Белите стават в четвъртък, пропуснете го!

Четвъртъците са странно нещо. Наскоро четох някакво изследване, че хората са най-малко склонни да поемат рискове в четвъртък. Което най-вероятно щеше да го пише и в хороскопа ми за този четвъртък, ако четях хороскопи или вярвах в хороскопи. Най-вероятно щеше да гласи нещо от рода на „Телец. Днес не поемайте рискове. Четвъртък е“.

Но аз не чета хороскопи, а и конкретно в този ден нямаше и как да имам време да прочета какво казват звездите за мен, защото се успах. А това е един от големите ми кошмари – успиването. Много ме е страх, че някой ден ще се успя за нещо фатално. Не че ми се случва често. По принцип ставам рано, а и съм изключително добре подготвен – винаги навивам три аларми през 15 минути, а и старият ми будилник, за който съм ви разказвал от време на време се присеща и той да надигне глас сутрин рано.

Но не и този четвъртък. Алармите са звъннали когато им е било ред, дори съм сигурен, че и часовникът се е обадил… Но аз така и не съм ги чул.

Просто отворих очи и за миг бях изключително щастлив. Бях се наспал, навън все още беше едно сумрачно. Веднага реших, че съм изпреварил алармите и се протегнах за телефона. Взех го и усмивката ми замръзна. Бях се успал. Навън беше сумрачно заради времето, а не заради часа, а аз нямах никакво време. Скочих от леглото в паника и започнах да се приготвям. Трябваше да съм излязъл преди 30 минути, а имах толкова много неща да свърша.

В четвъртък не бива да се поемат рискове – казват в един глас науката и звездите. Само че когато закъсняваш и си паникьосан от това, няма как да ги послушаш. Успях да се оправя и подготвя за 15 минути и тичайки излязох от вратата.

Днес ще трябва да ида на работа с транспорт – казвах си аз. Обикновено ходя пеша до офиса. Отнема ми 40 минути. Но не и днес. Днес ще трябва да взема трамвай и се насочих с бърза крачка, почти подтичвайки към спирката.

Естествено трамваят мина точно преди спирката – докато чаках на светофара. Чудех се дали да не притичам пред колите и да го хвана, но знаейки късмета си в този ден, кой знае какво щеше да се случи.

Въздъхнах тежко и реших, че ще си извикам такси. Извадих телефона и бръкнах за портфейла – за да видя дали имам пари… И не… В бързината бях забравил портфейла си у дома.

Стоях на спирката и имах два варианта – или да се върна у дома и да закъснея още, или да се откажа от таксито и все пак да ползвам трамвай. Все пак можех да платя с телефон, а него бях успял да взема…. Зачаках, ядосвайки се на късмета си и слагайки си напомняне довечера да навия четири аларми. За всеки случай. Таблото показваше, че до идването на следващия трамвай имаше осем минути и аз зачаках.

И стана чудо. Не беше минала и минута и на спирката спря трамвай. Таблото все още светеше и казваше, че моята линия, ще дойде след осем минути, а на трамвая пишеше – Моля не се качвайте. За гараж съм.

Но той все пак спря и отвори врати и другите хора от спирката се качиха в него. Поех си въздух и въпреки табелката, въпреки таблото и заради закъснението ми, реших че нищо фатално не може да се случи и се качих в трамвая.

Десет минути по-късно стоях при трамвайното депо в Банишора. Трамваят наистина беше за гараж. И аз и другите хора го осъзнахме още на следващата спирка, когато той просто не спря. Хората почнаха да крещят към ватмана и да го псуват. Че ги е подвел. Той също им се разкрещя. Че не четат табелата и се качват, макар да пише – Не се качвайте. И че нарочно няма да спре на повече спирки. Хората крещяха. Ватмана крещеше. А аз? Аз просто си седях.

Бях закъснял отдавна. Нямах документи и пари и отивах някъде – неясно къде. Паниката ми се изпари. Вече нямаше какво по-лошо да се случи. Просто трябваше да не рискувам повече. И да не разчитам на никаква техника – нито на аларми, нито на банкови карти, нито на трамваи… Защото никога не знаеш какво може да ти поднесе един четвъртък.

Час по-късно вече стоях в офиса и пиех кафе. Даже помолих някой да ми помогне. За всеки случай. Четвъртък нямаше повече изненади към мен, но от мен да знаеш, драги четвъртъко, другата седмица ще съм готов за теб. Започвам още от сега.

А на всички ни пожелавам по-малко рискове този уикенд. Да събота и неделя не са четвъртък, но в днешно време не можеш да си сигурен в нищо. Имайте спокойни дни,

Шабат Шалом

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика