Атакуваното за дискриминация училище в Благоевград, започна с нулев прием на първокласници. Кой спечели и кой загуби?

Новият образователен закон от 2016 година забранява сегрегираните класове и групи - снимка nmd.bg

Училището в Благоевград остана без първокласници. За него се чу през лятото, след като ръководството му обяви чрез пост във Facebook, че няма да приема ромски деца. Медиите разпространиха новината, че за учебната 2018/2019  няма да има никакви паралелки. Според директора Василка Величкова първокласници в училището няма, защото всички деца в района са били записани неправомерно в други училища, които са далеч от квартала. На тяхно място в 9-о училище идват предимно деца от също толкова отдалечената ромска махала, а това се отразява на имиджа на училището.

Маргиналия поиска коментар от Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ и Министерството на образованието/МОН/:

Любомил Панев, пресаташе, КЗД:

„Преписката, образувана през юли след самосезиране по публикации в медиите и индивидуални жалби, е във фаза проучване. Предстои окончателната фаза – произнасяне на Комисията за защита от дискриминация“.

Деница Сачева, зам.министър, МОН:

„Директорката е наказана от Регионалния инспекторат по образованието, който е и работодателят. Необходимо е широко обществено обсъждане по проблемите на сегрегацията и десеграгацията в училище във всичките им аспекти, включително автосегрегацията. Родителите сами не пускат децата си в смесени училища, за каквото свидетелства случая в Долно Езерово. Там те не пожелаха от страх децата им да учат в средните училища в Бургас“.

Публикуваме коментарите и на  двама експерти в областта на интеграцията на образованието

Ю..М.

 

Огнян Исаев: Има манипулации и машинации от страна на различни директори на училища – колкото се може по-малко ромчета да бъдат записани в техните училища

Огнян е ромски журналист, психолог

Когато даден проблем не е формулиран правилно и не е комуникиран по подходящ начин, се стига до невъобразими абсурди. И тогава в употреба влизат термини от злободневието на учителите като „кражба на ученици“. Разбира се, такова понятие няма в правния мир на образователната система. За сметка на това, има манипулации и машинации от страна на различни директори на училища – колкото се може по-малко ромчета да бъдат записани в техните училища. Защото една огромна част от българските родители не искат децата им да учат с ромчета рамо до рамо на един чин и ги отписват и преместват. Същото се отнася и за една част от ромските родители, които предпочитат децата им да бъдат сегрегирани (с повече познати деца от квартала), защото така се чувстват в „безопасност“.

Директорката на благоевградското училище, което започва с нулев прием годината, падна жертва на собствения си напън да ограничи броя на ромите в първи клас в нейното училище. Няколко месеца по-късно се оказва, че тя се опитала да запази училището смесено, а не сегрегирано. Но начинът, по който тя адресира проблема, реално водеше до извода, че тя отказва достъп до образование на деца от ромски произход. За разлика от нея, много директори го правят тихичко и подмолно, в разрез с всички нормативни уредби на МОН. Тези действия не трябва да се толерират, а да се санкционират. На 29 юни 9-ото основно училище „Пейо Яворов“ в Благоевград сподели публикация на страница си в социална медия, в която се казва: „Училището не приема повече деца от ромски произход“. Стореното от директора на училището обръща внимание на необходимостта от спешни действия от страна на Министерство на образованието и науката, за да се предотвратят подобни вредни практики срещу ромските деца. Въпреки че българското законодателство в областта на образованието забранява сегрегацията на класовете, досега в България не са предприети конкретни стратегии или действия за десегрегация.

Хората, които работим в сферата на образованието, сме свидетели на масова вторична сегрегация, която, забележете, се случва с усилията на училищните директори на съответните училища, много често от съседни общини на общините, откъдето всъщност са ромските деца. Това се случва с една единствена цел – да се запазят училищата, съответно и работните места на учителите и директора. През лятото се обхождат децата от съседни населени места, буквално се подкупват родители със символични средства и други материални облаги, за да запишат децата в съответното училище, което не може да запълни бройката си, защото в населеното място, където се намира, или няма деца, или те са записани в друго училище. В големите градове този процес не е особено осезаем, защото има ученици и деца за всички училища. Разбира се, вторичната сегрегация се разгръща още по-мащабно в големите градове – с просто око може да се види какво се случва с училищата, които са в близост да ромските квартали или преди няколко години са записали роми. Но в градовете, които обезлюдяват, този процес е осезаем, особено за училищата. Разбира се, това ще доведе то оптимизация на училищната мрежа в съответната община.

За целта общини, МОН, училища и всички заинтересовани страни трябва да седнат на една маса, защото този проблем ни засяга като общество. Всичко минава през поетапна и плавна десегрегация на образователната система – особено в големите градове. В спешен порядък трябва да се учреди постоянно действаща конференция на национално ниво, която да се занимава единствено и само със десегрегацията в образованието. Проблемът ще се разраства и ще става по-видим и осезаем, ако няма навременни и превантивни мерки. Не изключвам вероятността някой да каже „да ги оставим да учат разделени“ – и агнето ще е цяло и вълкът сит. Но така ли ще живеем – разделени? Освен това има всевъзможни емпирични доказателства, че сегрегираното образование е некачествено. Да уточним – за сегрегация се говори само тогава, когато тя е по-отношение на малцинства.  В Закона за защита от дискриминация в чл. 29 се казва, че министърът на образованието и науката и органите на местното самоуправление вземат необходимите мерки за недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции. Ръководителят на обучаваща институция предприема ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на учебното място от страна на лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от учащ се. В допълнителни разпоредби на Закона за защита от дискриминация намираме и следната дефиниция: „Расова сегрегация“ е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата. В случая нямаме акт, но имаме действия, които могат да се дефинират като такива. Важно е да чуем и мнението на КЗД[1].

Ромският образователен фонд изразява своята загриженост относно продължаващата дискриминация, сегрегация и изключване на ромските деца, които очевидно не са желани в „чистите“ училища (където няма роми), но пък силно желани от училища, които виждат спасението и оцелаването си в техните лица.

Ние сме готови да си сътрудничим с българското правителство – по конкретно с МОН[2], като предложим мерки и политики за директни действия, съобразени с българската ситуация. Още повече, че РОФ е пионер в областта на десегрегацията конкретно в България. Нашата обща цел е да се осигури достъп на ромските ученици до включващо и качествено образование, което да служи като основа за социална и икономическа интеграция, от която ще имат полза всички български граждани. В доклада за 2014 г. на Агенцията на ЕС за основните права се твърди, че повече от 25% от ромските ученици в страната посещават фактически сегрегирани класове.

Всички кметове и общински /регионални власти, отговорни за образованието, трябва да участват активно в процесите на десегрегация в техните общини, като по този начин ромските ученици могат да бъдат равномерно разпределени във всички училища. Всички трябва да участваме в решението. Проблемът е ясен и няма нужда да губим време. Очевидно е, че районът по местоживеене като критерий за класиране, води до квартална концентрация на учениците. Съответно, училищата, в чийто район попадат ромските квартали, ще имат най-много роми ученици и те са потенциални сегрегирани училища. Това не е справедливо не само спрямо ромските деца, но и спрямо българските деца, защото те няма да имат възможността да учат и дружат с роми връстници, което в известна степен ги ощетява от гледна точка на интеркултурните умения и знания, които трябва да придобият. Може би това ще прозвучи иронично, но съвсем не е в контекста на мултикултурна Европа.

Румян Русинов: Вторична сегрегация се получава, когато училища, които не са ситуирани в ромски квартали, постепенно биват напускани от българските деца и стават изцяло сегрегирани

Румян е политолог, дългогодишен ромски актививист, един от основателите на десегрегационното движение в България

Обвиненията в расизъм към директорката на _ 9 ОУ „П. К. Яворов“ в Благоевград се дължаха на формално и свръхпедантично тълкуване на някои разпоредби и отнасянето им към реалността и бяха в крайна сметка неоснователни, според мен. А благоевградският случай е индикация за сериозен проблем. Знаем, че социализма ни остави в наследство нерешения проблем с образователната сегрегация на около 50% от ромските деца. Според данни на МОН към 2003 година вече над 70% от ромските деца посещаваха сегрегирани училища, което се дължеше главно на трудовата миграция от малките към големите населени места в страната. Феномен, особено видим през последните 7-8 години е т.нар. вторична сегрегация, при която училища, които не са ситуирани в ромски квартали постепенно биват напускани от българските деца и стават изцяло сегрегирани. Именно такъв случай се е опитало да избегне ръководството на благоевградското училище. Така или иначе случаят породи публична дискусия, създаде се впечатление за някакво раздвижване. Би могло да се извлече обществена полза от всичко това, ако съответните образователни институции на национално и регионално ниво внимателно анализират причините, пораждащи образователната сегрегация и особено вторичната образователна сегрегация, и използвайки наличните експертиза и опит да провеждат проактивни политики за образователната интеграция, заложена във всички държавни образователни програми и стратегии.

 

[1]