Боян Захариев: Образованите млади роми – една група с недооценен потенциал

 

В този анализ под образовани млади роми имам предвид млади хора от ромски произход от завършването на средното им образование до 35 годишна възраст. Образовани в случая означава, че това са млади хора със средно или висше образование.

 

Данни за настоящия анализ са събрани от Институт Отворено общество София по проект “Мост към бизнеса”[1] и включват по две анкети с 230 ромски младежи. Малко повече от половината от тях са със средно образование, малко повече от ¼ са бакалаври, а останалите около 20% са  магистри. В извадката има и няколко млади хора с докторска степен.

 

Основният доход при младите хора и със средно, и с висше образование идва от заплащането на труда им. Средният доход на младите роми със средно образование, които имат работа е 680 лева (630 лева ако броим и безработните, които естествено имат ниски или никакви доходи), а на тези със завършена степен бакалавър е 820 лева. С магистърска степен имат среден доход от 1110 лева.

 

При ромите с висше образование безработицата е много ниска – от порядъка на 3 на всеки 100. Толкова ниска безработица може да се дължи изцяло на времето, необходимо за смяна на работата. За съжаление въпреки нарастващото участие на роми във висшето образование, броят на висшистите все още е малък, вероятно в момента делът им е около 1%, според последното преброяване на населението от 2011 г. е 0.5%. Със средно образование в момента вероятно са малко над 12%. Делът им също нараства, но продължава да е изключително малък. При ромите със средно образование безработицата е значително по-висока, отколкото сред висшистите, но все пак не драстично висока и почти всички от тях, които не продължават образованието си, активно търсят работа. Няма как да не отбележа, че българското училищно образование позволява някой да завърши средно образование, имайки съществени пропуски. Колегите от Унгария, които осъществяваха сходна програма споделиха, че при тях това не е възможно в същата степен и би било по-скоро изключение. При ромите с по-ниско от средно образование, както показват всички мащабни изследвания правени досега, безработицата е изключително висока, а доходите са много ниски.

 

Знам че образът, който предстои да опиша накратко към настоящия момент е нетипичен, но той показва на какъв човешки потенциал може да потенциално да разчита обществото ни, включително икономиката, ако подобри обхвата на ромите в образованието.

 

Образование млади роми четат и пишат (много). Над половината от ромите със средно или висше образование през последната половин година са писали поне един текст с обем над 10 страници. Над 70% от ромите с висше образование през последната половин година са писали поне един подобен текст, а почти половината от тях са писали текст с обем от повече от 25 страници. Около 70% от ромите със средно или висше образование са чели през последните три месеца поне един текст с обем над 50 страници (книга, доклад или друго). Почти всички роми с висше образование са чели през последните 3 месеца текст с обем над 50 страници.

 

Образованите млади роми избягват риска, отдават предпочитание на днешния ден пред утрешния и внимателно обмислят решенията си. Повечето образовани млади роми са склонни да „играят на сигурно“ и с това те не са по-различни от населението със сходни образователни характеристики. На въпроса дали биха предпочели да получат 120 лева със сигурност или 240 лева след хвърляне на ези-тура, 85% избират сигурната сума. За разлика от лотариите и игрите на късмета, които масово се предлагат в България, това е справедлива и честна оферта, от която при дългосрочна игра нито се губи нито се печели. Затова тя улавя чистата склонност към поемане на риск. Образованите млади роми в огромната си част не обичат лотарийния риск. В голямата си част образованите млади роми се отнасят много сериозно към вземането на решения. Четири от всеки пет образовани млади роми внимателно обмислят последствията от действията си и потенциалното им влияние върху останалите и са готови да търсят помощ, когато не разбират нещо – основни компоненти от психологическата скала „взимане на решения“. Това са качества, за които е установено, че най-често (във взаимодействие с други фактори) имат позитивно влияние върху шансовете на пазара на труда.

 

Те освен това са силно ориентирани към настоящето – нещо по принцип характерно за младите хора, когато става дума за удоволствието от живота. На въпроса дали предпочитат да получат 1200 лева сега или 2400 след година, 2/3 избират да получат сумата сега отколкото възнаграждение с рядко срещана лихва, която е трудно да се получи от каквато и да било инвестиция. Очакванията за бърза възвращаемост от усилията включва не на последно място и очаквания за бърза възвращаемост от положения труд.

 

В голямата си част образованите млади роми се отнасят много сериозно към вземането на решения. Четири от всеки пет образовани млади роми внимателно обмислят последствията от действията си и потенциалното им влияние върху останалите и са готови да търсят помощ, когато не разбират нещо – основни компоненти от психологическата скала „взимане на решения“. Това са качества, за които е установено, че най-често (във взаимодействие с други фактори) имат позитивно влияние върху шансовете на пазара на труда. Те са полезни и в много други ситуации. Способността да предвиждаш последствията от действията си и реакциите на другите е много важна за нормалното функциониране в обществото. В тази 4 степенна скала 4 ознаяава много сериозен във взимането на решения през цялото време, а 1 означава постоянно несериозен във взимането на решения. Средната за България е 2.96, средната за образованите млади роми е 3.55, т.е. средно погледнато те се отнасят много по-сериозно към взимането на ревения.

 

Образованите млади роми имат много благорпиятен за пазара на труда и за личните отношения профил по отношение на основни психологически характеристики. Психолозите ги наричат “Голямата петорка”.

 

Откритостта към нови преживявания е сложна психологическа харакртеристика. Тази скала включва и естетическата чувствителност, например радостта от красиви природни картини. Тя включва активното търсене и позитивното отношение към нови преживявания по принцип, като приемането на нови преживявания може да се отнася към различни сфери – идеи, ценности, вярвания, действия[2]. По 4 степенна скала, където 4 е много открит, а 1 – много затворен, средната за България е 2.92, средната за образованите млади роми е 3.55.

 

Добросъвестността включва старанието при изпълнение на задължения и поети ангажименти – качество, което обичайно се цени от работодателите и в много други житейски ситуации. Тя включва още овладяване на импулсивното поведение, последователността в поведението, надеждността и предсказуемостта.  Добросъвестните спазват по-лесно и по-последователно утвърдени правила и изисквания. По 4 степенна скала, където 4 е много добросъвестен средната за България е 3, средната за образованите млади роми е 3.22, т.е. те са по-добросъвестни.

 

Доброжелателността е качество, което се проявява изцяло в отношенията с други хора. Доброжелателността включва любезност към околните, дружелюбно и неагресивно отношение. Крайната липсата на доброжелателност е вече форма на враждебност, а крайната доброжелателност е форма на пълно рабиране и съчувствие. Разбира се и двете крайни форми, както при останалите психологически характеристики на личността се срещат рядко. По 4 степенна скала, където 4 е много доброжелателен средната за България е 2.75, средната за образованите млади роми е 3.21.

 

Има и психологически характеристики, по които образованите млади роми не се отличават от обичайното за България. Едната от тези харакртеристики е емоционалната стабилност. Да си емоционално стабилен е обратното на това да бъдеш невротичен. Поради специфичните интереси характерни в миналото за европейската психиатрия това е една от най-ранно изследваните личностни характеристики, за която има различни инструменти за измерване. При емоционалната стабилност (emotional stability) нивата при образованите роми и населението на България са сходни – около 2.6. Това може да сътвества например на прояви на емоционална нестабилност (невротични прояви) при половината от населението през малко повече от половината от времето.

Образованите млади роми понякога, с основание или не, са склонни да подозират околните в недобронамереност. Околните, когато човек веднъж се отдели от сегрегираната среда, са предимно хора от други етнически групи, които могат да имат и яесто имат свои предразсъдъци спрямо ромите. Нивото на убеждение, че другите са като цяло недобронамерени (hostile attribution bias) е много важна психологическа характеристика, която не е част от 5-компонентния модел, но се използва често при обясняването на ситуации на конфликт. Хората, които са преживели някаква травма или лошо отношение стават по-подозрителни към сигналите, които постъпват от околните и са по-склонни да ги интерпретират като недобрижелателни. Приписването на лоши намерения на околните понякога се свързва с повишена опасност от реципрочно агресивно поведение или например със склонността за неприятни ситуации, които са възникнали непреднамерено или по неизвестни причини да се предполага, че са предизвикани от някого нарочно. При образованите млади роми нивото на приписване на недоброжелателност е малко по-високо отколкото средното за населението – около 2.21 при средно 2.13, но 40% от тях споделят, че някога през живота си са били подложени на дискриминация. Тези, които са се сблъсквали с дискриминация през последната половин година са 25%. Останалите не са имали досег с дискриминацията или поне не желаят да споделят за това. При ромите, които казват, че не са били дискриминирани нивото на приписвана на другите недобронамереност е 2.13 – абсолютно същото като средното за населението, при тези които са били дискриминирани нивото е 2.25 (именно това вдига средния резултат). В случая имаме косвено доказателство, че актовете на дискриминация не минават без последствия за общия психологически климат в групите и в цялото общество.

 

Запитани за основните препятствия, които биха им попречили за реализацията на техните амбиции и стремежи образованите млади роми посочват най-често обстоятелства, свързани с ученето. Например тези, които имат само средно образование посочват сред основните препятствия пред себе си липсата на диплома за висше образование. Незнанието на чужди езици е посочвано като препятствие от почти половината образовани млади роми от много повече от половината от тези, които не владеят добре чужд език. На челно място се появява и липсата на връзки, т.е. липсата на познанства с хора, които имат влияние и чиято препоръка, посредничество или просто полезна информираност може да осигури по-лесен достъп например до работни места. Социалните връзки също са нещо, което човек изгражда сам с времето и несъмнено зависят от лични качества, но също така зависят и от възможности, които са извън контрола на отделния млад човек. Например учейки в сегрегирано училище, един ромски младеж има много по-малко шансове да познава етнически българи. Етническите българи естествено доминират с огромно мнозинство сред работодателите в България, а техните мрежи от познанства рядко включват роми. Освен това данните показват, че при набирането на персонал, особено ако става дума за по-качествени и желани работни места личната препоръка има голямо значение. Дори сред образованите млади роми половината са учили в основно училище, където ромите са били необичайно много или почти не е имало ученици от други етнически групи, т.е. в училища, които бихме нарекли силно сегрегирани. Съответно 1/3 от образованите млади роми са продължили да учат в сегрегирани училища и в гимназията. С иконометричен анализ може да се покаже, че ученето в сегрегирано училище е свързано с по-висок риск от безработица. Не можем да твърдим със сигурност дали младежите, които потенциално ще имат малко по-лоши шансове на пазара на труда попадат в сегрегирани училища или самите училища спомагат повече или по-малко за този резултат. Вероятно и двете. Знам за много ученици, които имат малък избор къде да учат за разлика от други свои връстници, а в местата сред които могат да избират – често само едно, има негласно споразумение да не се учи кой знае колко.

 

Ако погледнем обаче личните им ретроспективно оценки за училищата, в които са учили при 9 от 10 образовани ромски младежи и девойки те са изразено позитивни – харесвало им е да посещават училището, в което са били записани и са убедени, че учителите им са имали добро отношение към тях. Малко по-малко – 7 от 10 са тези, които смятат, че учителите са се отнасяли еднакво към учениците независимо от етническия им произход. Има и такива, които въпреки че са забелязали различното отношение в зависимост от етноса на учениците не са променили общата си позитивна нагласа. Обучението в сегрегирано училище е свързано с по-лоши шансове, но не гарантира непременно провал – не е съдба или присъда. Освен това огромната част от образованите млади роми определено демонстрират силен стремеж да осмислят миналото си позитивно независимо от обстоятелствата, с които са се сблъсквали – това е характеристика, която би била типична за хора, които са добронамерени и открити за нови преживявания.

 

Резюмирайки казаното, всъщност удивителното тук е именно способността на хората да се възстановяват сред всякакви премеждия и да се измъкват от много лоши житейски ситуации, да продължават играта дори след като раздаването им е отредило не най-добрите карти, ако ми позволите тази метафора. Това съм го виждал през годините сред млади хора от гетата в различни страни, дори сред такива, към които животът е бил най-нещадящ и са тръгвали в крайна сметка по много лош път. Това позитивно наблюдение, естествено, в никакъв случай не трябва да става повод или оправдание да търпим несправедливостите в обществото, разчитайки, че потърпевшите ще намерят някак си начин да се справят..

 

В това отношение образованите млади роми, чиито житейски траектории имах възможност да наблюдавам и изследвам през последните 2-3 години със сигурност имат моето уважение, включително и за това, че не съм сигурен как бих се справил самият аз на тяхно място – ако този въпрос въобще може да бъде зададен по смислен начин.

 

 

 

[1]                  “Мост към бизнеса” е финансиран от Програмата на ЕС за заетост и социални иновации „EaSI“ 2014–2020

[2] Повече за 5-факторния модел на личността в Allik, R. R. M. &. J. “The Five-Factor Model of Personality Across Cultures”, in Allik, R. R. M. &. J., ed., Springer Science, 2002, откъдето взех и част от дефинициите в този анализ.

 

 

Avatar

Боян Захариев

Боят Захариев работи като програмен директор в Института „Отворено общество“ – София. Има докторска степен по социология и магистърска по икономика от СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е повече от 15 години с различни български и чуждестранни организации по програми за образование и интеграция на уязвими групи. През последните 5 години основен акцент в работата му са анализите на бедността и неравенството в образованието, здравеопазването, на пазара на труда и в други сфери на обществения и икономическия живот.