Аз съм расист, ти си расист

Споделете статията:

“Кръстчета и нули “е нов британски сериал, разкриващ свят, в който управляващите са чернокожи (кръстчета), а белите хора (нули) са обслужващ персонал – виждаме ги само като камериерки, детегледачки, общи работници. Всичко започва с полицейски сирени и почти смъртоносен удар, с който черен полицай поваля невинен бял младеж. Разбира се, трудният живот на “нулите” е само фон на непозволената любов между млада жена от висшата черна класа и белия наследник на някогашни роби. (Преди 700 години империята Априка е колонизирала цял континент, който много прилича на Европа, и е стигнала чак до Албион (Лондон). Оттогава всичко е под априканско владичество.)

Вероятно повечето от нас, европеидните зрители, ще изпитат дискомфорт, даже негодувание, гледайки този сериал, жанрово категоризиран като фантастика. Картината на общество, в което един тип хора по условие имат права и привилегии, недостъпни за цели други групи хора, е трудна за понасяне. Но само на екрана. В реалния живот това сякаш не ни смущава, особено когато става дума за обществена подредба, затвърждаваща нашата доминация над останалите.

Протестите Black Lives Matter (животът на чернокожите има стойност/ значение), залели САЩ и не само, отприщиха важен разговор, от който не може да останем встрани. Разговора за расизма. Защото, както отбелязва Бистра Андреева, преводачката на световно нашумелия роман “Американа” на нигерийската писателка Чимаманда Нгози Адичи, “в България нямаме представа за тези неща отвъд “Чичо Томовата колиба”. Дотолкова, че нямаме език за тях”. И затова сме сигурни, че тук, в бай-Ганьовата колиба, расизъм и дискриминация няма.

 

Какво е Black Lives Matter

Black Lives Matter (BLM) е социално движение, възникнало през 2013 г. в отговор на оправдателната присъда, която получава белият мъж, застрелял невъоръжения, прибиращ се от магазина 17-годишен Трейвон Мартин – извършителят заявява, че чернокожият му се сторил подозрителен. Оттогава с хаштага Black Lives Matter се обозначават тематичните протести и акции на движението, чиято цел е да се противопостави на white supremacy (виж речника) и да изгради местен капацитет за борба с насилието, на което чернокожите са подложени системно от страна на полицията, държавните органи и местните патрули.

По данни на mappingpoliceviolence.org 28% от загиналите от ръката на полицейски служител американци през последните седем години са чернокожи, въпреки че те съставляват едва 13% от населението на САЩ.

Може би сте срещали и контраслогана All Lives Matter. “Той е проблемен, защото внушава, че животът на черните е застрашен в същата степен като този на белите и така отрича съществуването на расизма”, смята Линда Гордън, ключово име в американската историография. Едно от добрите обяснения на вредата от това изкривяване на посланието принадлежи на американския футболист Иманюел Ако, дадено в епизод от неговата YouTube поредица “Неудобни разговори с един черен човек”: “В момента хората умират от COVID-19. Силите ни са концентрирани върху справянето с тази непосредствена заплаха, която убива наред. Никой не твърди, че ракът, диабетът или Алцхаймер нямат значение.” Накратко, когато милионите протестиращи в Америка и по света използват #Black Lives Matter, трябва да помним, че бунтът е срещу десетилетия наред полицейска и институционална дискриминация на расова основа, която често завършва със смърт [и оневиняване на палача].

Каквото и да се случва на белите, то не е по причина на това, че са бели.

Според наблюдатели на процесите като преподавателя по история Адам Грийн от Чикагския университет избирането на Барак Обама за президент дори е влошило нещата по отношение на расовото неравенство. Фактът, че Обама не успя да се справи с редица проблеми, съвсем красноречиво показа, че неговото избиране само по себе си не може да обърне ефектите на бялото превъзходство в страната, нито да предотврати задълбочаването им при един по-реакционен политически режим, какъвто дойде след него. Републиканската партия прие като свой дълг да занули всеки акт на Обама и да даде продължителен отпор на първия небял президент в историята на САЩ: “Това ги настрои да подкрепят, често сляпо, разделящите, неразумни и неефективни решения на администрацията на Тръмп след това”, смята Адам Грийн.

“Полицията е аватарът на американския расизъм”, изрази мнението си по NPR журналистът Джамилс Ларти от независимата медийна организация The Marshall Project, чийто ресор са криминалното правосъдие, расовите казуси и полицейските дела. Според него обществото само е възложило на полицията поддържането на расовия ред, крепен не толкова на законност, колкото на страх и недоверие.

През последните години повтарящите се случаи на убити от полицаи афроамериканци започнаха да предизвикват все повече мирни демонстрации и гражданско неподчинение. Но едно хладнокръвно убийство на чернокож заподозрян от полицай, за което Америка научи от видеозапис в разгара на COVID пандемията, взриви страната.

 

На 25 май тази година в Минеаполис 46-годишният Джордж Флойд загина задушен от коляното на полицейски служител. Флойд е бил арестуван, след като продавач алармирал 911, че той е купил цигари с фалшива според продавача 20-доларова банкнота.

Полицията пристига и измъква заподозрения Флойд от собствения му автомобил пред магазина. Той не е агресивен и се подчинява. След малко лежи на земята, а трима полицаи затискат тялото му с колене. Минувачи записват ставащото с телефоните си. Девет минути по-късно Джордж Флойд е вече мъртъв, а последните му думи “не мога да дишам”, запечатани от 17-годишно момиче, стават мото на протестите в цяла Америка.

“Възприемам протестите днес не като демонстрации, а като въстанияСпоред мен те ще продължат дълго, може би дори след изборите [за президент] през ноември. Убеден съм, че Тръмп няма да спечели отново“, казва за “Капитал” 78-годишният фотожурналист Дани Лайън, който документира борбата за равноправие на чернокожите още от 60-те години на ХХ век. Негова снимка се превръща в един от знаковите плакати на движението. Фотографът смята, че обнадеждаващото в протестите днес е фактът, че в тях участват всякакви хора – с различен цвят на кожата, различна класова принадлежност, от различни поколения.

 

  1. СВЯТ

Президентът Доналд Тръмп реагира на протестите в присъщия му агресивен стил. Той нарече протестиращите терористи, а цивилните американци, които излязоха по улиците “да охраняват бизнеса и собствеността”, препасани с личното си оръжие – патриоти. Тръмп е неделим от white supremacy (виж речника) – идеологията на белите американци, бесни на все по-пъстрото общество, което вече отказва да ги обслужва и все по-малко прилича на тях.

През 2020 за равни права и справедливост за цветнокожите скандират хора по цял свят – в Англия, Кения, Бразилия, Турция. Събитията намериха отзвук дори в България – в София на 6 юни беше организиран протест в подкрепа на Black Lives Matter, обявен и като израз на солидарност с ромите. Това стана дни след случая в Лясковец от 27 май, когато 15-годишно момче от ромски произход беше малтретирано от четирима младежи. Демонстрацията на бул. “Витоша” събра малко над сто души, предимно млади, с участието на българи от смесен произход и чуждестранни студенти. Организатори на събитието бяха чернокожият преподавател по математика в Американския колеж в София Чарлз Филипс, хоризонталният колектив за социално, икономическо и политическо равенство “Феминистки мобилизации” и организацията “Постоянна ромска конференция”.

Много българи реагираха неодобрително на обединяването на двете теми на протеста и започнаха да спорят през фейсбук статуси, че сравнение между положението на чернокожите в Америка и ромите в България не може да има=

“Ограниченият достъп до образование и работа обрича тези общности на бедност, а оттам следват проблеми, свързани със здраве, продължителност и качество на живота, престъпност. И цикълът се затваря”, смята ромският активист Емил Методиев, представител на “Постоянна ромска конференция”.

Според него приликите са много и съществени, но има и една важна разлика: “чернокожите в САЩ имат значително по-добро политическо представителство от ромите в България и други европейски страни. В момента няма роми на ключови позиции на местно, регионално и национално ниво. Политики и мерки, касаещи ромската общност, се подготвят и изпълняват без участието на ромите.”

“САЩ са далече и различният национален контекст и исторически път ни карат да си мислим, че ние тук нямаме тези проблеми”, коментира доц. д-р Валентина Георгиева от катедра “История и теория на културата” на Софийския университет. – “Коренът на проблема е един и същ. Но смятам, че се нуждаят от различен тип дискусии.”

 

Расизмът е световно явление. Понятието расизъм най-общо означава предразсъдък към хора заради цвета на кожата им, “расовата” или етническата им принадлежност и различното им третиране в резултат на това. Отношението може да не е задължително враждебно – някои хора изпитват умиление или по-скоро патерналистично снизхождение към “горките недоразвити диваци”.

Предразсъдъците водят до изключващи политики, на които са жертва и други малцинства. Затова българската организация “Постоянна ромска конференция” например намира естествени партньори в женското движение, ЛГБТИ общността, хората с увреждания и други уязвими групи.

Според енциклопедия “Британика” от края на ХХ век идеята за раса (виж речника) е призната за културен конструкт, а не за научно обусловена биологична разлика.

Ако попитате историчката Линда Гордън колко назад трябва да се върнем, за да разплетем корените на расизма, тя ще отговори – дотам, докъдето съществуват исторически сведения.

“Противно на това, което Аристотел твърди, няма биологична разлика между робите и свободните хора.

Човешките закони и норми са направили някои от нас роби, а други господари”, обобщава израелският историк и философ Ювал Ноа Харари в книгата си “Sapiens. Кратка история на човечеството”. Харари доказва, че всички йерархии са плод на човешкото въображение и историческата случайност. Измислените (или въобразени, както е в превода на Sapiens на български) йерархии вървят с измислени категории като бели и черни, патриции и плебеи, бедни и богати. Онези, които моментно са по-високо в йерархията, се радват на привилегии и власт, а другите, които са по-долу, са дискриминирани и потиснати. Това са обществени отношения, които се възпроизвеждат и гарантират от правила, създавани и прилагани от позицията на силния [бял мъж].

Множество проучвания показват, че качеството на образованието зависи от квартала, в който се раждаш и израстваш. “По подобен начин житейската траектория на децата от нашата общност е до голяма степен предопределена от образование с по-ниско качество в сегрегираните училища в ромските махали и вторично сегрегираните училища в близост”, дава пример Емил Методиев.

“Структурният, или институционалният, расизъм не е въпрос на индивидуални предразсъдъци, а дискриминация, вградена в институциите – образование, здравеопазване, банкова система, медии списъкът е безкраен”, разяснява за “Капитал” проф. Линда Гордън от NYU.

Коронавирусът оголи неравенствата по красноречив начин.

Всички данни сочат, че цветнокожото население в САЩ е най-засегнато от COVID-19. Още през април, когато започна да расте броят на смъртните случаи, се чу расисткото обяснение, че чернокожите умират непропорционално повече от белите, защото имат повече придружаващи заболявания, свързани с нездравословния им начин на живот. Никой обаче не попита “а защо е така”. Тогава фондацията за изследване на СПИН излезе с доклад, че високите нива на заразяване и смъртност при чернокожите се дължат на структурни фактори като безработица и бедност, ограничен достъп до здравна застраховка и медицински грижи, лошо качество на въздуха и водата в квартала, а не на безотговорно, себеразрушително поведение. Достатъчно авторитетен източник по този въпрос са серията от изследвания на Световната здрава организация за т.нар. социални детерминанти на здравето. Съществува дори изразът медицински расизъм.

“У нас поставянето на контролно-пропускателни пунктове по време на епидемиологична криза избираемо около ромските махали е тъкмо проява на институционален расизъм, иначе казано, неравно третиране на български граждани с по-тъмен цвят на кожата от страна на институциите”, обръща внимание Валентина Георгиева от СУ. И добавя: “Трудно е да го видим и да приемем, че е расизъм, когато това е подплатено с изказвания на лекари в медиите, които твърдят, че не можеш да накараш ромите да си мият ръцете и да спазват хигиена. Подобни изказвания са обидни и бих ги окачествила като реч на омразата.” И още: “Често си затваряме очите, когато стане ясно, че българските граждани от ромски произход получават различно отношение от институциите – от полицията, в болниците, в училище. Знаем, че има сегрегирани училища, жилища с неуреден статус, махали, в които с десетилетия местната власт отказва да вкара регулация, водопровод и канализация, улична инфраструктура. И това също е институционален расизъм, когато институциите просто отказват да влязат в махалите и да работят заедно с общността за разрешаване на проблемите с оправданието “те не искат”. (Статията “Ром Кихот” разказва историята и гледната точка отвътре на 54-годишния Валери Леков – единственият редактор от ромски произход в БНР бел.ред.)

Ние расисти ли сме

За съжаление – да. В преведеното на български помагало на Съвета на Европа за обучение по правата на човека е записано следното: “Расизъм е всяка проява, която се възприема като расистка от жертвата За расизъм се смятат още разказването на расистки вицове или използването на расистка лексика, носенето на расистки символи, писането на расистки графити, разпространяването на расистка литература или затвърждаването на стереотипи, което може да доведе до дискриминация.”

Анкетите за изследване на стереотипите в българското общество показват абсолютна устойчивост на расистките предразсъдъци на всички нива. За средния българин негативното стереотипизиране на ромите например е напълно естествено. “От детската градина до университета те биват мислени като малцинствена група, която се храни от социални помощи и е склонна към криминални прояви”, описва ситуацията Юлиана Методиева от “Маргиналия”. Наблюденията й сочат, че проблемът с езика на омразата (hate speech) все повече се задълбочава: “С няколко изключения мейнстрийм медиите отразяват предубедеността на обществото към малцинствата. От 2013 г. насам всички проучвания на словото на омраза нагледно сочат нарастване на дискриминационното говорене срещу различните малцинства (на първо място ромите, следвани от бежанците и гей хората; в последните две години до ромите се нареждат ЛГТБИ).”

Преди да основе правозащитната платформа “Маргиналия”, Юлиана Методиева е била част от екипа на Българския хелзинкски комитет (БХК) и редактор на издаваното от организацията списание “Обектив”. Това ѝ дава обстоен поглед върху състоянието на човешките права в България. “Дълги години расизмът у нас беше неглижиран не само публично, но и в академичните среди. Изследователи на малцинствата и етническите взаимоотношения българи/небългари се въздържаха да интерпретират конфликтните прояви като расизъм. Правозащитната среда беше обвинявана в “екстремистко” боравене с фактите и ползване на неприсъщи на българската психология и мислене интерпретативни схеми. Срещнахме силна съпротива при убийство на ромско дете в черешова градина да квалифицираме деянието като “расизъм”. Медиите , но и правосъдната система предпочиташе (както и досега) да нарича криминалните случаи на етническа основа проява на “хулиганство” или действие при самоотбрана”, казва пред “Капитал” Юлиана Методиева.

През 2019 г. Агенцията за основните човешки права към Европейския съюз (Fundamental Rights Agency) проведе проучване на нагласите спрямо чернокожите. Изводът е: в ЕС хората от африкански произход се сблъскват с широко разпространени предразсъдъци. Често срещани са расовата дискриминация и насилие, както и дискриминационното профилиране от страна на полицията. Случаите на неприемане са най-видими при търсенето на работа и жилище.

Има ли решение

В свое емоционално есе за Financial Times отпреди месец нигерийският писател Бен Окри говори за това колко е трудно един като цяло свестен човек да приеме, че таи в себе си расистки наклонности. Окри ги нарича “мъртвите точки” на расизма. “Познавам много добри хора, които с думи или поведение дори неволно причиняват на цветнокожите неща, които, ако някой каже по техен адрес или им стори, биха ги изпълнили с гняв.” Ето защо всички, които започват изречението с “не съм расист, но”, може би е добре да проверят какви асоциации извиква думата “българин” в съзнанието на обикновения западняк, да речем.

Ако се допитаме до Наръчника за обучение на младежи по правата на човека, изготвен от Съвета на Европа, расизмът представлява поведение, думи или практики, които поставят в неизгодно положение определени хора поради цвета на кожата, културата или етническия им произход. Прикритите му форми са също толкова опасни, колкото и явните.

Политическата коректност, която страшно дразни масовия слух, работи за укротяването на обидното квалифициране и стигматизирането на цели обществени групи. Всеки има право на своите негативни мисли и чувства по адрес на различните от него, но не е допустимо да ги съобщава публично, още по-малко да ги превръща в действия. Особено, ако е институция.

Не само Юлиана Методиева е на мнение, че е нужна спешна реформа в преподаването на литература и история у нас: “Ако някой се пита защо обществото реагира толкова дистанцирано на расисткото убийство на Джордж Флойд, отговорът е в патриотичното, казионно говорене за исторически факти и книги в училище и университета.”

И все пак има едно място, където емпатията, приемането на различието и чувството за справедливост се учат най-добре – вкъщи.

По темата работиха още Тамара Вълчева и Светослав Тодоров

източник

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: