Часовникът в Париж и камбаната в кварталната църква

Споделете статията:

Едно от най-впечатляващите неща в Париж през 19-ти век, според изследователите, били публичните часовници по улиците и в хотелите. Не знам на кого е хрумнала тази идея там, но в града била създадена невероятна мрежа от въздушни тръби, свързващи всеки един градски обществен часовник. Тези тръби отделяли на всеки 20 секунди заряд сгъстен въздух, който минавайки през тръбите, премествал леко стрелките. И учудващо, часовниците навсякъде работели идеално и хората по думите на различни пътешественици, единствено в Париж не закъснявали.

Макар да вярвам, че тази невероятна физична система с тръби, въздух и стрелки (която не разбирам и има шанс да разказвам тотално погрешно) е работела, не ми звучи достоверно това, че хората не са закъснявали. Защото 200 години след парижките обществени часовници, ние продължаваме да закъсняваме.

И да, днес нямаме компресиран въздух, но имаме ръчни часовници, телефони, компютри, телевизори, дори печки, които ни показват колко е часът. Дори църковни камбани…

Именно за едни камбани искам да ви разкажа днес. Но разбира се малко предистория:

Откакто реших, че ще ставам подреден и сериозен човек (което решение взех за 15 пореден път преди два месеца) си изградих стриктен сутрешен график. В 06:30 събуждане, в 06:50 излизам за разходка в парка в 08:00 се прибирам вкъщи, за да пия кафе и в 08:30 да съм готов за моята среща с децата от училището (пред компютъра). И както всяко такова решение, то издържа около седмица в идеалния си вариант и после почнаха промените – ще стана 15 минути по-късно, ще излезна 10 минути по-късно, кафето ще го пия друг път и така нататък. Единственото сигурно, което знам е, че в 08:30 трябва да съм пред компютъра без значение дали съм взел дневните си дози разходка и кофеин.

И тук идват църковните камбани. Понеже като истински парижанин (т.е. изтънчен джентълмен и гражданин) не мога постоянно на моята разходка да гледам в часовника си, аз разчитах, че точно в 08:00 паркът ще се огласи от звука на църквата, която се намира в средата му. Това ще ми даде достатъчно време да се прибера, да направя кафе, да го изпия и да съм готов за час.

А и камбаните няма как да закъсняват. Нали все пак те се бият на точен час – и това е било винаги.

Естествено – оказа се, че греша. Нещо в сметката не излизаше. Първата сутрин чух камбаните, тръгнах към дома, пуснах кафето и хоп – беше и 30 – нямах време дори да го дочакам да се приготви. Реших, че проблемът е в мен. На втората сутрин – чух камбаните, забързах се към дома, пуснах кафето и почти беше готово и хоп – стана и 30 и нямах време да го изпия.

На третата сутрин знаех, че има някакъв друг – по-голям обществен проблем. Затова реших, че освен разходка ще направя и специален експеримент. Този път се въоръжих с часовник, телефон и допълнителен будилник, за да видя – кога точно е 08:00 часа и кога бият камбаните. Точно в осем часовникът, телефонът и будилникът се разшумяха насред парка. Но църквата мълчеше. Спрях разходката си и зачаках. Мина минута, мина две, три… И чух звука на камбаните. Закъсняваха с цели три минути.

И понеже знам, че това не е правилен научен експеримент и ми трябваше данни повторих изследването си следващия месец. Всеки ден камбаните закъсняваха с между 3 и 5 минути. Това е недопустимо. Как е възможно подобно нещо? Какво ще правят хората, които разчитат на това точно време? Ако Париж през 19-ти век може, то и църквичката в парка през 21-ви. също може…

Въоръжен с данните от моето изследване на следващата сутрин в осем без десет бях пред църквата, готов да видя какво се случва. И отново точно в осем нищо не се случваше.

А в осем и една се появи една възрастна жена. Застана до мен и се развика:

–        Мишооооо, бий камбаните бе, че стана време. Мишоооооооо!

Мишо явно не реагираше, а тя продължи да вика.

–        Мишооооооо, бе. Камбаните.

В този момент  – в 08:03 се чу познатия ми камбанен звук. Жената доволна тръгна да си ходи. Аз я спрях:

–        Извинете, госпожо, имам един въпрос. Всеки ден ли идвате тук в парка? Забелязал съм, че камбаните не винаги са точни.

–        Ами бих искала, ама Мишо, мъжът ми, непрекъснато си забравя телефона и часовника, като излиза, а трябва да бие камбаните. И идвам да му помогна и да му напомня.

Благодарих на жената и се затичах към вкъщи, че почти беше 08:30 и децата щяха да ме чакат. Мислейки си за тръби с кондензиран въздух, часовници на печки и сложни будилници. Май, колкото и сложно-удобни системи да разработим, няма да ни помогнат. Защото винаги нещо няма да проработи.  Това, което работи безотказно, е да има някой, близък, който да дойде и да ти се провикне, че пак си забравил да биеш камбаните…

Така че тази седмица ни пожелавам по-често да сме този някой. За да може всички камбани по света да са навреме.

Шабат Шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: