някой ученик се разболее, или смени града, той става с 19 ученици и трябва да се разформирова целия клас! Така се губят парите не за едно дете, а 20 пъти повече – губи целия клас!. От тази гледна точка не е кой знае колко различно. Трябва да има някаква формула, по която да вървят парите. Ако няма така формула, парите ще се дават на брой учители. Но тогава, естественият стремеж на всяко училище класовете му да са колкото може по-малки, защото много по-лесно е да преподаваш на 5 ученика, отколкото на 25! Ако всичките намалим децата (абсолютно естествен стремеж), всички ще минем на минимума. Това означава, че паралелките ще се увеличат примерно с 20-30% и така ще трябва да се изразходват нови ресурси, за да се обезпечават по-малките паралелки. Така че, няма абсолютно справедлива формула!Така е в повечето страни – Италия, САЩ, почти навсякъде е така. Има една средна пълняемост на ученици-25-26, това определя. В България даже средната пълняемост на учениците на национално ниво е малко по-малко е средната за Европа.  Има и такъв момент. Учителите казват „калпавите ученици ще ги отстраним, за да имаме по-малко в клас. Но къде ше отидат тези деца? Кой ще се грижи за тях? В изправителни домове ли ще ги изпращаме! За родителите това е големият проблем – калпавите ученици, но кой да се грижи за тях!

 

Въпросите зададе Юлиана Методиева

17 август

 

Още по темата тук  тук и тук и тук и тук

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.