Бягащите от война – представи, страхове, различия. Образът на българина според бежанеца

“Маргиналия” публикува анализа на Миглена Герасимова в три части. Първата беше за образа на бежанеца според българите. Втората част, която представяме на вниманието ви сега, е посветена на това, как бежанците у нас възприемат българите. В третата акцентът ще е върху различността и съвместното съжителство.

Този текст е съкратен вариант на социологически анализ, част от проект на студио за документален театър VOX POPULI, който изследва темата за бежанския конфликт и сирийските миграционни потоци, преминаващи през България. В него e представен един по-задълбочен поглед върху три основни елемента обуславящи човешкия фактор в разглежданата ситуация:

  • Представите за и на бежанците/представите за и на българите, ролята на медиите в изграждането на представи за изследваните групи
  • Различността
  • Съвместното съжителство – възможно или невъзможно. Ролята на страха в комуникацията между изследваните групи.
  1. Образът на българина според бежанеца

В тази точка са разгледани представите, които споделят бежанците за българите. Текстът по-надолу е построен върху последователността от събития и срещи, обуславящи конкретните представи. Когато говорим за бежанци, които се озовават на българската територия нелегално, в повечето случаи едни от първите хора, които срещат, са граничната полиция. След тях те се сблъскват с различните служители в администрациите и в затворените лагери и чак след това, когато бъдат преместени в отворени лагери или се настанят някъде самостоятелно, имат възможността да контактуват с обикновени хора. И тогава те успяват да си изградят една значително по-реална представа за българина. Изключения има, когато хората, влизащи в държавата, имат предварително изградена вече представа за българите и за държавата. Обикновено това се случва, когато хората са идвали тук преди или имат близки в държавата, или са се информирали предварително, при положение че ясно са знаели къде отиват или откъде ще минат, за да стигат там, където отиват. Методите за получаване на информация за ситуацията в държавата на база, на която да изградят представите си за хората населяващи я, са основно медиите, социалните мрежи и разказите на приятели. Както стана ясно от казаното по-горе, често тази информация е силно изкривена, което създава нереалистични представи за хората и ситуацията у нас.

  • Гранична полиция и затворени лагери

Когато човек влиза нелегално в държава, често пъти едни от първите хора, които среща, изключвайки евентуалните трафиканти, са граничните полицаи. След първата среща с гранична полиция, бежанците заловени на територията на България се сблъскват с полицаите в затворените лагери, в които попадат. В повечето случаи респондентите разказват неприятни и страшни истории при сблъсъка си с граничната полиция, а също така и с тази в затворените лагери. Заедно с разказите за отношението вървят и страшните истории за пространствата, в които тези хора са принудени да обитават.

Три момчета, бежанци от Сирия, разказват, че в началото са изпитали пълен шок, както от хората, така и от условията, в които са били поставени. На границата кучетата са ги хапали в продължение на 15 минути. Полицията не е направила нищо, докато това се е случвало. Впоследствие са били заведени в арест, където никой не се е погрижил за раните им. След 12 часа разпит са били изпратени в болницата за ваксини, а после обратно върнати в ареста, където разпитът е продължил. Едно от момчетата споделя, че за него е било невъзможно да оцелее в Турция, тъй като турците са ги гонели в други държави. Първото им впечатление от България е било много страшно, защото, освен изпитанието с кучетата, те се озовават в лагер, в който се държат с тях като със затворници, а не като с ранени хора. Едно от трите момчета е с диабет, а се оказало, че полицаите са конфискували лекарствата му, което му е причинило диабетичен шок. Това довежда до лечение при психолог,  в продължение на няколко месеца. След това са били преместени в с. Баня, където най-накрая са се погрижили за раните им. При пресичането на границата трафикантите са давали лекарства на децата, за да не плачат, да стоят мирни. Всички деца са били анестезирани, независимо дали родителите им са съгласни, или не. Едното момче разказва, че те са били толкова уплашени от преживяното, че са се страхували много и за това винаги са се движели по групи. Не са разбирали езика, което ги е плашело още повече и са гледали винаги да са заедно, когато им се налага да излизат за храна, дрехи или нещо друго. Те разказват, че въпреки преживяното не са си създали лошо впечатление за българите. Според тях има и добри, има и лоши хора. Но някои са наистина много добри.

Много от респондентите споделят, че отношението, което са срещнали от местните полицаи, е било „неодобрително“. Често пъти се случва в едно помещение в затворените лагер да има повече хора, отколкото може да поеме помещението, като всички са заедно, включително и семейства с деца. Респондентите разказват, че полицаите са се държали зле с тях, не са помагали при необходимост, когато децата боледуват, не са разрешавали да се взимат лекарства. Лошите условия и често пъти агресивното поведение на служителите на реда в лагерите кара хората да ги сравняват с Ада „Това Елхово, те го наричат затворен лагер, ама то не е никакъв лагер, то е затвор“ За Елхово: „Ако Европа знаеше за това място и го види с очите си, мисля, че щяха да убият българите.“

В някои ситуации, когато си в чужда държава, вярваш, че единствените хора, на които можеш да се довериш, са хората на реда. Вярването е, че при трудност това са хората, които ще защитават теб и правата ти. В това вярва и един от нашите респонденти от Ирак, който също е бил полицай, но в собствената си държава. Той разказва за ситуация,  в която е бил нападнат от 7 момчета, които едва не го пребиват до смърт, а след като отива да съобщи в полицията, се оказва, че никой не му обръща внимание и случаят се неглижира.

Не всички респонденти са настроени срещу полицията. Иракчанин от Мосул казва, че неговата първа среща с българи е била с граничните полицаи, които са се отнесли много добре с него и са били внимателни. Този разказ се повтаря при друг респондент, който разказвайки своите положителни представи за българите, споделя, че дори и полицаите са добри, имайки предвид, че тяхната работа е да защитават границата и можело много по-лошо да се отнесат с него, но те са подходили с уважение. „Граничната полиция се отнасят с тебе, като с един непознат, който може да е риск, може и да не е риск за държавата. Те нищо не знаят за тебе.“

2.2. Администрации

Всички бежанци, влизащи в страната, рано или късно се сблъскват с българската администрация. Често пъти взаимодействието с хората, работещи в структури на администрацията, става основа за изграждане на представите за всички българи. Много често бежанците идват тук с идеята, че влизат в Европа, но вместо к държава с европейска административна система, те се сблъскват със същата корупция, която срещат в Сирия. Такъв е случаят с един бежанец, който решава заедно с приятелката си да създадат собствен бизнес – те започват проект, за чието одобрение се оказва, че трябва да се плати специална комисионна. В подобна ситуация се озовава друг бежанец, вкаран в Елхово, заловен да пресича границата с Турция в посока Турция. След като веднъж има стартирала процедура в България, той решава да се върне, тъй като семейството му е останало в Турция, а едно от децата му се разболява. Тръгва към семейството си в Турция и го залавят на границата. Започва наказателна процедура. Той се озовава в Елхово за втори път, разликата с предходния е, че този път му предлагат възможност да се отърве от обвиненията срещу него в замяна на 200 лева.

Другата критика към администрациите е свързана с неяснотата, какви и колко процедури трябва да бъдат направени преди издаването на определен документ. Много от бежанците чакат отговор за случаите си, който все не идва и не идва, а с това нараства и неяснотата по отношение на мястото им в държавата. Намаляват средствата им, тъй като без съответните документи те нямат право да работят. „Не срещнах никакви българи, само полицаи, администрация и те се държаха с бежанците пренебрежително и ни мотаеха.

  • Местни жители

Среща с местни жители

Когато новодошлият бежанец е преминал през всички административни пунктове, той вече има възможността да се движи спокойно на територията на държавата. Независимо дали е настанен в свободен лагер или е на своя отговорност, той вече има възможността самостоятелно да определи приоритетите си и стъпките пред изграждането на новия си живот у нас или в друга европейска държава. Това създава множество от възможности за комуникация и създаване на контакти с различни групи граждани. Това е моментът, в който много от бежанците започват да променят мнението си за българите и за България като цяло, тъй като, движейки се свободно и контактувайки с хората, те имат възможността да опознаят света, в който са се озовали. В повечето разкази бежанците споделят, че първите им впечатления за България и българите не са били положителни, но впоследствие, когато започват контакт с обикновени хора и влизат в ежедневна комуникация, си променят мнението. Изграждането на представите зависи от личните преживявания и настройки на човека. Има много хора, които се оказва, че познават държавата ни отпреди години, което предварително е помогнало да се изгради една добра и позитивна представа за българина. Така според много бежанци, включително и такива, които не познават държавата отпреди, българите са „много хубави и добри хора“, хора, които уважават различността на другите. Други определят българите като по-резервирани, защото България е бедна държава и на хората им е трудно да помагат. Но въпреки това бежанците виждат и оценяват желанието и съпричастността на много хора, които помагат, всеки с каквото може – дрехи, храна, по-евтина квартира и др.

Според респондентите животът в малкия град е по-лесен и се чувстват по-добре там, защото могат по-свободно да контактуват с хората.

Арабите, които живеят в България от времето преди войната, определят България като много толерантна държава. Отчитат разлика от времето преди бежанската вълна и сега. За един арабин, който познава вече достатъчно добре българската култура, ясно се вижда, че българите не правят разлика между техните отделни народи, което затруднява ситуацията на различните арабски групи, които живеят у нас. Това неразбиране довежда до силно предубеждение към всички араби, което е неоснователно и създава условия за враждебност и у двете страни. От друга страна, арабските семейства, които живеят тук от много години, споделят, че не са усещали дискриминация по отношение на религията или принадлежността си. Един от тях разказва, че за двадесетте години, в които живее в България, нито веднъж не е бил попитан каква религия изповядва. Араби, които познават България отпреди бежанските вълни, потвърждават историята на сънародниците си, които живеят отдавана тук, по отношение на дискриминацията към тях от страна на българите. Те споделят, че преди отношението е било много по-добро от сега. Според много сирийци и иракчани, това се дължи на агресията на пакистанците и кюрдите, които според тях са основните причинители на проблеми, което кара хората да изградят негативно отношение към обикновените араби.

Avatar

Миглена Герасимова

урб. Миглена Герасимова - урбанист, градски изследовател и докторант по Социология. Завършва специалност Урбанизъм през 2009 година в УАСГ. След няколко годишна работа като проктант и консултант по градско планиране се отдава на активистка работа в НПО сектора, в сферата на градското планиране, което по късно я довежда до изследователка работа в областта на градките изследвания и гражданкото участие в процеите по изменеие и развитие на градовете и градската структура. 2014 г. записва докторантура в СУ, катдреда "Социология", програма за "Градски изследвания".