Международна кръгла маса за Македония: Недопустимо е фалшифициране и премълчаването на извори, но интерпретацията на изложените в тях факти трябва да е гарантирана!

 

Темата за това как да си добросъседстват България и Северна Македония,  както и за защитата на човешките права  характерни за ЕС, бе обсъдена на високо академично ниво на кръглата маса „Идентичност и интерпретации. Какво e постижимо в диалога между София и Скопие“.  Идеята за нея е на Маргиналия и имаше за цел да помогне за еманципирането на  политиката от историята и на историята от политиката, да проясним оптиката, през която двете страни гледат на себе си и една на друга. Дадохме възможност за спор между либералните идеи и тези на просветения наионализъм. Думата вземаха и гости от публиката, които подложиха на кръстосан огън говорителите както от Македония, така и от България. 

Публикувахме програмата на дебата и информация за 24-те ни гости от Северна Македония, Обединеното кралство, Белгия, също и за българските историци, политолози, университетски преподаватели. С изказването на професор Раймонд  Детрез ви предлагаме да се запознаете с някои от най-провокативните тези и анализи, произнесени в осемчасовия дебат. Вижте и видео от дискусиите.

 

 

Фалшифициране, осакатяване, премълчаване на извори и подобни практики са недопустими, но интерпретацията на изложените в тях факти трябва да е напълно гарантирано. Необосновани интерпретации, както и злоупотребата с извори трябва да се разобличават и да се опровергават с аргументи, а не да се забраняват с политически мерки като международни договори.

 Няма документи, които намекват за македонци като отделна етническа група преди 60-те години на XIX век. До тогава славянските жители на Македония наричат себе си и биват наричани от други „българи“, така че се приема, че те и са българи. Има обаче две уговорки. В Европа, да не говорим за света, има много нации, чиито сегашни имена не фигурират в стари документи, но чието право на съществуване поради това не се отрича. Втората уговорка е, че все пак може човек да се пита какво точно покрива в миналото това самоназвание „българин“ като познания и емоции, за да се избегна наивното приписване на средновековни владетели на патриотични чувства, свойствени на хората от XX и XXI век. За македонците този въпрос не съществува, понеже липсват в изворите, и опитите да се приписва на самоназванието „българин“ „македонски познания и емоции“ е безразсъдно.

Македонците трудно приемат, че до 60-те години от XIX в. няма следа от македонско национално съзнание и че до днес много „македонци“ между кавички се смятат за българи. Българи трудно приемат, че, покрай убедените българи, от 60-те години от XIX има и хора с македонско самосъзнание и че те са част от историята на сегашната македонска нация. Щом тези хора се изключват от българския исторически наратив, нека фигурират в македонския и многото съмнителни и колебливи в двата. Ироничното е, че и български и македонски историци изхождат от една и същата остаряла примордиалистична представа за нацията: за едните, щом сега има македонци, имало е македонци от край време; за другите, щом в миналото са били българи, не могат и сега да са нищо друго освен българи. Изобщо отричат динамичния характер на етническо или национално съзнание.

Според международното право всяка независима държава автономно решава какво ѝ е името, каква ѝ е националната идентичност, как се казва езикът ѝ и какъв наратив изгражда за националното си минало. Тя не е длъжна тези неща да ги обсъжда с други държави. От тази гледна точка от диалог няма нужда.

В рамките на Европейския съюз нещата стоят другояче. Нови членки могат да се приемат само ако всички настоящи членки са съгласни. Това правило е било в основа на редици конфликти, най-прословутият от които е спорът между Гърция и Северна Македония за името. Възражения против нови членки не противоречат на приетото и позволеното в Европейския съюз, но тъй като страната, която вече е членка, е в много изгодна позицията, тези възражения правят неприятното впечатление на изнудване. Представете си кошмарната позиция на България, ако старата Югославия и днешната Северна Македония беше влязла преди нея в Европейския съюз и беше изисквала от София да признае не само нацията и езика, но и „македонското малцинство“ и да декларира, че ще махне от учебниците терминът „български земи“, защото включват и Македония.

Вижте видеото от онлайн дискусиите по време на кръглата маса “Идентичност и интерпретации. Постижим ли е диалогът между София и Скопие”! – 27 януари, 2021

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика