Атрактивното пространство Гьоте–институт е за интересуващите се от бъдещето, но и питащи за мъчителното минало

Юлиана Методиева: Заедно с Румен Петров, член на Управителния съвет на Сдружението ни, поискахме това интервю с вас, господин Енцио Ветцел по две причини. Първата е изтичането на Вашия мандат след 5 години великолепна работа! Втората причина е 30 годишният юбилей  на Гьоте-институт. Енцио, вие сте голям приятел на граждански организации като Маргиналия, за което сме много горди! Ще ви питаме за много неща, но да започнем с онези планове за бъдещето развитие на института, които ще оставите на вашия приемник!

Енцио Вецел: Темата за гражданското общество ще бъде една от темите за развитие на програмите на Гьоте-институт и занапред. Ние досега с тази тема  сме се ангажирали по-скоро  външно и все още не сме се ангажирали вътрешно.  Затова и поканих колегите – Божана Шошкова  и Самира Захра да разсъждаваме заедно по динамиката, по промените, които ще възникнат от това. Ще обърна внимание и върху обстоятелството, че при нас още тече въпрос около мисията и задачите ни. А именно, защо и до каква степен изкуството може, трябва и как да се ангажира с т.нар. социални проблеми. Това е разговорът, който тече между нас. Друга причина да приема да участвам в това интервю с колегите е, че ние търсим медийни партньори за по-нататък и Маргиналия е един възможен такъв! Основно поради фокусът на Маргиналия върху обществените потребности, върху липсите на определен тип грижи и права на групи в обществото. И това е, така да се каже, нашата мотивация.

Юлиана Методиева:

Да припомним, че Гьоте институт вече го е правил! Вие ни подкрепихте за нашата конференция „София казва „не“ на омразата миналата година! Вашето партньорството ни помогна за международния авторитет на работата ни, като осигурихте участието в панелите на кмета на Алтен господин Андрас Холщайн!

Енцио Ветцел:  Участието ни в конференцията „София казва „не“ на омразата“София дойде извън обичайния дневен ред на Гьоте-институт България. Сега се опитваме да вкарваме подобен тип теми, като постоянна част от работата ни. Това е предизвикателство, затова и културният мениджмънт и библиотеката ги разглеждам като важна част от този процес да го наречем „интернационализиране“ на дневния ред на Гьоте-институт.

Юлиана Методиева: Тук е моментът да кажа, че поради тази и други причини предполагам,  Столична община присъди на господин Енцио Вецел почетния знак на Столична община!  Поздравяваме Ви и се гордеем с Вас!

 

 

Енцио Ветцел : Може да съм награден персонално, но аз гледам на това специално като награда за институцията Гьоте-институт! Във всичките събития съм участвал не само аз, лично, но и много колеги! Високата оценка на Столична община е оценка за културните институти с името на  Йохан Волфганг Гьоте, така и на културните институти носещи името на Иван Вазов. Тези имена са на патриарси на своите култури, те могат да си общуват помежду си така, както могат само патриарсите! Но по-предизвикателно е случилото се  по време на Панаира на книгата. Поканихме един писател, който произхожда от ГДР и един  български интелектуалец, роден в НРБ. Искахме да видим могат ли тези хора с опит от специфично време и специфично място, да влязат в диалог по не толкова светли, не толкова приятни, не толкова леки страни на човешкото съвместно живеене.

Румен Петров:

Такива диалози са опит за взаимно опознаване по травматични теми за нас, хората от страните на бившия социалистически блок, нали така?

 

Енцио Ветцел: Разглеждаме социалните конфликти, социалните неразрешени теми като част от онова, което разбираме като култура, като културна програма, която съдържа  адресира именно социалните проблеми. Това е позицията ни.

Юлиана Методиева: Тази програмна линия  на Гьоте-институт тече от последните 10 години! Спомням си, с предходния ви колега, господин Барч, сме правили дискусия именно в тази посока – да гледаме немско или българско кино и да осмисляме миналото на комунизма. През 2011 година прожектирахме германски документален филм за стрелбите по българо-турската граница, за смъртта на млади немци опитващи се да избягат от режима и застреляни от български войничета-граничари. Направихме много силна дискусия!

 

Филмът “Забравените. Смърт там, където други отиват в отпуск” за избитите по българските граници младежи от някогашната ГДР, които искали да избягат на Запад, бе център на дискусия в Гьоте-институт през 2011 година

Енцио Ветцел: Господин Барч е част от тази линия, да! Спомням си, в началото при идването ми в Гьоте-институт в България, госпожа  Матеева ( тогавашен сътрудник в отдел „Култура“ )ми купи и връчи билет за филма на Стефан Командарев „Съдилището“. Този филм адресира точно тези проблеми.

Румен Петров: Госпожо Захра, а вие имате ли собствен опит, спомени за този период наречен „социализъм“?

 

Самира Захра:

Скоро ни посетиха около 30 германски ученици. Те искаха да организираме нещо около 30 годишнината от падането на Берлинската стена.  Тук имаме разни книги, аз бях подготвила пауър пойнт презентация, но се оказа, че вниманието им не може да бъде привлечено нито книгите, нито моята презентация. Тогава аз си спомних и започнах да им разказвам каква бях аз преди 30 години. Израснала съм в Източен Берлин и когато Стената падна, някак си станах „бежанка“ – отидохме в Западен Берлин след 89-та. Изненадах се, че децата нямат никакво разбиране какво означава „бежанец“. Те бъркаха бежанец с турист, с мигранти, с гастарбайтер, но какво се съдържа в понятието „бежанец“ на тях не им е било поднесено като човешки опит. Тогава им казах, че на първо място тези хора, които са бежанци, те не го правят доброволно. Те са принудени под силата на много неприятни обстоятелства да направят това. Например, не могат да вземат почти нищо от своите притежания, от своите неща. За Берлин когато пътувах, можех да взема само едно нещо със себе си. През 80-те години бях три годишна и си спомних това. Затова предложих на учениците всеки да вземе една кибритена кутия и да помислят:ако трябва да напуснат страната си тутакси какво биха бзели със себе си, при положение, че то може да бъдат поместено само в тази кибритена кутийка! Мислех, че те ще изберат братя, сестри, родители в този ограничен обем. Идеята беше как те могат да се замислят върху онова, което е съществено за тях като си представят ситуацията на бежанеца. Да разкажат своя личен опит с подобна ситуация. Бяхме се уговорили, че ако говорят то ще бъде само  ако те искат да говорят! В тези малки кутийки, които децата много старателно украсиха и ги направиха специални, едно от децата например каза, аз бих сложил там рози! Рози от България. Там където отивам, не мисля, че има рози, така че бих взел със себе си като много ценно нещо рози! Друго дете каза, че ще вземе своя домашен любимец, трето  – ще взема телефона си. Такива неща. Постепенно си дадох сметка, като библиотекар и човек на книгите, първата ми мисъл е за книгата, но книгата вече не е обектът, който децата първи ще вземат когато са в такава ситуация. Така че, решихме онова което ще предоставяме в библиотеката ни , ще бъде не само книгите, но и пространство! Стигнахме до идеята, че информация може да бъде получена и от книги, от интернет, но информация може да бъде получена от други хора при взаимоотношения с тях!

Енцио Ветцел: Случвало се е да говорим с Румен Петров по повод социалната травма. Непрекъснато трябва да си с тях, младите. Те казват, че онова, което е в миналото, не ни интересува. То е зад нас! И ето, ние имаме две специфични аудитории. Имаме млади хора, които идват тук и се интересуват от технологията, от модерната музика, танци, съвременно изкуство. Но имаме и една група, много ясно идентифицируема от възрастни хора , които носят непрекъснато със себе си гнева, несъгласието и възражението срещу изминалите времена. Те винаги изглеждат угнетени и гневни и между тези две групи сякаш няма връзка. Едните сякаш казват „интересува ни само нашето мъчително минало“, а другите – „ не ни интересува нищо от миналото“.

 

 

Румен Петров: Бихте ли представили новите форми на сътрудничество, които Гьоте-институт България планира да развие?

Енцио Ветцел: Ще отворим Библиотеката като пространство за различни събития и инициативиза срещи и общуване между поколения и социални групи Например, в Първото издание на Софийската нощ на игрите през 2018 г. децата идваха заедно с родителите и ние използвахме това и се опитахме да въвлечем и родителите в заниманията. В рамките на това събитие предложихе многообещаващи формати. Например, пътуване до Марс –  игра, която е ангажира идеите за бъдещето. При всички случаи идеята зад игровото  съдържанието е то да носи друг смисъл за хората, да ги среща с аспекти на тяхното минало, а не само да го проектират като пътуване в бъдещето. Ето например, моят син не обичаше да чете, но той научи за Леонардо да Винчи и за Ордена на Асасините през игрите. Това е ресурс, който има потенциал да се развива още. В нашата библиотека, по аналогия със събитията и форматите на Музейко  – Детския музей за наука  – ние планираме да експериментираме с пространства, в които целите семейства да могат да дойдат и да участват в дейности, които имат характер на изследване, на изучаване на определени страни на живота.

 

Божана Шошкова:

Луфт студиото е създадено и ще продължи да съществува като свободно пространство за всички културни оператори и организации. Дори индивидуални  личности, които имат дадена идея и искат да я споделят, да я развият, да направят филм, или друго творчество.  Ако творецът има връзка с Германия, но и не само, той установява различен контакт с всички нас, които искаме да взаимодействаме по обществените проблематики.

 

Енцио Ветцел: Създадохме това пространство през 2018 г. с желанието то да бъде място за творене, срещи и  обсъждане на неща релевантни за хората, които живеят в България. Представяме си, че някакъв тип такова пространство, може да послужи за среща на редакцията на Маргиналия например! Това са хора, които се вълнуват за нещата, които се случват в България. Гьоте-институт предоставя свободно това пространство, за да се събират хора , които искат да мислят по различни въпроси.

Юлиана  Методиева: Енцио, доста време прекарахте в България. Как бихте описали българина?

Енцио Ветцел: Много интересно е. Проектите, които започнах, ми станаха  много интересни! Например, имахме среща в Червената къща по повод децата на бежанците. А само на 100 метра от нас, по бул. Васил Левски, вървеше някакъв вариант на Луковмарш, във всички случаи – националисти. Създаде се особено напрежение…Предизвикателство за мен беше срещата с Боян  Расате, който дойде тук с обкръжение от по-млади хора. И ако за него беше невъзможно да влезе в някакъв диалог, то за младите хора около него разбрах, че не знаят много неща. Готови са да научат факти както за Германия, така и за Европа като цяло. И достигането до тези различни хора, с различни въпроси, е много интересно и предизвикателно!

Юлиана Методиева:  В тази връзка да припомня на Енцио едно симптоматично обстоятелство около подготовката на конференцията ни „София казва „не“ на омразата“. Националистите или неонацистите от Луковмарш разпространиха в социалните мрежи колаж от лицата, гостуващи като лектори на конференцията със знаци, които ги стигматизираха! В това число „забранен“ беше и кмета Андреас Холщайн!

Кметът на Алтена Андреас Холщайн със силно слово на конференцията “София казва”не” на омразата”

Енцио Ветцел : Да, понякога може да бъде  … опасно . Например, когато Боян Расате дойде в Гьоте-институт, от Столична община ни изпратиха  кола, за да ни осигурят охрана! Не знам точно какво се случи, но две или три нощи имаше такъв тип защита от страна на полицията.  Впечатли ме силният страх у много хора от хората със свастики! Този страх ме изненада. Не бях подготвен за това, как хората се страхуват от неофашистите.

Божана Шошкова:  През годинините сме създали и поддържаме ценни партньорства! Подпомагаме да бъдат реализиране  съвременни и стойностни идеи за пърформанси, танци, филми, музики, всички тези формати, които са се утвърдили във времето. Работим дългогодишно с редица престижни български Защото ние виждаме синхрон между целите на института и гражданското общество. Тези съвременни формати, , те сеправят от млади хора. засягат се теми, които са специфични за обществото в България. Осъществяват взаимодействие между младата публика и онези, другите, които имат въпроси както към историята на България, така и към съвременното общество. През следващата година ще продължим тази програмна линия, като основен акцент ще поставим  не само върху финансирането на формати в сферата на културата, но и да създаваме собствени такива. Отново ще бъдем ръководени от общите ни разбирания и цели за съдържанието и тематиката на проекта, за да продължим или създадем нови партньорства  Друг филтър е публиката, към която адресираме, с която искаме да взаимодействаме. Искаме не само да подпомагаме големи, вече развити формати, но и да подреким нови, прохождащи проекти.

Енцио Ветцел: Качеството е основното, което преследваме. Но важното е отношенията, които установяваме с хората и партньорите ни. Този принцип е своеобразна превенция на колонизаторския подход – когато налагаме над другите нашите идеи. Винаги се стараем да разглеждаме проектите като нещо, което ще се случи след като се ангажираме с партньорите си. Или ще се случи нещо трето, близко, но различно от нашите идеи.

Юлиана Методиева.: Такъв ли беше проектът „Павилион 19“? Цветелина Йосифова, негов ръководител, изтъква неведнъж неоценимата подкрепа на Гьоте-институт България.

 

Проектът Павилион 19 е място за работа с деца млади хора и техните семейства чрез изкуство, култура и психо-социална подкрепа, подкрепен и от Гьоте-институт

Енцио Ветцел: Той е от проектите ни, за който се говори най-много в България. Той успя да продължи, да се превърне в устойчив, след като изтече проектното финансиране от страна на Гьоте-институт. Павилион 19 успя благодарение на помощта на Столична община. Тя продължи да подкрепя екипа.

Юлиана Методиева: Намирам този проект за много добър! В Маргиналия публикувахме поредица от текстове на Цветелина Йосифова, които получи широк отзвук!

Енцио Ветцел: Работим чрез проекти, в  които  в началото инвестираме, след което се оттегляме, за да може той да продължи да се развива.

Юлиана Методиева: Бихте ли ни разказал по-подробно за  проекта „Изключени гласове“? Различни участници в този проект са ни разказвали интересни моменти от дискусиите!

Енцио Ветцел:Този проект ни свърза с Диана Иванова и с нейните идеи, включи се и Румен Петров. Някои проекти продължават свой собствен живот. Развиват се някакви отношения, нови идеи. Такива проекти считаме за успешни. Всяка такава идея предизвиква дискусии, които допринесоха до това, всеки един участник в тях да направи нещо със свой собствен опит и да го свърже с другите. Имахме специален разговор с директора на Езиковата гимназия в Пловдив, един много авторитетен мъж/там направихме издание на „Изключени гласове“. Прожектираха се филми и след това учениците дискутираха.

Божана  Шошкова 

Имаме проекти, които изцяло обединяват миналото и настоящето.  Миналата година  имахме филмов  проект с немската документалистка Тамара Трампе. Тя беше тук и в сътрудничество с Диана Иванова , Тамара представи своите филмови проекти ,които до някаква степен акцентираха върху темата за преодоляването на миналото от Втората Световна война насам. За това какво, как, ти лично задържаш в себе си като спомен от гледна точка на преживяното. Тамара разказа лични емоции и предизвика активен диалог. Зададоха й много въпроси. Оказа се,че нашата публика приема много присърце тези теми. Също , тази година отбелязваме 30 години от падането на Берлинската стена. Това е юбилей , който се е проследява от Гьоте-институт през годините. По този повод е имало  събития, филмови прожекции и за 25 годишнината. Тази година през ноември планираме филмова поредица с езиковия отдел на Гьоте-институт, заедно ще представим няколко  филма както за децата, така и за възрастните , ще дискутираме и обсъждаме с с подрастващите в създаденифилмови ателиета.

Енцио Ветцел: Преди време, когато празнувахме годишнина от падането на Берлинската стена имаше такова събитие – сега се сещам – с филма „Животът на другите“, имахме такава дискусия. Сега става популярен  един друг немски филм – „Гундерман“. В него вече нещата изглеждат по-различни. Има еволюция в самото кино, как то мисли тези процеси. Преди беше така – или са злодеи, или са жертви. Или са добри, или са лоши. Докато сега героите и темите са смесват. Може да си фашист, но да си добър човек. Може да си комунист и да си добър човек, но може и да си антикомунист и да си лош човек. В новото филмово мислене е настъпила промяна и тя е в посока на по-голямата сложност на характерите.

Енцио Ветцел: Имаме определено нужда от хуманизиране на средата с подобни неща.

Юлиана Методиева:  Затова гражанските организации като Маргиналия, търсим Гьоте-институт!

Румен Петров:

Как ви изглежда българската социокултурна среда от позицията на немски културен институт в България? Нещо като обратна връзка за хората и техните отношения тук?

 

Божана  Шошкова:  Моят отговор би бил, спрямо това, което се случва, особено във филмовото изкуство, е да не се гледа непрестанно назад, а да гледаме напред. В един момент, когато гледаме назад във времето, не можем да видим прогреса. Затова е хубаво да се случва това в творчеството – от днешна гледна точка.

 

Енцио Ветцел: Не съм разглеждал българите на по-различно ниво. Като на хора, които трябва да бъдат издигнати до някакво например, немско ниво … Но действително ме ядосва поведението на някои  хора, когато са на власт да възпрепятстват достъпа  до публични пространства, за други хора с идеи, мисли, емоции и проекти! … Едно от нещата, които тук ме впечатляват  е например, тази смесица от ориенталската култура, много силна, много ясно присъства и от друга страна, тоталитарните и посттоталитарните мисли и спомени. Това са различни страни на един културен опит. .. Спомням си за проекта „Червения апартамент“. Там се даваше възможност на посетителите да влязат в контакт с  духа, бита на времето и това да породи въпроси, за да се получи подобаваща, обогатяваща информация. Може да се каже, че вие много страдате от турското робство, може да се каже същото и за нас, които страдаме от германското робство! Това понятие „робство“ е социокултурен концепт, който смятам, че  ограничава много свободата на хората!

Самира Захра: Ако си в контакт с хранителната култура на българите, можеш да видиш много такива неща! Можеш да ядеш баклава и да слушаш за турското робство! Аз съм полу-ориенталка, затова си позволявам да говоря така по този въпрос.

 

Юлиана Методиева, Румен  Петров.: Ние искаме да ви пожелаем, Енцио, успех в новата дестинация, където вярваме, ще създавате също така предизвикателни събития, ще събирате хора и идеи!