Българите се страхуват за демокрацията и са скептици за ползите от пазарната икономика

Въпреки “тревожните”, по думите на авторите на доклада, нива на недоверие в демократичните системи и медиите, много хора вярват, че могат да повлияят на политиката и да подобрят обществото, а младите, особено жените, се ангажират с граждански дейности и са оптимисти за постигането на положителна промяна. Проучването разкрива засилена гражданска ангажираност, особено сред хората между 18 и 22 години (често наричани “поколението Z”), и между 23 и 37 години (“милениъли”).

Застрашена демокрация

Според анкетите, проведени сред 12 500 души в България, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия между 21 август и 13 септември 2019 г., между 51% и 61% от хората в шест от държавите, включително и в Германия, смятат, че демокрацията в страната им е застрашена.

Най-често това опасение е изразявано в Словакия (61%), следвана от Унгария и Румъния (и двете по 58%), България (56%), Германия (52%), Полша (51%) и Чехия (47%).

Всичко, което трябва да знаете за:

Свободни и честни избори

Приблизително три четвърти от анкетираните в България (76%), над половината в Унгария (52%) и Румъния (54%), една трета в Полша (34%) и около една пета (19%) от германците са на мнение, че изборите в страните им не са нито свободни, нито честни. Така мислят 21% от чехите и 30% от словаците.

Във всички анализирани държави под една четвърт от респондентите над 40 години смятат, че светът е по-сигурен в сравнение с 1989 г.

Повечето българи (73%), румънци (62%) и унгарци (53%), и значителен брой словаци (48%), поляци (40%), германци (32%) и чехи (30%) казват, че е трудно хората да живеят живота, който искат, независимо от произхода, етническата принадлежност или сексуалната им ориентация.

Върховенство на закона

Почти половината интервюирани в Румъния (50%), България (47%) и Полша (48%) мислят, че свободата на протест е под заплаха въпреки масовите демонстрации в трите държави през изминалата година.

Като цяло по-младите хора са по-тревожни за свободата си. Повечето анкетирани от “поколението Z” имат усещането, че свободата на словото в страната им е застрашена (52%).

Много унгарци (63%), българи (61%), румънци (50%), словаци (51%) и поляци (55%) смятат, че лично биха понесли последици заради публични критики срещу правителството.

Най-високи процент хора, оценяващи, че върховенството на закона е застрашено, има в България (74%), следвана от Словакия (70%), Румъния (68%) и Полша (64%). Малко по-ниският процент в Унгария (59 на сто) идва на фона на съдебните действия на Европейската комисия срещу управляващите там за нарушения на този основополагащ за ЕС принцип (такива действия има и срещу Полша).

Гражданско общество

Мнозинството от хората във всички седем държави одобрява правото на организации като университети и благотворителни организации, да критикуват властите. Само 17% от респондентите в анализираните държави са против работата на неправителствени организации.

Седемдесет и два процента от българите и 70% от поляците мислят, че неправителствените и благотворителните организации трябва да могат да критикуват правителството, следвани от 66% от румънците, 64% от германците и словаците, 55% от унгарците и половината чехи.

Освен това повечето поляци, българи и унгарци мислят, че гражданските общества не трябва да бъдат в по-голяма степен регулирани и не трябва да бъдат по-силно контролирани от правителството.

Че академичните институции трябва да могат да критикуват правителството смятат 82% от българите, 74% от германците, 73% от словаците, 72% от чехите, 71% от унгарците, 71% от поляците и 70% от румънците.

За респондентите, живели в България по време на края на комунизма, падането на Берлинската стена не е довело до големи промени. За да видят истинския край на комунизма, е трябвало да изчакат до падането на воденото от социалистите правителство на Жан Виденов, което стана на фона на масови протести през февруари 1996 г., се отбелязва в анализа.

Икономиката

Попитани дали мислят, че свободната пазарна икономика е нещо добро или лошо за страната им и за тях лично, 39% от българите казват, че тя е нещо лошо за страната (добро е според 36%). Като лоша в личен план я оценяват 36% (добра е за 33%). И двата дяла на неодобрение са най-високите сред анализираните държави. Преди България е Румъния, където за 34% от хората свободната пазарна икономика е лоша и за страната, и за тях лично (30% я смятат за добра за страната, а 27% я одобряват в личен план). Следва Унгария – 30% я оценяват като нещо лошо в личен план, а 22% – за страната като цяло (25% дават положителна оценка в личен план, а 33% – за държавата).

Най-положителна оценка от гледна точка на държавата дават поляците – одобрението за свободната пазарна икономика там е 52%. Че е позитивна в личен план смятат 42% от поляците. В Чехия одобрението също е високо – съответно 51% и 42%.

Общо 44% от германците смятат, че свободната пазарна икономика е добра за страната им, 19% я оценяват като лоша.

Криза на доверието

Доверието в надеждността на информацията, предоставяна и от медиите, и от правителствата, е ниско, като мнозинствата във всички държави казват, че не вярват на традиционните медии, че представят новините по честен начин, или на правителствата, че обявяват точна и безпристрастна информация.

Най-високото ниво на недоверие в информацията, идваща от правителството, има в Словакия (72%), Румъния (70%), България (67%) и Унгария и Полша (и двете по 63%). Дори и в Германия почти половината респонденти казват, че не вярват на традиционните медии (48%), а малко над половината (51%) нямат доверие в изявленията на правителството.

Младите хора са по-скептични по въпроса дали медиите ще могат да критикуват правителствата след 10 години.
Словакия е единствената държава, в която младите имат повече надежда за бъдещето на свободните медии. В повечето държави по-възрастните (над 40 години), които си спомнят падането на Берлинската стена, е по-вероятно да казват, че отразяването в медиите се е подобрило през изминалите 30 години.

Уязвими групи

Над три четвърти от хората в на практика всяка държава мислят, че правителството трябва да прави повече, за да защити възрастните и хората с увреждания. В България най-често в сравнение с останалите държави се споделя мнението, че управляващите трябва да правят повече, за да защитят по-възрастните хора, като 93% са съгласни с това.

Само около една четвърт или по-малко обаче мислят, че правителството трябва да положи повече усилия за защита на имигрантите. Най-голяма подкрепа за тях има в Полша, но дори и там едва 27% мислят, че те трябва да са защитени. Според 9% от чехите властите трябва да вземат повече мерки за защита на имигрантите.

Няма значителна подкрепа и за повече действия на правителството за защита на бежанците. Най-висока е тя отново в Полша (26%). В Унгария е 22%, а в Чехия – 13%. Хората в Полша (35%) и Унгария (31%) е най-вероятно да мислят, че правителството трябва да прави повече за защита на етническите малцинства.

Подкрепата за повече правителствени мерки за защита на ЛГБТ хората е най-висока в Полша (38%) и Германия (31%) и най-ниска в Чехия (13%) и Словакия.

Младите жени

Разглеждайки по-внимателно “поколението Z”, се установява една обща тенденция – жените са по-отворени към многообразието и по-оптимистично настроени за силата да постигнат промяна.

Петдесет и един процента от жените от тази възрастова група смятат, че ЛГБТ хората трябва да бъдат по-защитени, в сравнение с 31% от мъжете. Освен това 40% от жените и 33% от мъжете от това поколение мислят, че етническите малцинства трябва да бъдат защитени, 38% от жените и 24% от мъжете са на мнение, че бежанците трябва да са по-защитени. Същата тенденция важи и за имигрантите – 37% от жените спрямо 27% от мъжете.

Младите жени са по-оптимистично настроени от мъжете, когато сравняват сегашната ситуация с тази на хората в страната им преди 30 години. Две трети от жените (60%) смятат, че като цяло имат повече възможности от хората през 90-те години. Така мислят половината от мъжете от “поколението Z”.

Жените са по-големи оптимисти за възможностите си да повлияят на промени в голям мащаб (47%) в сравнение с мъжете (39%).

Повече от половината жени (53%) са на мнение, че имат повече възможности, отколкото е имало преди 30 години, да кажат думата си в политиката, за разлика от 46% от мъжете.

Източник

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.