Четвъртата вълна – какво да очакваме

 

Фигура 1: Средновековни изображения на лечители от времето на бубонната чума и вещици.

 

Докато четвъртата ковид вълна все по-осезаемо набира скорост, човек започва да си дава сметка, че България не е особено подходящо място за заразяване с коронавирус. Така поне казва статистиката: на 8-ма позиция по смъртност на глава от населението и 14-та по леталност на вируса (на база брой заболели), по данни на университета Johns Hopkins от 27-ми август. Показателите се променят с часове, но да попаднеш в топ 10 на тази класация е достатъчно тревожен сигнал: това значи например, че тук вирусът е 2-3 пъти по-смъртоносен от средното за Европа, и близо 5 пъти спрямо страните в ЕС – като процент жертви от общата популация, докато на база брой заразени умираме два пъти повече от средното за света и около 6 пъти спрямо страни като Израел, които се смятат за отличници в контролирането на пандемията. Разбира се, това се дължи на много фактори: демография, състояние на здравната система и други, но в значителна степен зависи от отношението на хората към пандемията. На първо място, трябва всеки път да се напомня, че вирус все пак има – за най-упоритите био-скептици беше нужно да погребат свои близки преди да го признаят. Следващата крепост на глупостта – че това е обикновен грип, с който медиите ни плашат, се крепи на изумителната способност да се отричат очевидни факти: милионите жертви, тежкото протичане на болестта при голяма част от пациентите и трайните увреждания, които вирусът причинява във вътрешните органи и системи. Редките случаи на усложнения след ваксиниране се преекспонират, а относително високата смъртност от заболяването системно се неглижира, което създава антиваксърски настроения дори сред относително умерените скептици. Като резултат, ваксинирането в България е два пъти по-малко от средното за света, 3-4 пъти спрямо страните от ЕС и почти 5 пъти спрямо първенци като Израел. Назад сме значително дори в сравнение с Русия, Сърбия и Северна Македония, разчитайки на по-малко от 20% ваксинирани и по всяка вероятност около 10% наскоро преболедували, да намалят интензитета на разпространение при четвърта вълна на пандемията. Странното е, че смъртността сред заразените у нас е нараснала значително от миналата есен, докато в световен мащаб тя закономерно намалява – естественият процес на адаптация и подобряване на медицинската грижа го предполага, но също и увеличаване броя на ваксинираните – съответствието в степента на изоставане при тази тенденция и по-високата смъртност у нас е достатъчно красноречиво, а демографията не може да я обясни: в Италия също има осезаем спад с напредване на ваксинацията, макар населението и там да застарява като у нас.

 

Фигура 2: Процент на леталните случаи от общия брой потвърдени по региони.

 

Антиваксърството и конспирологията обаче си имат две страни – тяхното влияние до голяма степен е функция от поведението на властта и медиите. Когато една мярка е пресилена, тя обикновено поражда обратен ефект: в началото на пандемията имаше много такива примери, а днес ги виждаме предимно в европейските страни. Забрана за излизане от домовете, вечерен час, маски на открито, задължително ваксиниране – подобни крайности изкараха хиляди на протести във Франция и Германия, заговори се за ковид диктатура и медицински фашизъм. Тъкмо тези неща подклаждат фантазиите на конспиролозите, чиито суеверия не биха просъществували толкова дълго ако в тях не се съдържаше и зрънце истина. Политиците действително заобичаха пандемията, тя им предостави възможност да харчат публични пари с пълни шепи почти безотчетно, даде им шанс да бъдат герои в очите на хората докато отбягват провеждането на непопулярни реформи, обсъждането на болезнени теми, свързани с икономика и социална политика. Управляващите получиха повече власт и удобно оправдание за всеки провал, а опозицията – възможност за още по-тежки обвинения. Медиите пък видяха шанс да продават паника под прикритието на социална отговорност и така отвориха ниша на много „мангъровци“ по света да блеснат с езотеричната си алтернативност, погубила десетки хиляди хора физически и навярно още милиони интелектуално. Наложената цензура в социалните мрежи, донякъде оправдана заради широко тиражираните абсурди, за жалост отново налива масло в огъня на съмнението – може би защото тя се разпростря върху много други теми и достигна мракобесни мащаби, или пък защото собствениците на технологичните гиганти спечелиха най-много докато по- голямата част от населението на планетата обедняваше, а и продължава да обеднява. Политиците отвориха кутията на Пандора когато решиха да флиртуват с темата за пандемията и тласнаха обществото в омагьосан кръг – отказът от ваксинация е до голяма степен и израз на недоверие към властта, както се вижда в страни като Франция и България, където тя се ползва с традиционно ниско обществено одобрение. Затова и правителствата трябва да бъдат внимателни в прилагането на мерките – нещо, което при нас започна да се случва след много опити и грешки, но служебният кабинет реши да започне отначало: спирането на зелените коридори след като с много мъки страната ни най-после се беше сдобила с ваксини, част от които по-късно се наложи да бъдат изхвърлени, институционалните удари по големите болници, дори самият авторитет на служебния министър с отнети лекарски права и участвал в неправомерно усвояване на средства по клинични пътеки, никак не помага при и без това крехкото доверие на българите в системата на държавното здравеопазване.

 

 

Фигура 3: Брой поставени ваксини на всеки 100 души население по страни и региони.

 

Трябва да добавим и противоречивите сигнали, които институциите изпращат: служебният премиер Янев заговори за възможна задължителна ваксинация още докато Кацаров пречеше да се провежда доброволна такава. Днес пък той твърди, че пандемията е под контрол докато половината карта на страната вече е оцветена в червено и здравните заведения едно по едно обявяват невъзможност да приемат повече ковид болни, а времето за удвояване в броя на заразените е спаднало до нивата от пролетта. Разбира се, тези противоречия не са характерни само за България – Световната здравна организация, властите в САЩ и Европа също сменяха често позициите си по отношение на маските, имунитета и ефикасността на различни лечения, дори произходът на вируса остава неизяснен вече близо две години – и всеки път когато се породи съмнение за комерсиална или политическа употреба на ситуацията (а такива примери не липсват), мнозина се отдръпват и бойкотират общите усилия за борба с пандемията, макар да са изцяло в тяхна полза, просто защото са им наложени от някой друг, а някой трети прави пари от това. Хората понякога реагират ирационално и това трябва да се отчита от политиците, независимо дали е търсен или нежелан ефект. В тази връзка можем да допуснем

„умишлено нехайство“ от страна на здравното министерство по отношение на ковид кризата. Ако новият щам на вируса е два пъти по-заразен и ваксините не го спират, а рязкото повишаване в темпа на разпространение идва много по-рано спрямо миналата есен, и същевременно здравните експерти предупреждават за сериозна опасност, би било логично министерството да отчете и изкомуникира с хората тези сигнали. Изкушението предстоящите избори да се проведат в условия на пандемичен ад, в който на политиците няма да се налага да отговарят на неудобни въпроси за тежки решения, а вирусът ще организира цялата им кампания безплатно, все пак явно е голямо. Имаме съвсем реални изгледи да подобрим рекорда си по ниска избирателна активност от юли, а вероятно ще се наложи и този парламент, подобно на предишния, да направи спешни промени в ИК набързо през уикенда, без обществено обсъждане, като този път вече съвсем елиминира участието на гласоподавателите в изборния процес поради „сложната“ пандемична обстановка. Виновни няма да има, разбира се, освен самият Кацаров, който така или иначе не би могъл да се надява на политическа кариера. Радев и излъчилите служебни министри партии ще останат чисти: това е красотата на „експертния“ кабинет.

 

Фигура 4: Общ брой на заразените и смъртните случаи (1) и дневно регистрирани нови случаи (2) в България, динамика време за удвояване у нас (3) и в световен мащаб (4).

 

В други страни подобна практика даде възможност за успешно манипулиране на вота с различни средства, но това при нас засега си остава само в сферата на предположенията. Показателите обаче вещаят тежка ковид вълна – докато скоростта на разпространение в световен мащаб намалява при всеки следващ пик на пандемията, в България тя обичайно се връща на предишните си нива. С края на отпускарския сезон започва и голямото „омешване“ – по офиси, заведения, училища и детски градини, но особено в университетите, които миналата година бързо се превърнаха в инкубатори и само за броени седмици се наложи да затворят врати. Задава се перфектната буря за политическа консумация и ще бъде проява на безумие от страна на търговците на надежди ако не се възползват.

*Данаил Брезов е бакалавър по физика и доктор по математика,  доцент в УАСГ.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика