Асколд Куров:  Съвременните репресии в Русия нямат логика

от -
121
Олег Сенцов

Асколд Куров е 43-годишен руски режисьор документалист , създател на документалния филм  „Делото“  за политическия затворник и противник на президента Путин Олег Сенцов – украински режисьор и сценарист, лауреат тази година на наградата на Европейския парламент „Сахаров“ за свобода на мисълта. Той е осъден през 2015 година на 20 години затвор, които излежава в колония в Сибир, с обвинение за тероризъм, след като се обявява срещу анексирането на Крим от Русия. Филмът „делото“ е представен на редица международни кинофестивали.

Интервюто на Светлана Тарашоева с Асколд Куров , направено по време на връчването на наградата „Сахаров“ на близките на Сенцов в Страсбург.

 

 

 В памет на Емил Коен, автор на многобройни материали за Олег Сенцов

Имахте ли някакви проблеми , когато правихте документалния си филм за Олег Сенцов и след това в Русия?

Работата е в това, че аз не знаех, може ли да имам проблеми или не. Но технологически беше много трудно снимането, защото това беше дело срещу ФСБ –федералната служба за сигурност и героите на филма бяха следени, телефоните на адвоката на Олег Сенцов и на сестра му се подслушваха. И никой не знаеше , какви могат да са последствията, но накрая филмът беше показан на Берлинския кинофестивал и на други фестивали по света, в това число и в Русия. Аз смятам, че у нас просто искаха да го покажат, за да се види наказателното дело срещу Сенцов.

Какви са темите, върху които работите и които ви вълнуват?

Различни са в зависимост от времето, защото киното според мен е свързано именно с времето, в което се прави. За мен е важно да отговоря на съвременните въпроси, отговорите на които аз самият не знам. Когато започнах да снимам филма за Олег Сенцов ме вълнуваше най-много неговата съдба. Преди това бях направил филма си „Деца 404“, посветен на подрастващите в Русия. Тогава тази тема ме вълнуваше и за мен беше важно да я изясня за себе си. Преди това заснех филм, посветен на политическите протести преди путиновите избори в Русия, а още по –рано – филм , разказващ за живота на музея на Ленин в Подмосковието. За мен тогава това беше важна тема. Аз съм роден и израснал в Съветския съюз , в Узбекистан, сега живея в Москва. Затова тогава ме вълнуваше въпросът за прехода, за смяната на епохите, който не се е случил. Различни теми. Всъщност аз не исках да снимам филми на политически теми, а на остросоциални. Но така се получи. Това не е специален или замислен предварително избор.

 

А в Русия няма ли особено отношение заради тези теми към вас?

Не, аз не мисля, че съм режисьор от чак такава величина. Моите филми имат ограничена аудитория. Разбира се, при този режим те няма  да бъдат показвани по централната телевизия, затова мисля не са ме набелязали още властите.Може би просто не е дошъл редът ми. Всичко е непредсказуемо и неразбираемо, няма никаква логика в тези репресии.

Как се отнася руската интелигенция, вашите приятели, колеги към това, което се случва в Русия?

Различно е отношението. Има статистика според която 87 процента поддържат политиката на действащата власт и само 13 на сто не я поддържат. Аз не знам в тези 13 процента всички ли са хора , които причисляваме към интелигенцията или това не е задължително условие, защото аз знам че има образовани и интелигентни хора , които поддръжат тази власт и затова ми се страува, че това отношение не зависи мнотго от образованието, социалния статут и т.н.

Ето примерът с Олег Сенцов – човек роден в Кримско селце, майка му е била възпитателка в детската градина, той е учил в селското училище, но просто много обичал да чете, да гледа филми и по-късно започва да пише и да снима сам филми. Той няма специално кинообразование, учи се сам , има икономическо образование.Той стига сам до всичко свързано с литературата и киното. Иначе добре познава киното. Ние скоро се срещахме с него и разговаряхме 4 часа за киното, което сега се снима и за киното изобщо – това което той вижда или би искал да види.Той разказваше за своя изминат път в киното, сподели с мен опита си. Не му е било лесно, никой не го признавал в началото. Неговият дебютен филм „Гамер“, в който той влага всичките си средства , събрани от приятели, които се съгласили да работят с него и никой не вярвал, че филмът ще се получи. Много дълго професионалистите не го приемат, не го канят по фестивали. Но той продължава да вярва и упорито да търси аудитория и накрая премиерата на филма му се състои на големия кинофестивал в Ротердам и след това чак го приемат в Украина и в Русия. „Гамер“ е филм за подрастващите геймъри, които са увлечени по компютърните игри, за техният свят и реалността им. За търсенето на младия човек в себе си и в живота. След този филм Сенцов има много сценарии, част от които са написани и в затвора.

Аз четох някои негови сценарии написани още докато е на свобода и мисля че си личи как той израства със всеки свой нов сценарий. И аз мога да кажа, че Олег Сенцов независимо че има само един реализиран филм на практика , е един от най-интересните и самобитни режисьори в Украина. Той не пожела да ми разкаже сценариите си писани в затвора. Казва че всичко ще излезе заедно с него на свобода.

А вие как виждате работата си за в бъдеще?

Много често ме питат дали възнамерявам да снимам продължение на филма за Олег Сенцов. Аз съм разказал всичко , което съм могъл досега. Не знам как да се върна към това. Но тази есен  аз отново започнах да снимам филм за Сенцов , но детайлите не мога да разкажа. Ето, аз съм с камера и продължавам да снимам и сега.