Атаките срещу ваксините имат в много голяма степен чувството на горчивина и на социална самотност

Споделете статията:

Две прасенца си говорят.

“Чу ли,че по Коледа щели да ни колят”, казало едното. 

Другото прасенце завъртяло презрително опашка:

” Ох, боже, как може да вярваш в слухове”!

 

Господин Петров, защо хората вярват в конспиративните теории и защо популярни журналисти ги разпространяват?

Румен Петров: Популярни журналисти разпространяват подобни конспиративни теории защото знаят, че хората вярват в това! По този начин те привличат вниманието за себе си. Ако си представим, че популярните журналисти са онези, които работят за – да го  наречем – истината и разбирането на процесите в обществото, можем да кажем,че те злоупотребяват с ролята си на хора, които търсят и помагат на другите хора да разбират обстоятелствата,  в които живеят. Журналистите, които разпространяват конспиративни теории е много възможно да вярват доста по-малко, ако вярват изобщо в тях

Защо хората вярват? По този въпрос социалната психология се е произнесла отдавна, още откогато я има – през 19 век.  Конспиративните теории са “обяснение” за  събитие или феномени на хора, които са спирали да вярват във фактите и науката. В един момент вярата в тях се оказва много свързана с вярата изобщо. Вярата е необходимостта да вярваме в неща, без да имаме доказателства за съществуването им.

В историята на конспиративните теории се  включват не само обяснения за политическите и социални събития. На дневен ред е произходът на коронавируса. Какви хора са по-склонни да се подават на теориите за лабораторен произход на вируса?

Р.П: Ваксинацията срещу коронавируса е едно предизвикателство през атмосферата на отхвърляне, която лесно се настанява в тревожни времена. Ваксинирането символизира за много хора някакъв тип приемане на социална норма, която предполага общуване с други хора, на съюз и заедност. Много хора имаме проблеми с усещането и с преживяването да сме свързани заедно! В тази връзка, ваксинирането е жест, който предполага, че аз с този жест ставам съ-отговорен с другите за някакъв тип благополучие. Атаките срещу ваксините имат в много голяма степен чувство на горчивина и на социална самотност! Дали тази самотност е самотността във виртуалните мрежи, дали е самотността по отношение на друга социална ситуация, но е възможно социалната изолация, която преживяваме по повод пандемията да се увеличава, да се потенцира от социални изолации, които вече имаме в своето битие! Например, социалните изолации, за които социалните мрежи са толкова добре, като втори утежняващ фактор.

Друг  утежняващ фактор може да бъде в различна степен загубата на връзка в различна степен и съответно в известен смисъл по-широката социална среда когато се чувстваме например, не на място.Всички сме забелязали феномена, в който примерно /аз често стоя във фейсбук и съм забелязал/ склонността на сънародниците ни да изразяват крайни мнения. По-висока, когато се оказва, че тези „събеседници“са емигрантите ни в чужбина. Емигрантската ситуация е много трудна, тя е голямо изпитание. И по особен начин един фейсбук например, или социалните мрежи като цяло, затрудняват „срастването“, адаптирането към новата среда. Поддържат раната на откъсването по-отворена! Колкото от една страна да изглежда, че лекуват раните когато отидат някъде „извън вкъщи“ и в социалната мрежа си поддържам връзки със средата, която съм напуснал, тези връзки са виртуални.  А връзките не са виртуални, те са реални и самотата е самота – на новопристигналия, на туриста ли да го наречем, на емигранта, на откъснатия от средата си човек. И по един привидно парадоксален начин, опитът да поддържаме една идентичност чрез общуване във виртуална среда само, може да затрудни, да забави, нашето адаптиране, врастване, в нова среда. Буквално като растение – измъкнато от една саксия и посадено в друга – изисква се време! Този шок не се преживява лесно. Когато имаме много такива откъсвания и отчуждение, тогава се увеличава склонността да вярваме, да имаме нужда от вяра, да имаме такива обяснения, които дават логика, образ!Много е важно да имаме образ на усещането, че нямаме достатъчно добър контрол върху събитията, които ни заобикалят. Той може да е когнитивен контрол, може да не можем да ги разберем, докато теориите са инструменти за ума, за да може да разбира нещата! Конспиративните теории са, разбира се, лесен, достъпен и затова толкова привлекателен инструмент, който създава причинно-следствени връзки. Както нашите умове имат нужда от тела, по същия начин нашите умове имат нужда и от причинно-следствена връзка! Затова сме склонни да пораждаме подобни връзки, за които е -важно, че “така говорят хората” отколкото, че са смислени. Те носят разбиране, което да информира нашето поведение и справяне със ситуацията.

Учени казват, че обикновено тези хора със силна вяра в конспирации имат недоверие в авторитета, по-ниско самочувствие, ниски нива на междуличностно доверие и се чувстват, че те са „героите“ в историята, докато тези, които заговорничат срещу тях са „врагът”. Така ли е?

Да, до голяма степен. Много важно е да отбележим и  структурните характеристики.Например, по- бедни хора, или по-богати хора имат вяра в теории на конспирацията! Джеф Безос ли вярва? Или Илън Мъск? Или хората, които са под тях вярват в тези теории? Барон Ротшилд ли вярва в теориите на конспирацията? Или –  барон Ротшилд, Мъск, Хенри Кисинджър или когото още се сетите, са обекти на теориите на конспирацията?Или хората които сме от по-ниските слоеве в обществото? Не говоря за най-ниските слоеве. Всъщност, много често теориите на конспирацията не ангажират най-най бедните, а ангажират хора, които са много по-близо до средата. Средната класа е готова да създава и поддържа такива теориии, отколкото най-висшата класа, или  – пролетариата, в класическия смисъл на думата. Ромите в България са по-малко склонни да вярват в конспиративните теории, отколкото средната класа на обикновени, каквото и да означава това.

Къде разполагате страхът от ваксината срещу Ковид-19?

Р.П. В историята на ваксините досега не сме имали опит да се създадат така много бързо. Адаптирането към това чудо, мисля че не си даваме сметка и малко се  коментира колко бързо се създават вече ваксини, особено тази – за Ковид-19. За всички досега големи епидемии са минавали много поколения преди да се създаде от човек преграда пред болестта, без тази преграда да е физическа. Тоест, много време минава, за да живеем с прокажените, а не да ги изолираме. Казвам „проказа“, като символ на социалната дистанция като единствено средство. Това е културово изпитание, веднъж, но си струва да го отбележим. Нашето поколение е първото, което в течение на няколко години преживява болестта и ваксината срещу нея в едно! Това е шок, с който трябва да се справим. В конспиративните теории се влага идеята за „новите роби“, които ваксината щяла да създаде./виж/. Да прибавим за тази хипотеза и новият фактор за отчуждение и несигурност на /това е дума, с която икономистите напоследък си служат/ -на „прекариата“. Това са хора, които са доста бедни и доста несвързани със средата. Те са временните работници и това стана масово явление. Например, по времето на социализма бяхме почти свикнали с тежките катастрофи, които преживявахме, или трагични инциденти с турските гастарбайтери по дългите пътища. Винаги сме го обяснявал със заспиване.Много рядко сме го обяснявали с дезориентация поради  този преход между две култури и две роли, които човек преживява по пътя между германската фабрика и турското село, в което се прибират за известно време.

Възможността за лесно споделяне и разпространение на информация по интернет е повишила вярата в някои теории на конспирацията. Може ли да се противодейства на това?

Р.П: Твърдо да! Много силен фактор е интернет. И то не за разпространяването, а за генерирането на такива теории! Нашите умове са много уязвими срещу телесната самота, която виртуалното общуване непрекъснато поражда. Ние сме сами пред компютрите си и тази самота е телесна, нищо че умът ни се заблуждава, че не е сам. Самотата е на първо място телесна. Липсата на докосване, за което е създадено тялото и мозъка ни, е много сериозен източник на несигурност и напрежение. Тази интернетна, компютърна самота е в причинно-следствена връзка е преди способността на интернет да поражда и разпространява повод за самотност. Това е един елемент на виртуалната среда ,към която далеч не сме се адаптирали! То е едно голямо предизвикателство пред адаптивните възможности на човека като социално животно. Ние сме преди всичко животни, биологични организми. А за противодействието на интернет лудостта – конспиративните теории, смятам че възможностите са ограничени. Не че всичко, което правим не е ограничено, но интернет сам носи противоречието си. Чрез интернет ще постигнем по-малки резултати. Ако си позволя да дам медицински съвет към лекарствата, освен информираност към истината за ползите, мисля че физическото изключване  на компютъра и ангажиране с физическата среда около нас, е много важно и пренебрегвана реалност към тази латентна несигурност, която интернет общуването, безтелесното общуване поражда. Всъщност, безтелесно общуване е в известен смисъл оксиморон от гледна точка на биологията. Излизането от виртуалната среда ми се струва пренебрегнат фактор на справянето с тази латентна, основна тревожност, която е биологична, на нервно-психологична основа за цъфтежа в интернет на теориите на конспирациите.И не на последно място, рядко се обсъжда истината в тези теории. По-сериозните изследвания, в действителност икономически изследвания, много лесно даже доказват,че влиянието на ултрабогатите хора върху политиките, няма нужда да е конспиративно, но е много по-голямо!Чрез начина например, чрез който се подпомагат изборните кампании, чрез който действа политическия процес. Това е фактор, който е пред очите ни непрекъснато и нещо, по което можем да направим много, независимо дали го правим. Защото свърхбогатите, дали се събират „тайно“, в „тайни общества места“, в Билдербергски клубове или други фамозни пещери, те, и всички ние сме го приели това, да не се охарчваме за политика и сме приели, след като богатият може да плати, нека той да плати масрафа, а малките дарения продължават да са непопулярен източник на финансиране на политически партии. Примерът е разликата във финансирането на кампаниите на Бърни Сандърс, който е демонизиран като комунист и ляв/не случайно, и не защото е авторитарен и мечтае за диктатура,/или други политици, има специфичен дизайн, който е сегашният мейнстрййм – малки дарения, на множество хора са много различни и поддържат много различна връзка в ума на гражданите с политиците, в сравнение с големите дарения от еднолични спонсори, които и да са те. Те носят контрола и няма нужда да са лоши, за да им прехвърлим спокойно на тях онова, което лоялността на политиците, след като си общуват само с политиците, след като ние не искаме и не настояваме кампаниите да зависят от други пари. Това е важен аспект на реалността, който често пренебрегваме. Той дава чувство за контрол, което изненадващо лесно го губим и то буквално пред очите си, след което ставаме допълнително уязвими както на конспиративни теории, така и без да искаме подхранваме конспирациите, приемайки неучастието си по този начин.

В конспиративните теории много се говори, че Бил Гейтс, или “кръгът Ротшилд” ще ни чипират, а през ваксината ще ни лишат от нашето ДНК, за да ни превърнат в манипулируеми същества, нови роби. Откъде идва това?

Румен: Това е съвсем естествено, това е онази художествена измислица, която почива върху естествен, реален опит. Не опит на „роб“, а опит  на човек който усеща различното ниво на контрол, което хора с различни ресурси имат върху обществени явления! Пак отиваме до политическото и до начина, по който политическото е всъщност социално-психологическо. Политическите системи, в които ние винаги сме, и връзката между мислите на човека и политическата организация на неговата общност, тези връзки продължаваме да ги пренебрегваме. Пренебрегваме социално-психологическата важност на местното самоуправление, на контрола на хората върху средата, която обитава. Колкото по-малко участие, колкото по-малко местно самоуправление има толкова повече храна за конспиративни теории. Начините, по които участваме са много, за съжаление приемаме да бъдат окастрени по различни причини, те някакси са удобни: може и да не гласувам, може и да гласувам;може и да не искам да участвам в събранието на блока, или на квартала; не ме интересува, не е важно дали ще построят нещо пред мен! Цялото това оттегляне от участие в решенията, то, разбира се, е процес, който ерозира от много страни. Ерозира и биологически с непрекъснато стимулираната вяра, че самият индивид с неговия ум, в борба с останалите, ще надвие другите индивиди, което е идеология отхранваща определен тип обществен строй! Има много процеси, които правят изолацията, в която се живее почти приемлива и в известна степен обещаваща. Един от примерите, които показват бавно и  полека себеконтролът  и постигането на взаимодействие с другите хора, се замества с изолация и несигурност. В това отношение у нас ние имаме изключително ниско ниво на противодействие на това и всеки, който е чел западни списания и техните форуми, ще открие по-ниско ниво на хейтърство, тази особена емоция. Нашите форуми са всъщност културово ниво на самотност. Нашата среда е по-изолационистка, по-самотна и отглежда повече самотност и изолация на отделния човек. 

Въпросите зададе Юлиана Методиева

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.