Бежанците като инвестиция, не като бреме.

 

 

На 12, 14 и 16 април, 2021г., България бе домакин на Международна онлайн конференция „Стойността на гостоприемството. Съвместно създаване на социални и предприемачески възможности с бежанци и мигранти“. Инициативата се проведе като част от проекта CARE (2018-2021), който обединява няколко европейски държави с идеята да насърчи междукултурния диалог и добрите практики за интеграция. Освен България, другите участници са Португалия, Испания, Италия, Франция и Чехия, като всяка от посочените страни е представлявана от няколко неправителствени организации и делегати от малки общини. Именно работата на малките общини и местните жители в тях в развитието на ефективен диалог и модел на удовлетворяващо, спокойно и двустранно обогатяващо съжителство с бежанци и имигранти, са в ядрото на проекта CARE, официално открит през декември 2018 година в община Мантейгаш, Португалия.

Конференцията бе организирана от Асоциацията за бежанци и мигранти в България, която въз основа на 28 годишният си опит на това поприще изведе на преден план основните проблеми и постиженията, свързани с развитието на човешкият капитал на България и останалите партньори по проекта в сферата на интеграцията и социалното включване на бежанците и имигрантите в социално-икономическия и културния живот.

По стечение на обстоятелствата, това бе един от първите  международни форуми в България, на който прозвуча гласа на бежанците, избрали да живеят в България и активни членове на първия в България Бежански консултативен съвет (БКС), организиран от представителството на ВКБООН у нас.

Публикуваме размислите на Фей Ешкевари, бежанка от Иран, за участието й в този форум.

Таня Маринчешка

 Как идеите се срещнаха на едно събитие по проекта CARE

Странен е мигът, когато осъзнаеш, че словата ти, изречени на интернет-събитие, се превеждат на шест езика. Сякаш чуваш гласа си от глъбините на галактиката – и то на няколко езика. Припомняш си думите на поетесата Фуруг Фарохзад, коята бе казала: „Гласът е единственото, що остава.“ Преди това осъзнаване си се старал да не позволиш на събитийната „драма“ да разпилее думите ти, но вече след събитието не остава съмнение, че мислите са подредени импулси, които заливат тънките и крехки граници на езиковата игра, и в по-обширни измерения се обновяват в личното мироздание на всеки гражданин на света.

Всъщност започнах своето изказване със смаляването на „глобалното село“. Това, което не изясних, бе как могъщите мирогледни вселени на всеки един от нас, по правилен или грешен начин, се наслагват една върху друга и една идея излиза на хоризонта, друга бива избутана на заден план, а трета дава плодове. Бях предпазлива с гръмкото заявление за това, че ние не само сме отговорни за своите действия, а преди това отговаряме и за мислите си, които с минимален труд преминават в движение.

Това събитие, организирано по международния проект „CARE“, с участието на множество говорители в рамките на три дни, а именно 12-ти, 14-ти и 16-ти април, постави хора от различни страни в течение на някои от най-важните бежански въпроси и ги накара да разгледат способите, изпитанията, решенията на проблеми, достиженията и възможностите, които бежанците и търсещите убежище носят със себе си. Като подготовка за това събитие, личните и дружески контакти с доктор Таня Рейтан ми предоставиха определен вид информация за говорителя-бежанец, който винаги е в състояние на полуосведоменост по отношение на осъзнаването на средата и средствата. По някакъв начин това събитие добави към темпото на личните разговори няколкоезично измерение и затова мога само да бъда благодарна за старанието на тези, които с майсторство, произтичащо от опит и работа в течение на десетки години, опазиха атмосферата на личните разговори от влиянието на трудността да ръководиш.

Аз бях последният говорител на това тридневно събитие и изведнъж осъзнах, че от позицията на бежанец, думите ми могат да бъдат взети под внимание като сбор от всичко, казано през тези три дни – събитие, в течение на което тридесет и двама души от различни страни предоставиха на света есенцията на своите старания за превръщането на този свят, в който не се живее лесно, в по-жизнепригодно място. Събитие, на което достиженията на споменатите хора в служба на бежанците бяха мимолетно увековечени за света поне на шест езика.

На това събитие говорих за възможностите, които бежанците донасят със себе си в другите страни, понеже правителствата са толкова заети със справянето със спешните предизвикателства и трудности на търсещите убежище, че е лесно да бъде забравен потенциалът, който бежанците носят със себе си. Докато същевременно, вероятно настоящите нужди на даден бежанец са само едно незначително „хлъцване“ от неговия жизнен път. Например, бихте ли могли да се замислите за потенциала, особеностите, знанието, придобито с опит и наследството на президента или зъболекаря си, ако всеки ден виждате единия по пижама и в най-лош вид, а другия – всеки ден единствено да продава буркани с туршия пред метростанцията.

Стив Джобс е бил бежанец от Сирия

Никой от участниците в това събитие не беше виждал треперливия почерк на Стив Джобс от анкетата му за постъпване на работа. Много от тях не знаеха, че Стив Джобс е бил бежанец от Сирия със сложно фамилно име, но според мен всички бяха съгласни, че след сериозното разглеждане на онази негова наполовина попълнена анкета за работа, нещо в устройството на нашите животи се е изменило – това, че днес можем да се съберем на интернет-събитие от разните краища на света и да беседваме.

Говорих и за това, как сме свикнали да ценим тези наши съотечественици, които са прекарали своя живот в друга страна, та след това се завръщат с придобивки като няколко книги и одежди, непознати обичаи, странни подправки и неведом език, но същевременно, когато същите тези дрехи и книги, непознати обичаи, странни подправки и неведоми езици бъдат донесени в нашето общество от някой непознат, гледаме на тази работа със подозрение и съмнение. А всъщност, същинското наше подозрение и съмнение трябва да бъдат насочени към кратките ни ваканции за почивка в чужбина, които единствено със смяната на хотелите придобиват названието „приключения“; пътувания, които не включват нищо друго, освен следваканционна умора и сведения за нашия монотонен живот.

Споменах майка си и това, как тя се бореше срещу системата за поставяне на оценки на децата в училище, и как с настоятелност и в течение на десетилетия преподаваше само на първи клас за да зададе вярната посока; а също така това, как тя постави преподаването и ученето като две уравновесяващи се „крила“ в нашия живот. Тя винаги имаше часове, в които да се учи, и такива, в които да преподава. Говорих за своето израстване в нейните часове и за това, как тържествувахме по повод нейното постижение, когато след две десетилетия системата за поставяне на оценки бе премахната от прогимназията.

 

Щом разбрах, че хората в България не знаят за „Шахнаме“ и иранските принцеси, суфите, жените-воини и благородните хайдути, осъзнах, че на българите им е бил спестен такъв вид търсене на приключения. Над двете култури (българската и иранската) бе хвърлило сянка зловещо мълчание и както иранците не знаеха как България е съхранила някои забравени общи корени с Иран, така и българите не знаеха, че „Бог“ и на персийски значи същото, а и че Багдад означава „даден от Бога“; много от българите не бяха имали възможност да се възрадват на общия корен на двата народа в далечното минало.

Постарах се да предизвикам търсене на културни приключения, защото иранците също не знаят нищо за българите. Колкото жадувах да пиша за България на персийски, толкова исках и индивидуално (колкото и мога) да споделя с българите измеренията и собствения ми разказ за културното ми наследство. При започване на уроцитe българските ми ученици си избираха персийски имена, за да могат в едно, или повече измерения, да се отдадат на търсене и открития в иранската култура. Всъщност, те изпробват своите средства как да построят мост между двете култури и добавят към тях нови и лични светове.

Не мисля, че няколкото минути от две видеа на мои ученици, говорещи и пеещи на съвременен персийски, са успели подробно да обрисуват личните им и двустранни старания и техните изпълнени със желание търсения; също така, едва ли е станал ясен процесът на образуването на хаотичен ред във връзка със създаването на личен хоризонт в отношенията с млад човек, застанал в центъра на галактиката, когато говорих за владеенето от страна на моите ученици на модерната и стара персийска литература. Но дори най-малкото наше раздвижване на свой ред има значение и поради това, написах настоящия текст на персийски, за да бъде преведен за вас от един млад писател на български; и тази задача му бе предложена като лично предизвикателство за неговите езикови умения и средства и е първият негов превод от персийски на български, който бива публикуван. Затова може би няма да е зле да запомните името на преводача от началото на този текст.

Сигурна съм, Вие също не се съмнявате, че всяко движение, осъзнато или не, трябва да бъде в служба на по-висша цел, а именно времето, когато докато се разхожда по софийските улици, всяко българско дете ще чува различни езици и ще осъзнава какво богатство е, възможността да живее в многокултурен свят. Това осъзнаване може да се осъществи с разбиране на ролята ни в посочването на възможностите, с които бежанците да не бъдат бреме за системата, а да бъде гледано на тях като на човешки и културен капитал.

На това събитие поканих присъстващите да задават въпроси на себе си и на другите, понеже серията от въпроси е по-жизнеспособна от само един „висящ“ такъв. Това е способ, при който притеснението бива отстранено, за да може всеки въпрос да завърши с още по-добър такъв. Моите жизнени въпроси са били, например, как да предизвикам раздвижване в това зловещо мълчание, съществуващо и в двете социални атмосфери (българската и иранската), за да бъде установен нов ред; или пък как системата „да разбере”, че бежанецът не е бреме, а възможност; и накрая, как Вие да допринесете за задаването на тези въпроси…

Автор: Фей Ешкевари, журналист от Иран

Перевод от персийски: Ануш

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика