Бялата емиграция и Държавна сигурност

Документалният сборник „Държавна сигурност и бялата емиграция в България 1944–1991 г.“ е четиридесет и четвъртото издание от поредицата „Из архивите на ДС“ и е съставен изцяло от материали, съхранявани в Централизирания архив на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. По темата има множество публикации в книги и периодика, които хронологически обхващат периода от началото на 20-те години на ХХ в. до преврата от 9 септември 1944 г.Ето защо това издание представлява безспорен интерес и ще даде възможност на всеки изкушен от проблематиката да се запознае de vizu със събитията през призмата на документите на репресивния апарат на Българската комунистическа партия.

До 1950 г. в лексиката на Държавна сигурност преимуществено битува терминът „белогвардейци“ като впоследствие вече се появява и определението „бяла емиграция“, които съжителстват паралелно в документите на българските служби за сигурност от разглеждания период като взаимнозаменяеми синоними. По своята същност първият термин не само е политизиран, но и неточен, защото не прави разлика между лицата участвали в белите армии и мирното гражданско население.

По силата на подписаното в Москва на 28 октомври 1944 г. Съглашение за примирие между България и държавите от антихитлеристката коалиция в София се установява Съюзна контролна комисия. Тя е съставена от представители на СССР, Великобритания и САЩ, но доминирана от съветското командване, което многократно е подчертано в договора с фразата „Съюзното (Съветското) Главно командуване“. България се „задължава да сътрудничи за задържането на лица, обвинени във военни престъпления и за тяхното съдене“ (чл. 6). Издирването и наказването на тези лица се извършва от българските власти под ръководството на съветските представители. Вътрешното министерство започва изготвянето на списъци на руските емигранти в страната. Описват се данни за пристигането им в България и причините за напускането на родината им. Политическата дейност, която са развивали на българска територия. Изготвят се и отделни списъци на всички, които са сътрудничели на хитлеристка Германия по време на войната.

На областните инспектори в страната е наредено незабавно да регистрират всички белогвардейци и да направят проверка на всички лица, които са били в окупационния корпус в Югославия или на Източния фронт. Последните трябва да бъдат арестувани и след като им се проведе следствие да бъдат изпратени в ТВО. Съюзната контролна комисия в България изисква от българското правителство интернирането на всички руски емигранти, които доброволно са служили през време на войната в германски части. Специално се обръща внимание на това, че освобождаване на въдворени в лагери емигранти може да става само със съгласието на СКК след мотивирана молба. В така създалата се политическа обстановка една част от белоемигрантите са арестувани от съветското разузнаване и осъдени в София от военния трибунал на III-ти украински фронт. Последните са репатрирани в СССР, където са изпратени за различни срокове в трудовите лагери на ГУЛАГ. Някои от тези хора, които преживяват изправителните мероприятия на съветската власт, са амнистирани и отново върнати в България.

По повод заминаването на белоемигрантите за СССР през септември 1954 г. на събрание в Клуба на съветските граждани в присъствието на съветския посланик Приходов се обсъждат местата и условията, при които ще бъдат настанени последните при пристигането им в родината. Решението на съветското правителство е посрещнато добре, но се изказват и мнения, че голяма част от хората ще бъдат пратени в лагери, заради „стари грехове“. Ще бъдат изолирани от външния свят при примитивни условия и изоставени напълно „в пустините на Алтайския край“. Посредством техническо мероприятие през 1955 г. е установено, че заминалите за СССР белоемигранти имат условен език за поддържане на връзка. Посредством него те съобщавали на останалите в България да не заминават, защото положението им в Съюза било много зле. Дори през 70-те години голяма част от тези хора останали в България продължават да тъгуват по родината си след като са прекарали целият си живот в емиграция. На въпроса защо не заминат за СССР последните отговарят, че напредналата им възраст не го позволява, а и какво да правят там след като си нямат никого и ги „мразят“.

В началото на 50-те години „контингентът” по белоемигрантска линия вече е установен. В една Справка за белоемигрантите живущи в Народна Република България от 25 ноември 1952 г. е отбелязано, че в страната живеят 12 793 белоемигранти. От тях 7986 мъже и 4807 жени дошли в България след Октомврийската революция. Към 30 септември 1952 г. 6996 души имат съветско гражданство. Голяма част от тях служат в учреждения и предприятия, а една малка част са общи работници. Отделно от посочената бройка има още 761 души, които са екстернирани от Югославия. Всички съветски граждани-белоемигранти са организирани в „Съюз на Съветските граждани в България“.

Една особена категория население, което попада в полезрението на ДС по тази линия, са таврийските българи, които по време на войната били на страната на немците и се оттеглили с тях от СССР в България. Тук някои от тях се снабдили с нови документи и дори сменили имената си. Установени са 60 такива лица, като 13 от тях са на разработка, а двама са вербовани. Проблемът с тях е, че в Съветския съюз не ги искат, а в България няма как да бъдат подведени под отговорност „за престъпленията им на територията на СССР“. Посочено е, че тези лица могат да бъдат „използвани чрез натиск от врага през всяко време“.

В началото на 60-те години от поделенията в страната се изисква привеждането в известност на всички белоемигранти и таврийски българи, които могат да попаднат под влиянието на капиталистическите разузнавания. Предвижда се с излизащите от страната лица да се водят беседи, а влизащите да се поставят под наблюдение. Поставена е задача с таврийските българи да се провеждат беседи и да им се обяснява, че в СССР са амнистирани за миналите си дела и не е необходимо да се крият под чужди имена. Същевременно да бъдат предупредени, че ако в бъдеще се занимават с антинародна дейност ще отговарят и за старите си деяния.

До 1956 г. работата по белоемигрантска линия се е извършвала от цяло отделение, а след това до 1962 г. по нея работи един оперативен работник. От тази година насетне линията е закрита. Някои разработки и агентурата се пренасочват към другите линии. Една част от агентурата, която има възможности да се занимава с белоемигранти в страната и зад граница, е изоставена. От документите с отчетен характер е видно, че разработките се водят бавно, а работата не е добра. Последното се отдава на постоянните промени в състава на отделението, както и на недостатъчно системно и добро ръководство и контрол. Отправени са препоръки да се осигури набелязването и изпълнението на комбинативни и реални планове по разработките. В крайна сметка основната работа се заключава в издирване, установяване, проучване и изготвяне на справки за лица.

От 1957 г. нататък работата на Държавна сигурност по белоемигрантите се съсредоточава изцяло върху международната организация „Народен трудов съюз“ и контролиране поведението и действията на представителите й, които посещават България. Започва издирването на всичките й последователи на територията на страната. Идеологията на организацията е характеризирана като фашистка, заимствана от „реакционно идеалистическата философия на Оливер Салазар“ и сполучливо присадена сред белоемигрантите. Целта на организацията е смъкването на съветската власт по пътя на „националната революция“, но с помощта на външна интервенция. Съгласно документите на службите преди Втората световна война организацията е снабдявала с агентура срещу СССР английското, немското, френското, полското и други разузнавания. След началото на войната между Германия и Съветския съюз се поставя в услуга на немското разузнаване. ДС разполага с данни, че от 1956 г. организацията е на издръжка и под контрола на американското разузнаване и към нея функционира т. нар. „закрит сектор“, който се занимава с шпионската и подривна дейност на НТС на територията на СССР и страните от социалистическия лагер. По същите сведения ръководството на организацията не е единодушно по отношение на извършването на „бойни действия“ – едни са привърженици, а други отхвърлят терора като средство за постигането на политически цели. Независимо от това, по радиостанция „Свободна Русия“ нееднократно са били предавани инструкции от „революционния щаб“ на НТС във връзка с начина на действие по време на народно въстание“.

От края на 60-те години на ХХ в. в работата си по белоемигрантите Държавна сигурност е в тясно сътрудничество, планира и извършва съвместни агентурно-оперативни мероприятия с V управление на КГБ. Вървят процеси по обмяна на опит , а съвместната работа на службите със задоволство е характеризирана като „интеграция в действие”. След консултации с КГБ по белоемигрантска линия и по НТС е назначен един работник. През 1973 г. по това направление в Центъра вече работят 3 души, а в окръзите не се извършва работа. В обобщение е направена оценката, че закриването на белоемигрантската линия през 1962 г. е грешка.

В един подробен доклад за дейността на „противника“ по линия на белоемигрантите и организацията „Народен трудов съюз“ срещу СССР и състоянието на контраразузнавателната работа в това направление е обобщено, че подривната работа основно се заключава в следното: 1) емисиите на радио „Свободна Русия“, което призовава слушателите към открити активни действия – като публични демонстрации, а също така и „тихи стачки“ с цел парализиране на производствения процес; 2) акцията под условното наименование „Стрела“, която има за цел масовото прехвърляне в СССР на литература с „враждебен характер“, позиви и средства за тайнопис. Последното става и от територията на България, която е използвана за „ударен плацдарм за работа срещу СССР“ за: 1) създаване на антисъветски групи и настроения; 2) обработване и вербовка на хора; 3) създаване на нелегални канали; 4) събиране на разузнавателна информация; 5) осъществяване на идеологическо проникване.

След провеждането на специални мероприятия българските служби залавят писма, в които има поставени материали с антисъветско съдържание като преснимани писма на Солженицин. Във всяко писмо е поставена бележка, с която се моли получателя след като прочете материала да го изпрати на посочен адрес в СССР. Материалите са отпечатвани във Франкфурт на Майн и изпращани от Италия в България. Прехванати са писма предимно до студенти, предоставили адреса си за кореспонденция с младежи от различни страни чрез съветското списание „Космос“. Вследствие на това е разработена инструкция за разпознаване и подбиране по външни признаци на подозрителни документи от международния пощенски канал, разпращани от „Народен трудов съюз“ до адресати в България.

Съвместно с КГБ се обмисля започването на оперативни игри с участието на проверена агентура с цел довеждането на българска територия на куриери и емисари на „Народен трудов съюз“, които да бъдат задържани с цел арест или вербовка.

Първоначално работата по белоемигрантите се осъществява по линия на контраразузнаването от отделение „Б“ и неговия наследник отдел II-ри ДС, в който през 1952 г. се появява отделение V-то. През същата година на базата на съществуващия отдел се създава II-ро управление ДС – контраразузнаване, към чийто отдел II-ри има отделение за работата по белоемигранти и арменци. То е ситуирано в рамките на т. нар Югославски отдел поради големия брой белоемигранти прехвърлени от Югославия в България по това време. Съгласно Заповед № I-2948 от 28 май 1970 г. към VI-то управление ДС се създава специализиран отдел V-ти за борба срещу подривната дейност на идеологическите центрове на противника (ционизъм, масонство и белоемигранти). Със Заповед № К-792 от 7 март 1980 г. и последвалите структурни промени в VI-то управление ДС функционира отделение 02 към отдел 03 – „за борба срещу подривната дейност на противника по линия на ционизма, НТС, белоемигранти и арменски национализъм“.

Прави впечатление, че това направление сякаш още от самото си начало е привнесено в работата на Държавна сигурност от съветските власти и служби. Особено ясно това си проличава от края на 50-те години на ХХ в., когато акцентът се измества извън пределите на България. От този момент насетне той е поставен върху дейността на международни „белоемигрантски“ организации срещу СССР и световното комунистическо движение. Обосновката на работата по тази линия винаги се намира във „вражеските настроения“ на представителите на малцинството, които са потенциален обект на чуждите разузнавателни централи. В съществуващата „нездрава почва“, където лесно може да покълне предателство спрямо установената власт и строй.

Сборникът „Държавна сигурност и бялата емиграция в България 1944–1991 г.“ включва 128, а разширеният му електронен вариант 248 документа, подредени по хронологичен принцип. Приложен е списък с оригиналните заглавия на документите, като при малък брой от тях заглавието е разширено с информативна цел. Към всеки документ има кратка анотация и подробни искови данни. При отсъствието на датировка върху документа са търсени индиректни връзки със съседни документи от архивната единица или сверяване с други исторически събития, за които има податки. Датировката на съставителите, както и всяка друга намеса от тяхна страна, е поставена в квадратни скоби. Сред документите има няколко, които не са публикувани в цялост, а са подбрани части от тях, които ни дават синтезирана информация по темата. В една част от документите има заличена информация, в изпълнение изискванията на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и РС на БНА.

За съставянето на сборника са прегледани над 150 архивни единици, една част от които многотомни. Подбраните документи са с източник МВР (АКРДОПБГДСРСБНА – М), основно от ф. 2 (Управление II-ро ДС, Контраразузнаване), историческия фонд на министерството (ИФ) и от областните дирекции, както и литерни дела.

 

Източник: КРДОПБГДСРСБНА

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.